/КРОСС/"Мъртво миналото на Паисий и Раковски, на Неофит Бозвели и Априлов, на Левски и Бенковски, на Петко Славейков и братя Миладинови, на Любен Каравелов и Христо Ботев и на толкова крупни личности, дошли като бляскав израз на мощното българско раз­движване в XIX век? Не, това не би трябвало да допу­ска никой българин, способен да вниква в смисъла на народното ни битие и да преценява критически развоя на събитията. Такъв възглед върху историята ни изда­ви само невежество...

И може ли да се тури рязка граница между миналото и настоящето?... Политическите учреждения загиват, но душата на народа остава жива, с всичките си добри и лоши проявления... Историята се движи по един незиблим закон, във връзката на събитията има страшна логика. Историята на миналото е едно огледало, което обяснява настоящето и отражава бъдещето... Тя е пълна с дълбока поучителност."

(Из „Завети на българското Възраждане", академик Михаил Арнаудов)