/КРОСС/ Росен Плевнелиев: Добър ден и добре дошли на всички. Първите три години от мандата преминаха под знака на особено големи предизвикателства, с които се сблъскваме за пръв път в нашата най-нова демократична история. А именно: най-тежка световна икономическа и финансова криза от `80-те години насам, най-тежката криза в Европейския съюз от неговото създаване досега - фалираха държави, банки, популизмът и национализмът в Европа се засилиха. Бяха поставени под въпрос основни ценности на съюза. България преминава през комбинация от кризи, в т.ч. политическа, демографска, икономическа и социална. Видяхме вълна от протести в страната и по света, терористичен акт на родна земя, невиждан миграционен натиск, най-ниското доверие на гражданите в институциите, най-силното противопоставяне и реваншизъм между политическите лидери. 

2014 г. беше г. на политическа нестабилност, извънредни парламентарни избори, свръхдефицит, банков фалит, спрени еврофондове, санкции и рязко влошаване на отношенията Европейски съюз-Русия.
Г. на тежки наводнения, аварии, катастрофи и на рекорден брой кризи на планетата след края на Втората Световна война.

Глобалните и регионалните атака са факт. Те съществуват и се множат като могат да бъдат решени само с общите усилия на демократичните държави.

Нашето поколение се сблъсква със сериозни предизвикателства относно мира, сигурността, климата, природните бедствия, бежанските вълни, тероризма. Съвкупността от много и различни кризи - вътрешни и външни, доведе до нестабилност в страната. Гражданите, инвеститорите и пазарите са неспокойни. Дълговете и дефицитите растат, а инвестициите са на незадоволителни нива. Нереформираните сектори източват и без това малкия ресурс за смислени инвестиции в държавата.

В последните два месеца на 2014 г. видяхме нов подход от страна на политическите сили - подход на диалог, съпоставяне на позиции и търсене на съгласие чрез принципни споразумения. След извънредните парламентарни избори за XLIII Народно събрание бяха демонстрирани коалиционно споразумения, ясни приоритети, смирен тон и търсене на съгласие в парламента. Важно е този конструктивен подход да не бъде загърбен, а да се превърне в основа на широка политическа подкрепа за реформи и действия в обществен интерес. Да се надяваме, че кризата на тежко политическо противопоставяне от последните две години, в които се смениха пет правителства и три парламента, е зад нас, че партиите са помъдрели и променили подхода. Първите симптоми са вече налице. Време е да покажем, че българската демокрация е узряла за принципни и работещи коалиции. Търсенето на компромиси не е слабост, не е политическа безпринципност. Напротив, именно сега, когато имаме осем партии и коалиции в парламента, политическите партии трябва да акцентират върху способността си да намират съгласие. Искам да окуража правителството и парламента да приемат без забавяне необходимите реформи. За мен няма съмнение, че за постигане на устойчив резултат е необходимо широко политическо съгласие за реформи. Именно заради това предложих на Консултативният съвет за национална сигурност от 17 юни 2014 г. приемане на декларация за широко политическо съгласие за реформите. Имаме шансове да придвижим важни за обществото реформи напред, като за работеща и справедлива съдебна система, в здравеопазването, енергетиката, в образованието, административна, пенсионна, водна, сектор „Сигурност" и други.

2013 бе година на гражданската енергия, 2014 - г. на извънредна нестабилност. Ще работя за това 2015 да бъде година на реформи. Президентът има силен глас, той може да задава посоката. Действам така от началото на мандата си. Зададохме смислени приоритети в енергетиката - за иновации, за модерна инфраструктура, за въвеждане на дългосрочно планиране в държавата и много други. Зададохме посоката на развитие на страната чрез националната програма за развитие „България 2020". Вече пет правителства работят по нея, а Президентството осигури приемственост на този документ. Зададохме посоката за активна интеграция и съвместимост на нашите въоръжени сили в НАТО. Изработихме националната програма „България в НАТО и европейската отбрана 2020". Зададохме посоката на продължаване на реформите в българското правосъдие, енергетика, сектор „Сигурност" и други.

