/КРОСС/Спирането на "Южен поток" се оказа единственият въпрос, по  който всички политици в България успяха да постигнат консенсус. При това без да си дадат сметка, че именно с това си действие показаха колко еднакви подбуди и дребни сметки са ги мотивирали да го провалят.

Американските интереси диктуват ограничаване на руския монопол върху газопреносната мрежа на Европа. И, след като не могат да се намесят като основен доставчик, единственият им „полезен" ход е да пречат на Русия.

Това пише в коментара си доц. д-р Игор Дамянов, преподавател по история в катедра "Международни отношения" на УНСС и министър на образованието в кабинета на Симеон Сакскобургготски (2003-2005 г.)

"Бъдещето и свободата не текат по тръби за газ и петрол", философски заключи в края на 2014 г. българският президент Росен Плевнелиев, визирайки руския отказ от "Южен поток" и многозначителното бездействие на ЕС по въпроса. Философията обаче е лош съветник в ситуации, когато икономиката e „мат", а политиката я държи с два пръста и не се решава на кое поле на шахматната дъска да я постави. Далеч не толкова философска е една контратеза: "Бъдещето и свободата произвеждат ли безплатно електроенергия и централно отопление и плащат ли транзитни такси?"

НЕ!

И то не философски, а съвсем конкретно - НЕ, България няма да получи компенсации за спирането на "Южен поток" и НЕ, България няма вече нито един бъдещ или действащ стратегически енергиен проект, по който да е в позицията на заинтересована и структуроопределяща страна. Миналата седмица, при посещението на Държавния секретар на САЩ Джон Кери у нас, философската теза на президента придоби съвсем прагматичен смисъл - България ще бъде тотално изключена от плановете за изграждане на транзитни газопроводи. Освен "бъдеще и свобода", по тръбите няма да тече и газ... защото НЯМА ДА ИМА ТРЪБИ! Българското правителство и президент могат да се поздравят с поредната победа в стил "Нищо, но пък от сърце!"

Спирането на "Южен поток" се оказа единственият въпрос, по  който всички политици в България успяха да постигнат консенсус. При това без да си дадат сметка, че именно с това си действие показаха колко еднакви подбуди и дребни сметки са ги мотивирали да го провалят. Защото през отиващата си година проектът "Южен поток" чертаеше най-устойчивата разделителна линия между Лявото и Дясното в българската политика. Нещо повече, беше на път, дори и само в своята подготвителна фаза, здравословно да поляризира общественото мнение в един сравнително нормален балкански политически модел с ясен индивидуален избор между „Добро" и „Лошо" (напълно свободен за всеки), с обособени големи групи от избиратели, които на едни следващи избори да стабилизират политическата система на България. Така, дори и без особен напредък в изграждането или заявяването на конкретни и ясни икономически ползи, щеше да има една голяма политическа полза - да видим отново стабилизиран и донякъде икономически обоснован политически живот у нас.

Преобладаващата част от българското общество (тук изключвам тези, които имат нахалството да наричат себе си политици), остана с устойчивото впечатление, че България за пореден път е обречена да понесе най-големите загуби от възникналото положение, без ясни изгледи да бъде компенсирана. И ако някой десен и прозападен политически наблюдател вижда "дългата ръка на Кремъл" в българската политика, то именно руският отказ от "Южен поток" е събитието, което ликвидира спомената разделителна линия и всъщност потвърждава тезата, че на Русия й е необходимо много малко, за да бъде решаващ фактор в българската политика. Нещо повече - достатъчно е Русия ПРОСТО ДА НЕ ПРАВИ НИЩО, или "Газпром" да обяви, че прави промени в инвестиционните си планове и от другата страна на Черно море настъпва политическо и енергийно "мъртво вълнение".

