Уникални съкровища от времето на Велика България показват в Казанлък
Секция: КУЛТУРА
19 Януари 2015 09:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Уникални съкровища от времето на Велика България показват в Казанлък

/КРОСС/Уникални съкровища от времето на Велика България ще бъдат показани в Регионалния исторически музей "Искра" в Казанлък. Експозицията на част от съкровището на хан Кубрат, открито край село Малая Перешчепина, днешна Украйна, и старобългарското съкровище, открито край банатското село Над сент Миклош, днешна Румъния, се открива днес в 17.30 часа. Експонатите са от фондовете на Националния исторически музей и ще гостуват в ИМ „Искра" до началото на май. Входът е свободен. 

Цялото съкровище на хан Кубрат е съставено от над 700 златни и сребърни предмета с общо тегло 75 кг. Включва предмети с различна културна принадлежност - с византийски произход, с ирански произход и предмети от т.нар. „степна култура". Съкровището е случайно открито от две пастирчета през 1912 г. край с. Малая Перешчепина. То е най-голямото ранно-средновековно съкровище от стотици златни и сребърни предмети. През 70-те години на XX век българският археолог Станчо Ваклинов прокарва тезата за неговия български произход. Едва през 1984 г. Й. Вернер категорично свързва находката с основателя на Велика България хан Кубрат, като разчита монограмите върху два от пръстените - „На Кубрат" и „На Патриция Кубрат".

Съкровището от Малая Перешчепина и обвързването му с първите години на българската държавност недвусмислено определя водещото място на България в международните отношения през VII век, категорични са историците.

Съкровището от село Над сент Миклош е открито през 1799 г в банатското село Над сент Миклош. Едва през 1884 г. е изследвано за първи път, а през 1943 г. Никола Мавродинов окончателно обвързва съкровището с българската държавност и териториалното разширение на България на запад. Съкровището е сложен феномен сред художествения метал на ранносредновековна Европа. Състои се от 23 съда с общо тегло близо 10 кг. Датира се към VII - IX век. За българския му произход свидетелства изображението на номадски вожд върху един от съдовете.Историците свързват този персонаж с представителния паметник на българското езическо изкуство - Мадарския конник. Блясъкът на съкровището от Над сент Миклош още веднъж отразява величието на българските канове.