Като президент търся съгласие и приемственост по националните цели, стратегии, програми и реформи. Работя за това, националните приоритети да бъдат изведени извън обичайното политическо противопоставяне. Пример за това е постигнатото пълно съгласие относно приоритетите на националната програма за развитие „България 2020" на проведения през февруари Консултативен съвет за национална сигурност, където зададохме стратегическата рамка за развитие на страната. Днес България за първи път в годините на прехода има своя дългосрочен план и ясни приоритети, одобрени с консенсус. Споразумението за партньорство с Европейската комисия до 2020 г. също е плод на обществен консенсус и вече е в сила изпълнението на споразумението през следващите години, изисква национално съгласие, приемственост и силна политическа воля за осъществяване на реформите, заложени в него. Зададохме нови смислени приоритети в енергетиката - енергийна диверсификация, енергийна ефективност, енергийна либерализация. Сложихме иновациите в дневния ред на държавата. Ключовите проекти, зад които застанах и които само за броени години успяха да отключат и стимулират потенциала за иновации в страната са: първата иновационна екосистема „София тех", новите оперативни програми и иновации, конкурентоспособност и наука и образование за интелигентен растеж. Идеята за специална оперативна програма в подкрепа на наука и образование се роди на първия съвет, проведен в Президентството през 2012 година. Гордея се, че тази идея бе реализирана. Работих в диалог с гражданското общество. Служа на хората, а не на партийните елити. Зададохме посоката за работа с гражданите, създадохме обществени съвети, граждански борд изборен борд, енергиен борд, подведохме открити дебати с гражданите. Защитавам принципна позиция по значими казуси във вътрешно и външнополитически план. Например, украинската криза, по „Южен поток", оценката за комунистическия режим в България, агентите на Държавна сигурност и други. Изправихме се срещу олигархията, въвеждайки правила за управление на държавните пари, както и с принципна позиция при опита за назначаване на медиен олигарх за председател на ДАНС. Работя като президент не на една или друга партия, а на гражданите. Подкрепих справедливите искания на гражданското общество и застанах зад тях. Обществото зададе въпроса: „Кой?". Снех доверието си от управляващите и посочих поименно отговорните за този висш акт на задкулисието. Държавният глава е обединител, но това не означава да бъде пасивен и дипломатично да стои настрани от проблемите, безобразията и кризите в държавата. Като президент имам позиция, посочвам проблемите, защото те могат да бъдат решени само, когато те бъдат назовани. Действам без емоция прагматично, въпреки атаките срещу мен. Интересувам се не от спечелени битки, а от това да свършим сериозен обем смислена работа за държавата. Заявих, че не държа да бъда силен, но много държа да бъда полезен на обществото президент. Инициирах референдум за промяна на изборните правила в подкрепа на пряката демокрация. Искам гласът на народа да бъде чут, а не купен. Над 570 хиляди подписа бяха събрани от граждански инициативен комитет само за няколко седмици. За съжаление, управляващите в XLII Народно събрание се направиха, че тези граждани и този референдум не съществуват. Ще продължа и ще доведа до края инициативата си за национален референдум. Демокрацията е процес, не цел. Трябва да бъдем активни в отстояването на ценностите си, да подкрепим модерния патриотизъм и хуманизъм като контрапункт на криворазбрания национализъм, антисемитизма, ксенофобията, езика на омразата и шестващия популизъм. За първи път български държавен глава събра представителите на основните религиозни вероизповедания, включително българския патриарх, заедно на тържествена вечеря /.../ като символ на толерантността, етническия мир и интеграцията в българското общество. Отнасяме се отговорно към имиграционния натиск, на който сме подложени от хора, бягащи от злото на войната и тероризма. През 2014 г. България пострада от тежки наводнения, потопи, бедствия и аварии, хиляди семейства загубиха домовете си, реколтата пострада, невини хора загинаха. Българинът е милосърден и съпричастен - 2014 г. поставя рекорд по природни бедствия, но и рекорд по дарителство и доброволчество. За да приключим и с подменения и истинския преход, започнал преди 25 години, трябва комунизмът и Държавна сигурност да влязат по един обективен начин в учебниците и музея. Да се обединим около истината за комунизма - и доброто и лошото, за да олекне и да тръгнем напред. Длъжни сме да затворим страницата „Български преход" по един достоен начин преди да отворим нова. Именно с тази цел, стартирах изграждането на музей „Българският ХХ век" и проведох инициативата „25 години свободна България". През изминалата г. имах изключително активна външнополитическа програма - общо 28 посещения. Изразих българската позиция в редица международни формати: двустранни, регионални, европейски, глобални. За първи път български държавен глава бе поканен три пъти в рамките на Седмицата на ОНН с речи от най-високата трибуна на планетата. На 69-та сесия на Общото събрание на ООН, на срещата на високо равнище за изменение на климата по покана на генералния секретар Бан Ки-мун и на общия дебат на Съвета на сигурност на ООН по покана на президента на САЩ Барак Обама.