През 2015 г. българската политика ще бъде доминирана от случващото се в българската икономика, а изгледите са, меко казано, песимистични - нулева година за плащане по оперативни програми, слаби приходи в бюджета, опити за рефинансиране чрез средства от пенсионните фондове. Именно на този фон, изграждането на "Южен поток" щеше да се появи като външен за системата източник на оживление в икономиката. Вместо това, към момента имаме неясни обещания за "вертикален газов коридор", по който незнайно откъде ще дойде газ, а и анонсиран категоричен отказ за помощ от ЕС. Вертикалният газов коридор е отлично практическо обяснение на израза "от пусто в празно" - и в двата му края няма находища на газ, изграждането му ще струва ужасно много, а в края му ще липсват купувачи на скъпа суровина (най-вероятно - пак руска); той е и нелепата пропагандна дъвка, която предложиха българските и европейските политици, за да обяснят неприятната си изненада от края на "Южен поток". Нещо повече, шефът на Газпром Алексей Милер предупреди, че в Москва вече тиктака обратното броене за края на доставките през Украйна.

От изявлението на руския президент Владимир Путин до днешна дата, и в ЕС и в България цари сериозно объркване. На ниво Евросъюз има политици, които са склонни да приемат спокойно случващото се, за да има глътка въздух от натиска отвъд Океана. За сметка на това, посещението на Джон Кери в България само доказа, че в слаби държави като България може да се разширява влиянието и срещу никакви гаранции. Това е лошо и за ЕС, защото отговорността за финансирането на каквито и да било проекти ще остане отговорност на съюза.

Американските интереси диктуват ограничаване на руския монопол върху газопреносната мрежа на Европа. И, след като не могат да се намесят като основен доставчик, единственият им „полезен" ход е да пречат на Русия.

Но в България правителството изпадна в практическа безтегловност - хаотични срещи с чисто политическо глаголстване в ЕК, блъфиране за разговори на високо ниво с Русия, фабрикуване на разчети за финансови параметри по проекта и т.н. Българското правителство, формирано с крехка и твърде разнопосочна политическа подкрепа е изправено пред сериозния риск да потвърди думите на президента Путин, че е блокирало и осуетило проекта "Южен поток".

При това, България НЕ Е единствената държава, в която проектът забуксува административно, посочва в свой анализ д-р Джак Шарпълз, преподавател по енергийна политика в Европейския университет в Санкт Петербург. Така напр. в Унгария, политически декларирала подкрепата си за проекта, до 1-и декември 2014 г. не беше избрана компания, която да проектира окончателното трасе на газопровода. Същото, макар и на различни етапи беше положението със словенския участък, с финалните отсечки в Италия и Австрия, както и с разклоненията към Хърватия и Босна и Херцеговина, допълва той в анализа си за "The European Geopolitical Forum" от ноември 2014 г.

България е важната и невралгична точка, където при почти всеки проект за доставка на газ от страна извън ЕС би трябвало да приложи готова законодателна и административна рамка за включване във Вътрешния газов пазар, а е очевидно, че капацитет и воля за подобни решителни действия може само да се желаят.

България трябва много  внимателно да оцени понятието "Европейската солидарност с Украйна" - най вече в неговите материални измерения. Грубо казано - какво ще ни струва!? Какво ще струва на българските граждани европейската и натовската „легитимност" на българските политици. Те ли са, които ще платят цената през сметките си за ток, парно и през данъците си. Глупаво разтакаване, което осуети един от най-големите инфраструктурни проекти за последния четвърт век! В случая, едниственото, което можем да обобщим е, че българските политици отново са укрепили собствените си позиции като много удобни и евтини за нанасяне на нечестни удари по посочени врагове.

В същото време, "Газпром" едва ли ще остави инвестициите, направени по проекта "Южен поток" да отидат на вятъра. Напук на спекулациите за "измъкване" от проекта поради липса на финансови ресурси, от газовия гигант изкупиха дяловете на компаниите-акционери от Западна Европа на 100% и са планирали изграждането на газопреносна мрежа от Централна Русия до руския бряг на Черно море (т.нар. "Южен коридор") на стойност 12,5 млрд. евро. Готовността на тази мрежа да бъде свързана с европейската е силно конкурентен проект по чисто икономически съображения на този за системата газопроводи TAP/TANAP, която все още се използва повече като неясна политическа застраховка, а не като реална възможност достатъчни количества азерски природен газ да стигнат до Европа преди 2020 г. Случайно или не, това е и крайният срок, поставен от руския енергиен министър Александър Новак, след който Русия иска да прекрати транзита на природен газ през Украйна...