„Обиталища” ІV – изложбата на Светломир Мариновски в галерия „Средец”
Секция: КУЛТУРА
18 Януари 2015 14:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
„Обиталища” ІV – изложбата на Светломир Мариновски в галерия „Средец”

/КРОСС/ Изложбата „Обиталища" ІV на художника Светломир Мариновски ще бъде открита в 18.30 ч. на 19 януари в галерия „Средец" на Министерството на културата. Експозицията ще гостува в галерията до 24 януари. На откриването ще присъства и заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова, съобщава пресцентърът на МК.

„От няколко години работя върху цикъл рисунки и живопис, техника акрил върху хартия, който нарекох „Обиталища". За да не бъда сам, неподреден и отчужден, през август 2011 г. представих три етапа от цикъла в Националната художествена галерия в София, през май 2012 г. - в галерия „Хан Хаджи Николи" във В. Търново, а през юли 2012 г. - в Българския културен център в Париж. Сега намирам убежище и закрила в четвъртия, създаден през 2014 г.

От уроците на учителите приех необходимостта да търся нови форми и значения на миналото, без да надскачам сянката на онези, чийто авторитет ме е водил през годините.

Тълкувам обиталището като място за подслон и на забрава, убежище и закрила. То е интимна територия, предпазена от чужд поглед. За съществата, привлечени от пещерите, няма минало, не искат бъдеще, защото отговорите са пред тях. Те не желаят безпокойство, хаос, тревожни сърца и свити гърла, а просто наслада и сигурност. Обиталището е място на срещите на телесното в неговата принадлежност или отчужденост.

В композициите присъстват зоо- или антропоморфни тела и предмети, свободни от конкретна събитийност или персонаж, тръгнали откъдето и да е и откогато и да е, спазматични в сянката на желанието. Подредени от Вярата или разпръснати по волята на случая каменни плочи, съдове и плодове, понякога с озадачаващи форми, обвързват видимостта на предметния свят.

Оскъдната светлина ми напомня за нещо случило се. Редувам петна, прозрачни и плътни, сгъстени с динамични жестови силови линии. Разчитам и на случайността, защото е изобретателна.

Надявам се на тълкувания, далеч от абстрактното. По-скоро телесни или неволни представи, синхрон на прегрешения в едно илюзорно пространство" - това е посланието на Светломир Мариновски към посетителите на изложбата.