Украинската криза е най-сериозната заплаха за сигурността и мира в Европа след края на Втората Световна война. Средата за сигурност в Югоизточна Европа и Черно море се промени драстично през 2014 г.. Днес се прави опит върховенството на закона в Европа да бъде заменено от върховенство на интереса. Това е крайно опасно, необходим е решителен отпор на демократичния свят. Чрез своите международни посещения и интервюта подпомогнах изковаването на обща европейска позиция по украинската криза. Анексирането на Крим бе немислимо, но се случи като ярка демонстрация на силово и незаконно на прекрояване на границите. Отстоявам категорична и принципна позиция относно руската агресия в Крим и необходимостта от спазването на международния правов ред от всички, включително и от Русия. В моя реч посочих, че историята на Европа може да се раздели на преди и след Крим. Има сериозна опасност светът да бъде върнат трайно към политики от XIX век на Велики сили и периферия между тях. Това са теми, които определят нашето бъдеще. Дали ще бъдем в периферията, или в сърцето на евроинтеграционните процеси, дали България и Балканите, като наш общ дом, ще продължат своя курс на мирно и демократично развитие, или и те ще бъдат трайно дестабилизирани. Категорично се противопоставям на идеята за Европа на две скорости, на лансираната отново от Русия политика на Велики сили, които имат своите изконни интереси и решават съдбата на малките и тези в периферията. Като президент работех за по-силен и интегриран ЕС, което е и единственият шанс на всяка една от държавите-членки да бъде фактор на глобалната сцена. България може и е длъжна да добави стойност към ЕС, още повече в решителен момент, а не да седи безмълвно в ъгъла или да играе ролята на нечий троянски конституция. Издигнахме доверието на партньорите в НАТО на ново, по-високо ниво. Програмата „България в НАТО и европейската отбрана 2020" безспорно изигра своята роля за това. Поставиха са основите за въвеждане на проектното управление, за пръв път в отбранителните проекти, и то в комбинация с дългосрочно планиране. Този подход задължително трябва да бъде подкрепен. Беше активиран и Център по изследване и изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Подготвихме се добре за историческата среща на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември 2014 г., където приехме план за готовност за действие във връзка с кризата в Украйна. Искам България да не е пасивен, а активен член на НАТО, с ясна позиция и приоритети. Членството в НАТО дава сигурност, но и предполага създаването на модерна и добре въоръжена професионална армия. Най-голямата опасност пред Въоръжените сили е системното недофинансиране. Тази тенденция трябва да бъде преустановена. Избирането на Кристалина Георгиева за зам.-председател на Европейската комисия с ресор бюджет и човешки ресурси е безспорен успех на българските кандидатури и дипломация. Това е и най-високият отговорен пост, заеман досега в ЕК. На 25 май се проведоха избори за членове на Европейския парламент, на който 400 милиона европейци имаха възможност да гласуват. Това бе най-масовото демократично събитие в европейската история до днес. Тези избори ни напомниха, че евроскептицизмът, антиевропейската реторика и апатията са много голяма заплаха не само европейската интеграция, но и за демокрацията на национално ниво. Искаме времето на желязната завеса и изолираните държави да остане завинаги в миналото. България днес е част от модерния свят на огромния обществен европейски пазар. Членството на България в ЕС носи човешка свобода и перспектива. Нашият общ Европейски съюз днес повече от всякога се нуждае от подкрепа и доверие, за да отговорим на надигащия се популизъм и национализъм. На изборите за XLIII Народно събрание сънародниците ни гласуваха в над 60 държави по света. Една малка, но свободна и глобална нация. През г.та отпаднаха и всички ограничения за българите да пътуват, учат и работят в свободно в ЕС. България е незаобиколим фактор в Югоизточна Европа. Балканите се променят, свободното движение на хора, стоки и услуги стимулира бизнеса, културния обмен, създава нови регионални партньорства и приятелства. Днес на Балканите и в Европа няма повече стени и прегради, свободни сме, но знаем ли как да използваме свободата си? Длъжни сме да бъдем активни , амбициозни и да извоюваме своето достойно място в региона. През г.та назначих четвърто служебно правителство от началото на демократичния преход. Това е второто служебно правителство, което назначавам през последните две години, което за съжаление е ясен знак за политическа нестабилност, която трябва да преодолеем. През 2013 и 2014 г. бяхме свидетели на изострена политическа криза, извънредна нестабилност, реваншизъм и безпринципно противопоставяне, рекордно ниско доверие на гражданите към правителството на Пламен Орешарски и XLII Народно събрание, символ на което станаха загражденията пред парламента и най-дългите протести в съвременната история. Спрените еврофондове, неразплатени над 1 млрд. лв. на строители и общини, съзнателно и изначално сбъркан бюджет за 2014 г., кризи във финансовия сектор, енергетиката, здравеопазването, недобре работещи приходни агенции, ниско доверие на партньорите и външнополитическа изолация характеризираха състоянието в държавата в дните преди служебното правителство на проф. Близнашки да започне работа. Двете служебни правителства успокоиха нацията в труден момент и зададоха правилната посока за излизане от кризата, свършиха достойно работата си. Те осъществиха прехода през XLI, през XLII, до XLIII Народно събрание в един труден за нацията период. Те се ползваха с доверието на гражданите и на евроатлантическите партньори. Служебните правителства работиха открито, като още в първия работен ден приоритетите и задачите им бяха публично оповестени. Търсихме и постигнахме приемственост, например управлението на еврофондовете, правилата за държавните пари и стратегията за продължаване на реформата в съдебната система. Винаги съм считал, че освен необходимост служебното правителство е и възможност да се предприемат значими стъпки, да се реализират важни държавни приоритети. Служебното финализира работата по споразумението за партньорство с Европейската комисия, създаде програмата „България в НАТО и европейската програма 2020", създаде стратегията за продължаване на реформата в правосъдието, въведе енергийния борд. През г.та XLII Народно събрание отиде в историята малко повече от г. след сформирането си. Във време на изострена криза на доверието президентската институция изигра своята роля в търсенето на диалога и национално отговорните решения. Проведени бяха редица консултации във всички възможни формати, с което показах ясно своя стремеж да търся решения и съгласие. През юни проведох извънредни консултации във връзка с критичната ситуация в една българска банка. Действахме бързо, решително и ефективно. Обединихме се, че макроикономическата стабилност и запазването на валутния борд до влизане на страната ни в Еврозоната. Заявихме ясно, че курсът на лева няма да се променя до влизането на България в Еврозоната. Подкрепихме решително банковата стабилност в страната. В резултат хората се успокоиха, ситуацията се нормализира бързо. В дните, когато кризата с банка КТБ бе в разгара си, си дадохме сметка за смелото решение на служебното правителство на Марин Райков за въвеждане на правила за диверсификация на риска и прозрачност в управлението на държавните пари. Резултатът днес е, че над 1 млрд. лв. държавни пари бяха спасени от фалита на специалната банка. Посочих, че ако се замете истината за КТБ, подмененият преход на България ще продължи защото много години напред. Наяве трябва да излезе целият модел КТБ. Модел на контрол върху държавните пари, върху обществените поръчки, върху медии, политици и институции.

