/КРОСС/През тази година в Европа се появи тенденция. С изострянето на политическата конфронтация с Русия европейските страни внезапно направиха неприятно откритие за себе си. Техните икономики се оказаха доста силно зависими от руския износ и внос. Преди всичко в частта енергоносители. Техните икономики се оказаха доста силно зависими от руския износ и внос. Преди всичко в частта енергоносители. Европа консумира общо около 480 милиарда куб. метра газ годишно. От тях една трета (около 137 милиарда куб. метра) добива сама, още една трета (150 млрд куб. метра) купува от Русия, останалото получава от други региони (Африка, двете Америки и Близкия изток). Когато беше поставен въпросът за повишаване на енергийната независимост от Русия, всички започнаха да гледат към Норвегия. Защо към Норвегия? Защото от 27 страни на ЕС нефтогазодобиващи са само три: Великобритания, Холандия и Норвегия. Тези 137 милиарда куб. метра газ годишно се добиват именно с техни усилия. При това пикът на добива във Великобритания и Холандия е отдавна преминат. Запасите се изтощават, обемите се снижават и тази тенденция няма да бъде преодоляна. Така че днес всички надежди се възлагат на Норвегия. При това много големи и дългосрочни надежди. Например цяла Прибалтика има намерения в близките години да се откаже от руския газ и да премине на норвежки. Подобни, но не толкова радикални планове има Финландия. На норвежците много разчита и Брюксел. Във всички свои прогнози Евросъюзът счита, че разширяването на добива в норвежкия сектор на континенталния шелф може да компенсира опустошаването на британските и холандските енергийни резерви. Дори Украйна заяви намерения да преминава към норвежки газ. Всичко изглежда добре, като цяло позитивно. Норвегия добива от своите находища не само газ, но и nнефт. По-точно нефтогазовият бум в Норвегия започна именно с нефта, от който през 2000 г. бяха добити 1,13 милиарда барела, докато в същото време тогава добивът на газ беше все още едва само 47,3 милиарда куб. метра. С времето добиваните обеми нефт започнаха да намаляват, но норвежкото Министерство на нефта иенергетиката даваше успокояващи прогнози. Да, добивът на нефт намалява. През 2011 г. Норвегия е добила само 664 милиона барела, т.е. почти два пъти по-малко. Но заедно с това се увеличава обемът на добивания газ! От 47,3 милиарда куб. метра през 2000 г. до 106 милиарда куб. метра през 2011 г. Едното лесно компенсира другото. Природният газ ще замени нефта и ще се превърне за много години в растящ източник на национални доходи. В известен смисъл това е вярно. Добивът на нефт прогнозируемо пада и към 2014 г. достигна 595 милиона барела. На общия фон на сумарното европейско потребление на нефт от 5,3 милиарда барела това са само 10%. Този малък обем на норвежкия нефт, като че ли изведе нефта от вниманието на обществеността. За какво да се разглежда нефтът като въпрос, ако така и така е ясно, че 90% от петрола в ЕС ще се внася? При това делът на Русия във вноса е незначителен - само 480-500 милиона барела. А потвърждаващият се ръст на добиваните обеми газ (до 112 милиарда куб. метра през 2014 г.) не само формира позитивно отношение, но и създаде илюзията, че норвежкият газ ще бъде достатъчен за всички. Това породи цяла еуфория, особено в Литва и Латвия. След това като в приказките: „... и тогава дойде плашилото". През 2014 г. цените на петрола се сринаха, разкривайки редица важни моменти, които преди това са били скрити зад красивите прогнозни графики. На първо място става ясно, че основните експлоатирани норвежки находища до голяма степен вече са изчерпани. Актуални данни за находищата за текущата година няма никъде, но да се направят изводи за вероятните им стойности е възможно въз основа на данни за промени в запасите в основните райони на добив от началната дата на тяхното разработване до 2003 година.

Александър Заполскис, a-specto.bg