/КРОСС/Българската академия на науките организира вечер на българо-френската култура, посветена на 80-та годишнина на художника Емил Стойчев.

Събитието е на 20 януари 2015 г., от 18. 00 ч., в Големия салон на БАН (ул. „15 ноември"1) и е под патронажа на Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан, Посланик на Република Франция в България

Творчеството на автора ще представи проф. Иван Маразов, а музикална програма - проф. Жени Захариева, пиано. Тя ще изпълни "Момичето с ленените коси..." и "Фойерверки" от Клод Дебюси, и Алегро из Соната за кларинет и пиано от Камий Сен-санс, заедно с Росен ИДЕАЛОВ, кларинет.

Вход свободен.

Емил Аспарухов Стойчев е един най-успешните съвременни български художници. Роден e на 26.06.1935 г. в гр. София. От 1991 г. живее и работи в Париж, за много европейски колекционери е познат като френски автор. Той е един от първите българи, които представят Източна Европа в каталога на аукционна къща "Друо", както и единственият наш художник, чиято работа е включена в експозицията на автори от цял свят, посветена на 2000-та година.

Творческата му биография започва някъде през 60-те години, когато първата му изложба е свалена. Тогава Богомил Райнов купува почти цялата експозиция. През 70-те излиза монографията на Аксиния Джурова, която първа улавя спецификите на личната му естетика и неконвенционалността му на фона на тогавашните канони за изкуство. Още през 70-те години Емил Стойчев се намесва в художествения живот в Париж. Периодичните му изложби в различни галерии все повече карат да се говори за него. В началото на 90-те години Жак Ширак, тогава кмет на Париж, го кани да направи изложба в двореца Багател и я открива лично. И досега Емил Стойчев е единственият източноевропейски автор, имал честта да покаже изкуството си там. Авторитетът на Емил Стойчев, като един от най-известните български живописци е защитен с многобройните му изяви, както пред българска, така и пред европейска публика.

Работи като театрален художник в София (1954-1959). Участва във всички ОХИ, както и в изложби на българското изкуство в чужбина. Взема участие в: Биенале на живописта в Кан сюр Мер, Франция (1978, 1981), Международния панаир на изкуствата в Базел (1978,1988), Международния панаир на изкуствата в Ню Йорк (1980), "Есенен салон" в Париж (1979,1987).

Урежда самостоятелни изложби в: България (1973, 1976, 1977, 1983, 1985, 1989, 1999, 2008), София (1965, 1966, 1971, 1975, 1985, 1995, 2002, 2005), както и в: Берлин (1972, 1973), Варшава (1977), Мадрид (1979), Прага (1981), Париж (1984, 1992, 1993, 1994, 1997, 2007), Лимасол (1986), САЩ (1988), Белгия (1989), Люксембург и Австрия (1990), Япония (1995, 1996), Баку (2008).

Негови творби са притежание на: НХГ, СГХГ, ХГ в: Благоевград, Варна, Русе, Сливен, Добрич, Бургас, както и национални галерии в: Букурещ, Прага и частни колекции в Европа, Америка и Япония.

Награди: Наградата на София (1967), Наградата на СБХ "Владимир Димитров-Майстора" (1979,1985), Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981), Голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975) и на Градския съвет в Родом, Полша (1987). Голяма награда на Международното жури през 1989 година - „Златен Езоп". Националната награда „Захарий Зограф" за изключителни постижения в областта на изобразителните изкуства, удостоена от община Самоков за 2010 г., Орден „Св. Кирил и Методий" - огърлие, 2003 г.