Маргарита Попова: В Комисията по помилвания, ние всъщност отчитаме и процеса и на гражданите, изтърпяващи лишаване от свобода и тежкия труд, който извършват хората в местата за лишаване от свобода, като социални работници, надзиратели и други. По отношение на работата на комисията за предоставяне на гражданство, на придобиване на гражданство за отнемане и възстановяване на българско гражданство, бих дала следната кратка информация - по-подробна ще бъде качена на сайта - какво се забелязва през 2014 г.? Общият брой на лицата, които са променили своето гражданство, е 5 999 и в сравнение с 2013 г., броят е намалял. През 2013 г. те са били 7 954. По отношение на 389 лица сме приложили процедурата за възстановяване на българското гражданство и по отношение на 2013 г., в отчетния период на 2014 г., тези лица са повече - повече с 211 броя са възстановили гражданството. Радостно е, че 2014 г., гражданите, които са се освободили от българско гражданство са по-малко от 2013 г.. Тогава те са били 238, за 2014 са 155. Интересна информация бих предоставила и за процеса и за Института на отменя на получилите българско гражданство - отмяна на натурализацията, като за 2014 г. тези лица са 26 от общо 8 броя укази. Това е тревожен сигнал, защото мотивите, които са предоставени от Съвета за гражданство, и които ние сме възприели изцяло 100%, са били свързани с предоставяне на /.../ документи, с укриване на информация, с регистрация със системата за влизане и недопускане на влизане в Шенгенското пространство. Изобщо факти и обстоятелства, които са свързани не само с националната сигурност, но и с общонационалната. С връзка с гражданството, искам да кажа, че тази г. - 2014 г., работихме с Фондация „Конрад Аденауер" и направихме отчет за това как се движат процесите по българското гражданство за периода от 2010 и полугодието на 2014 година. Открояват се интересни тенденции. Имаме амбицията да прибавим информацията, която е актуална за второто полугодие за 2014 г., да направим общ отчет за петилетката - 2010-2014 г. и добронамерено /.../ и в дух на сътрудничество да я предоставим на Министерство на правосъдието, всъщност на Съвета по българско гражданство, за да могат да я използват, ако най-сетне решим да започнем работа по концепция за българското гражданство, за която аз настоявам и мисля, че е крайно време. Просто трябва да се започне работа по истинска, модерна и наша национална концепция за българското гражданство. Интересни са данните, които услугата за периода 2010-2014 г. - първото полугодие, оказва се, че много малко - около 10 и 23% са гражданите, които остават в България. Всъщност, техният брой от 2010 до 2014 г. варира от 14 хиляди до последната цифра, която ви съобщих - 5 999. Оказва се, че се получава българско гражданство, но голяма част от придобилите гражданство не остават да живеят и да работят тук, а заминават някъде другаде. Много въпроси могат да се поставят по тази констатация и това би било много полезно, ако се започне наистина една внимателна, последователна, без да се бърза работа по изработване на наша национална концепция за българското гражданство. Това е което искам да ви кажа като кратка статистика по тези три ресора. Другото, което искам да ви кажа какви са моите очаквания за 2015 г., и може би това, което ще трябва да е във фокуса на нашето внимание. Първото и най-важно нещо е, че няма /.../ и динамиката на нашите делници и в национален, и в международен, и глобален план. Затова ми се струва, че най-сетне е време нашите политици и управляващите да обърнат много сериозно внимание на социалната тема, на това какъв е халът на българския народ и голяма част от него. Хората живеят бедно и с много проблеми. Много би ми се искало през 2015 г. тази социална чувствителност да бъде много по-ясно изразена от всички власти в държавата. Нека да сложим ръцете си на пулса на времето и да чуем хората, като преди това им кажем защо България е най-бедната държава в Европейския съюз след 25 години преход. Хората питат - отговор обаче, няма. Вторият въпрос, по който ми се струва, че ще работим, и то задълбочено и с загриженост през 2015 г., това е внимателното проследяване на все повече увеличаващите се рискове за националната сигурност. И в контекста на все още неизбистрената архитектура за нашата българската национална сигурност. Това е един проблем, по който ми се струва, че ще има доста работа и изпълнителната власт в лицето на Съвета за сигурност към Министерския съвет, а също и за нашия президент, защото тези въпроси ще се коментират и ще се разискват най-вероятно в Консултативния съвет по национална сигурност. Във връзка с рисковете за национална сигурност ми се струва, че през тази г. ще има фокус върху работата за интеграцията на бежанците и тези, които получават статут на територията на Република България. Вие знаете, че предишното редовно правителство изработи една пространна стратегия за интеграцията на бежанците. В тази стратегия бяха поставени и въпроси от структурен характер. Сформира се един Съвет по интеграцията, който към този момент е фокусиран и структуриран към Социалното министерство. Тъй като обаче, въпросите по интеграцията засягат не само Социалното министерство, а и Здравното министерство и образователното, и много агенции на централно ниво, много агенции на регионално ниво, кметовете и общините, най-вероятно ще трябва да се обмисли кое е най-удачното място на този Съвет по интеграция, който да започне процесите по интеграция, защото след като Държавната агенция по бежанците даде статут на хората, които се нуждаят от такъв, започва по-трудното - да интегрираме тези хора, които са потърсили и са получили закрила тук. Това е свързано преди всичко с възможността да научат български език, за достъпа до образование, до социални грижи, до медицински грижи, до въпросите по признаване на квалификация, с които ще имаме доста големи трудности. И да се научим какви са стъпките и какви процедури ще трябва да изминат всичките структури - от централно до местно ниво, защото процедурите описани в тази много пространна, и според мен, добра стратегия, е свързана с подписване на индивидуални споразумения между получилите закрила и нуждаещите се от интеграция, като от сключването на тези споразумения са изключени и от непълнолетните и малолетните. За тях грижата е особено голяма. Така че нашата държава, така както успяхме да консолидираме усилията си и да поемем първите вълни на легални имигранти и да дадем статутите - хуманитарен или статут на бежанец, ще консолидираме усилията си и заедно държавата ще покаже, че е в състояние да покаже воля за справяне с този проблем. Като тук, разбира се не искам изпусна и нуждата от европейска солидарност, която е крайно време да заслужи името си. Защото говорим за солидарност, а всъщност България нищо не получава. За общата политика за убежища се говори може би вече отпреди повече от 10 години, обаче досега такъв избистрен модел все още няма. И когато България, Кипър, Италия, Гърция поставят въпроса - и Малта постави въпроса за това, че е нужно да се намери добрия модел за интеграция и за посрещане на хората, които имат нужда от закрила, европейската солидарност като че ли някак си се дърпа назад и я няма. Имаме нужда от истинска европейска солидарност и да се намери формулата, според която да се знае отделните държави какви точно потоци и колко на брой бежанци са в състояние обективно да приемат, за да гарантират интеграцията. Не е важно само да ги приемем тези хора, важно е тези хора да получат подслон и да заживеят като български граждани. На въпроса за нелегалната миграция няма да се спирам. Аз съм твърдо на убеждението, че държавата ни в лицето на изпълнителната власт трябва да вземе абсолютно всички мерки, в които да участват всички министерства, за да бъдат ограничени и намалени до минимум възможностите за притока на нелегални мигранти, което е един от рисковете за националната ни сигурност. И на последно място бих искала да споделя с вас, че това, което очаквам, и може би въпроса, по който трябва да се работи и да се обърне внимание 2015 г., е фактът, който беше заявен от Европейската комисия и от председателя на европейската комисия за следващите пет години, че разширяване няма да има. Ние на Балканите имаме съседи, които чакат и желаят, и правят всичко възможно, за да станат членове на Европейския съюз. Този факт мен ме тревожи и на мен ми се иска Сърбия и Македония, когато изпълнят критериите, да станат членове на Европейския съюз. За съжаление информацията беше доста обезкуражаваща, а това на нас ни залага и ни задава задачи, върху които ние трябва да мислим и във вътрешен, и във външнополитически план - за двустранно сътрудничество, за международно сътрудничество, не само да разчитаме на сътрудничеството, както предполага картата на Европейския съюз и участието ни на нас като член и като държава в Европейския съюз. Не трябва никога да се изпуска /.../ възможността за двустранни контакти. Това всъщност важи и за тежките въпроси на миграцията - работа с държавите, /.../ и да не може да се чака всичко да дойде само и единствено от Европейския съюз и това, което той може на този етап като проект да предложи. Така че на мен ми се струва, че във вътрешен и външнополитически план трябва да сме малко по-инициативни и да засилим желанието, мотивацията и възможностите чрез различни форми да отразяваме и да отработим тези проблеми. Благодаря ви.

Росен Плевнелиев: Благодаря ви, г-жо Вицепрезидент. Моля, заповядайте за въпроси.

Вера Александрова, БНТ: Г-н Президент, ще се кандидатирате ли за втори президентски мандат? Давам си сметка, че до края на мандата ви остават още две години, има достатъчно време, но тъй като премиерът Бойко Борисов повдигна тази тема, разбрахме на шега, тя предизвика много коментари и реакции. Какво е вашето мнение по този въпрос? И ако позволите още един въпрос? Ситуацията около КТБ се поуспокои, но вие ще работите ли истината около казуса „КТБ" да излезе на бял свят? Пред предишното Народно събрание поискахте да бъдат отворени досиетата „КТБ", ще поискате ли същото от сегашното Народно събрание?
Росен Плевнелиев: Благодаря. Моето мнение е, че всеки, който си прави отсега сметките за президентските избори, ще сбърка. Първо, защото е прекалено рано. Второ, защото средата е много динамична. Трето, защото най-малкото трябва да изчакаме местните избори. Те ще ни дадат повод да погледнем напред. И четвърто, според мен, най-важно. Защото българският народ ще накаже всеки, който през 2015 г. си прави сметките, а не работи по националните проблеми и приоритети. Ще го накаже. На хората им е тежко. Те очакват политиците да се мобилизират и да работят. На това отгоре имаме огромния шанс стари оперативни програми, нови оперативни програми, зададена е посоката, има възможност да се случат много смислени приоритети и проекти в парламента. Затова съм абсолютно убеден, че политиците трябва да се фокусират върху това какво има да се върши. Обявих 2015 г. за г. на действието, а не на сметките. Лично аз ви обещавам, че през 2015 г. колкото и да ме питате за президентските избори, ще отговарям само това - рано е. Нека 2015 г. е годината на действието, а не на сметките. Попитахте за КТБ. Да, аз излязох пред XLII НС и посочих категорично, че моделът „КТБ" трябва да бъде разграден, досиетата трябва да станат публични. Българският преход в очите на народа е провал именно защото народът го нарече „заметеният преход, подмененият преход". Не казахме досега никога истината. Нито за Държавна сигурност, нито за комунизма, нито за приватизацията, нито за крещящата подмяна на стойности. Две поколения българи работиха по времето на комунизма, създаваха фабрики, пътища, сгради и всичкото това се приватизира на една десета от цената си. Българските служби имат много работа за вършене. Посочвам директно - Прокуратура, ДАНС, Звеното за финансово разузнаване, Комисията за конфликт на интереси, Комисията за придобиване на имущество от незаконна дейност, Комисията за финансов надзор. Призовах ги още с моето обръщение към XLII НС и пак ги призовавам сега, и пак ще ги призова чрез моето обръщение в XLIII НС НС, което планирам за средата на март, след като приключи месецът на политическите консултации, където темата досиетата „КТБ" ще бъде една от големите теми. Призовавам ги да си свършат работата. И заявявам категорично, че ако се повтори 1996 г., заметеният преход на България ще продължи с още едно поколение. Припомням, 12 банки фалираха 1996 година. Всичките бяха свързани или собственост на агенти на Държавна сигурност. Парите бяха откраднати, пенсионните фондове бяха нулирани, държавните пари бяха откраднати, един лев не бе върнат, един не бе осъден. Ако това, което се случи 1996 г. се случи и през 2015 г., ние ще покажем, че не се учим от грешките си. Това е трагично и е покана за бедност.

Любомир Денов, в-к „24 часа": Г-н Президент, буквално преди дни, вие се разминахте с правителството по въпроса за ролята на армията за охрана на границата. Това не е голяма беда. Как обаче ще се отрази на армията едно друго разминаване - за парите за отбрана. На срещата в Уелс вие поехте сериозен ангажимент тези пари да се увеличават, да стигнат до 2% от Брутния вътрешен продукт, а последният ход на правителството беше обратна посока, те бяха орязани с над 60 милиона. И вчера вие направихте още едно разминаване по въпроса за газовия хъб. Казахте, че не сте впечатлен от тази идея на премиера. Въпросът ми е - говорите ли на един език с правителството, г-н Президент?

Росен Плевнелиев: Искам да ви уверя, че работя много добре с правителството. Ето и няколко доказателства, и то точно свързани с въпросите, които вие току-що зададохте. Вие попитахте за разминаването между мен и правителството от гледна точка на идеята за участието на армията в опазването на границата с Турция. Искам да ви уверя, че няма абсолютно никакво разминаване между мен и правителството. Напротив. Аз застанах зад армията. Подкрепих много ясно и началника на отбраната, и министъра на отбраната в техните справедливи искания да се спазва българското законодателство. Същевременно не бива да забравяме, че няма противоречие именно, защото имаше една първоначална идея, а именно идеята за това да има смесени патрули, в които и армията да участва на границата, която определено беше една недобра идея. Имах смелостта и разбира се честността, първо, да защитя армията. Второ, да посоча своята позиция, както винаги съм го правил по тази тема и по всички останали, разбира се. И съм благодарен на министър-председателя, защото той се съобрази с мен. Имах разговор с него, имах с военния министър, имах разговор с вицепремиера, имах разговор с министъра на външните работи. Искам да кажа, че и по моя идея се свика Съветът за сигурност към Министерски съвет. Аз лично разговарях с министър-председателя, за което му благодаря, защото това е едно много добро място и една много работеща институция за изчистване на въпроси от компетенцията, забележете на изпълнителната власт. В крайна сметка бе намерено едно разумно решение и аз съм доволен. Затова мога още веднъж да заявя пред всички вас, че решението което се намери на Съвета за сигурност към Министерски съвет, на което имаше мои представители, е разумно, работещо. Заставам зад него, противоречие няма. Уважавам министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, назначаван от мен в служебното правителство. Министърът на правосъдието, един смел министър с визия, който е назначаван от мен в служебното правителство. Работил съм с голяма част от министрите в първото правителство на Борисов и мога да ви уверя, че моите отношения с българското правителство днес са коректни, но и са отношения на партньорство, което се базира на това да не си замитаме мнението, да си казваме нещата в прав текст и в един честен дебат да намерим и правилното решение. Същото е и по отношение на парите за отбрана. Да, ние сме на различни позиции към момента, което не означава, че сме на различни позиции по принцип. Искам да ви уверя, че когато отидох да изложа българската позиция на най-висшия форум на НАТО в Уелс, в началото на септември месец, това не беше моя лична позиция, тя беше съгласувана с всички. Имах разговор с политически лидери, имах разговори с правителство, има и съответната кореспонденция по този въпрос. Нещо повече, към този момент се обсъждаше дали всички държави-членки да не вземат единодушното решение да постигнат през 2015 г. 1,5% и след това плавно да стигнат до 2%. Именно на форума на НАТО, в рамките на консултациите, които се водеха в самите дни на провеждането му, ние стигнахме до една по-мека, по-работеща формулировка, която беше консенсусна за всички 28. А тя е - не намаляваме парите за отбрана през 2015 година. И плавно след това за 10 години постигаме обещаните отдавна 2% за отбрана. И тук аз ще продължа да защитавам тази позиция, независимо какво ще каже някой от министрите или министър-председателят. Защото част от уважението към България се базира на спазената дума. А ние дадохме дума на НАТО. И към момента сме единствените от 28, които са на път да нарушат думата си, с което аз няма как да се съглася. А и виждам възможност до края на 2015 г. да се справим. Същевременно разбирам министър-председателя. Отново казвам, ние имаме мъжки и коректни отношения с него. Аз съм работил три години като министър с него и три години като президент с него, минахме през много бури. Той също бе честен. Той каза нямам пари сега да дам, толкова, колкото се очаква. И тук няма разминаване, напротив. Аз вярвам, че ако в момента на планирането на бюджета за 2015 г. правителството не е намерило възможности да осигури поне бюджета за 2014 г. в същия обем, то имаме една цяла 2015 г., в която можем да се опитаме да компенсираме липсващите 60 млн. лв., за да не се наруши имиджът и дадената дума. Вчера чух министър-председателя да каже, че работи здраво със службите, с приходните агенции и очаква те да съберат повече. Ето ви един резерв, от който се надявам да можем да възстановим липсващите 60 милиона. Така че в динамиката на 2015 г. аз съм убеден, че противоречия няма да има и правителството, и президентът заедно заради България, не заради себе си, ще спазят дадената дума.

Репортер: Господин президент, ще намерят ли според вас управляващите воля, за да проведат референдума, за който вие настоявате за промяна на изборните правила и към вас и към вицепрезидента, тъй като подчертахте няколко пъти, че това ще е г. на реформи 2015 г. или поне така се надявате? Смятате ли, че заявката направена за реформа в съдебната система наистина ще се случи тази г. и следите ли дебатите около избора на председател на Върховния касационен съд , доколкото вие ще подпишете указа за назначаването, а това ще е назначение със седем годишен мандат, което ще е определящо за съдебната система?

Росен Плевнелиев: По отношение на референдума - категорично няма да предам очакванията на гражданите този референдум да се случи. Въпреки, за мен, неразбираемото и бих го нарекъл в прав текст: арогантно отношение на управляващите в XLII Народно събрание да не се съобразят с подписите на 570 хиляди български граждани. Те не могат да отменят конституционното право на държавния глава да инициира референдум. Разбира се, аз съм екипен играч. Аз не налагам референдум заради собственото си конституционно право, а защото народът го иска и той е казал, че темата е смислена. Ще го направя, обаче като екипен играч. Да, отново ще въведа в XLIII Народно събрание инициатива на държавния глава за провеждане на референдум. Тази тема ще бъде водеща в стартиращия месец на политическите консултации. Надявам се заедно с вас ще бъдем през февруари, когато по традиция президентството става място на сериозни дебати за приоритетите в текущата година. В месеца на политическите консултации темата референдум ще бъде много сериозно застъпена, включително и с трите въпроса, които аз формулирах и адекватността им към ситуацията в 2015 г. и напред. След това планирам да направя обръщение към Народното събрание по традиция в средата на март месец, където отново ще поема категоричния ангажимент към българския народ, към гражданското общество за довършване на моята инициатива за референдум. Ще се радвам този референдум, така както предложих и миналата година, но не се случи да се проведе заедно с европейските избори, през тази година пък да се проведе заедно с местните избори. Това ще доведе до по-голямо участие на гражданите, което всички искаме, по-голяма легитимност и на новоизбраните кметове и общински съвети, но преди всичко ще покаже за пръв път ползите от пряката демокрация и разбира се, парламентарната демокрация заедно. Също така поставихте въпрос относно избора на ВКС. Разбира се, следим много внимателно процедурата. Имаме пълна яснота по тезите, по идеите, които застъпват двамата кандидати, следим всяко тяхно интервю и изказване, наясно сме с техните концепции, както и с въпросите, които бяха зададени и отговорите, които бяха получени. Като държавен глава се радвам, че виждам промяна. Спомнете си в първата г. на моя мандат - апелирах да се приключи с назначенията по най-високите етажи в българската система на правораздаване в последния момент и само с един кандидат, без дебати, без концепции, без много зададени въпроси и още толкова отговори. Радвам се, че сега е по-различно - достатъчно дълго дебати, две кандидатури и разбира се, следим внимателно процеса. Ще се отнеса много сериозно преди да сложа подписа си към моя ангажимент за назначаване на председателя на ВКС. Госпожо вицепрезидент.

Маргарита Попова: Актуализираната стратегия за съдебна реформа, мисля че поставихте въпроса. На мен ми е много позната тази тема, защото това, което сега се предлага на Народното събрание всъщност е актуализация на един политически документ приет от правителството Борисов-1 през 2010 г.. Това, което сега се предлага е повече план за действие ориентиран в един седемгодишен период, всъщност до 2020 година. Така че няма как всичко това, което прави като заявка правосъдния министър да се случи през 2015 година. Обективно няма как и не бива. Ако се върнем назад във времето от 2000 г., даже от 1996 г. и изброим всичко това, което се случи като ново, всичко това, което се промени в съдебната система в структурно отношение като кадрови подбор, като начин на подход за решаване на преписки и дела - трябва да ви кажа, че е впечатляващо. Въпросът е обаче за това - доколко българските граждани имат доверие? Ако нямат - защо нямат и какво трябва да направим, за да възвърнем, върнем това доверие? Струва ми се, че трябва да се въздържаме от непрекъснати структурни формули, структурни размествания, структурни промени, а да обърнем внимание повече на подхода към решаването на делата. От това страдат хората и българските гражданите - как си събираме доказателствата, какъв е подходът за оценка на доказателствения материал и в какво реално време се случва това. Нещото, което искам да ви кажа, и което на мен ми липсва в този момент и ако не се обърне внимание, ако не се постави като дебат на масата пак нещата ще изглеждат половинчати това е, че реформите в съдебната система за качеството на продукта, който тя дава накрая изключително много зависят и от реформите в Министерство на вътрешните работи относно консолидацията и добрата работа като професионалисти на разследващите полицаи, на тези, които работят оперативно, на тези, които събират доказателствата, заедно или отделно от прокурора, и му ги поднасят, за да вземе той своето решение. Тези две линии, тези две посоки, тези два лъча на реформи, ако не са успоредни, ако не вървят заедно и ако търсим и говорим само за непрестанни реформи в съдебната система без това да означава подготовка относно професионална изява и подбор на кадрите в МВР, с които прокуратурата и съдът работят, просто няма как да се случи качеството на продукта от съдебната система. Това е дългосрочен проект - дълъг, труден. Аз желая успех. Продължаваме да работим. Продължаваме да правим съдебната система по-добра, но е трудно. Хубаво е да се обърне поглед към реформите в МВР, както казах, и това, че не бива да се предлагат каквито и да е било реформи без да са съгласувани с всички функционални направления в съдебната система, т.е. - следствие, съд, и прокуратура и Висшият съдебен съвет (ВСС), като върховен кадрови орган. Ако те всички заедно не участват в изработването на стратегии, на планове за действие и нямат мотивацията да вървят заедно в една крачка и с изпълнителната власт, донякъде, няма как да се случат реформите. Малко ми липсва единодействието на всички функционални направления и съвсем ми липсва, в говоренето за реформи в съдебната система, необходимостта от реформи в МВР.

Репортер: Г-н Президент, г-жо Вицепрезидент, чухме прекрасни неща в отчетите ви. Имаме едно предложение - бихте ли разменили помежду си реплики отговаряйки на въпроса - какво бих сторил, ако съм на твое място?

Росен Плевнелиев: Вижте, вие сме един екип. Няма как да се разменим просто, защото така заедно с нея решихме от първия ден. за мен е повече от ясно, че този екип така, както е започнал така ще свърши мандата си и ние вървим с пълната амбиция за един успешен мандат като президент и вицепрезидент.

Деница Гацинска, Радио К2: Г-н Президент, моля за конкретен отговор - ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се кандидатира за президент, ще си позволите ли да се състезавате с Борисов, който ви създаде като президент, или ще се оттеглите? Имам и още един въпрос към вас - програмата на правителството за стабилно развитие на България 2014-2018 г. консултирана ли е с вас, или както не знаехте нищо за оставката на Бойко Борисов през 2013 г., така и сега сте подминат? Г-жо Попова, имам въпрос и към вас - като вицепрезидент, удовлетворени ли са гражданската ви и професионалната ви отговорност към България с работата в екип с г-н Росен Плевнелиев? В какво „да" и в какво „не"? Благодаря.

Росен Плевнелиев: Отговарям - днес Министерски съвет приема програма за четири години напред на второто правителство на Бойко Борисов. Аз се радвам, че това е така и приемам тази програма като ясен знак и желае за стабилност и заявка за пълен мандат на правителството на Бойко Борисов. Страната има нужда от това. Дали тази програма е съгласувана с мен - аз много ще се надявам тази програма преди всичко да е съгласувана с българския народ и с това, което управляващите обещаха по време на предизборната кампания. Големият проблем винаги е бил, и давам пример с правителството на Пламен Орешарски от първата половина на 2013 г., предизборна кампания, БСП обещават едно, ДПС обещават друго, правят правителство на Пламен Орешарски и се появява нещо трето като програма наречено удобно, в кавички, планът „Орешарски". Това не е добър пример за следване. Добрият пример за следване се надявам да видим днес след анализа на програмата, която ще бъде приета от Министерски съвет.