/КРОСС/ Куба може да научи важни неща от трансформацията на Германската демократична република (ГДР или Източна Германия), докато островът се отваря за по-добро банкиране, земеделие и телекомуникации, които САЩ му предоставят. Съществува обаче и една основна разлика: ГДР първо либерализира политическата си система, като се освободи от страха, че съветски войски могат да се намесят и че тайната полиция, ЩАЗИ, може да арестува дисидентите. Презрението на Михаил Горбачов към лидера на ГДР Ерих Хонекер и политиката му доведоха до резервираност от страна на СССР към политическата либерализация в ГДР, в Полша и в Унгария. 25 години по-късно Куба също е изправена пред възможността да либерализира икономиката си, а може би и политиката си. Решението на президента на САЩ Барак Обама напълно да възстанови дипломатическите отношения с острова позволява на американските ведомства да си открият сметки в кубински финансови институции; дава възможност на американски юридически лица в трети държави - като ЕС и Канада - да правят бизнес с кубински граждани в трети страни; осигурява достъп на кубинците до американски банки чрез кредитни карти и позволява износ на телекомуникационна инфраструктура, строителни материали и оборудване за селското стопанство за граждани и за малки фермери. Накратко, кубинците получават достъп до американски банки, телекомуникационни услуги и селско стопанство. Това е максимално възможното, което Обама може да предприеме чрез изпълнителната власт, с която разполага по този въпрос. За да бъдат вдигнати санкциите, наложени на Куба, той трябва да поиска законодателни промени. Получавайки достъп до американските банки, кубинците могат да се възползват от предложението на президента Раул Кастро за приватизация на държавните магазини и ресторанти. Приватизацията и достъпът до кредити обаче не са единствените, които преструктурират централизираната икономика. Също така трябва да бъде създадена нормативна база за ценообразуване, основано на пазарните условия, и парична система. Не липсват експерти от бившата ГДР, Полша и Унгария, които могат да посъветват Хавана относно предпочитания модел на трансформация. Процесът може да бъде болезнен, като се сложи край на субсидиите, но пък ще се създаде перспектива за пазарна икономика с възможности за създаването на богатство, изкушило много хора в Източна Европа, и това може да накара много повече кубинци да станат предприемачи.
Икономическата трансформация на ГДР бе съпътствана от разхлабваме на политическата система и провеждането на свободни избори. Архивите на печално известното ЩАЗИ бяха отворени, което позволи на гражданите да разгледат собствените си досиета и да разберат кой ги е шпионирал. Този процес, станал известен с руската дума „гласност", промени културата на източ-ногерманците. Позволи на гражданите да критикуват правителството си, да се оплакват от дефицитите и да осмиват политическите лидери. Имат ли желание братята Кастро да направят същото? Фидел Кастро силно се противопостави на гласността, когато Михаил Горбачов посети Куба през април 1988 г. Той твърдеше, че гласността ще подкопае комунистическата система и се оказа прав До каква степен брат му Раул все още иска да контролира независимите гласове на острова? Ще продължат ли публичните репресии над дисиденти след увеличаването на достъпа до интернет и социалните медии? Кубинската дисидентка Йоани Санчес има много почитатели на блога си, но преобладаващата част от тях са извън Куба. Преди две години й бе разрешено да посети Европа и САЩ, за да разкаже открито за живота си на острова. След завръщането си тя продължава да призовава за политическо отваряне на страната и дори започна да и дава дигитално списание. Последваха я и други кубинци, въпреки че хората на изкуството все още са привиквани в полицията за разпити. Днес обаче не можем да кажем, че гласността е достигнала до Куба. Единственият най-важен фактор, който сложи край на съветските режими в ГДР и другаде по света, е премахването на страха сред гражданите открито да се изразяват. Хиляди жители на ГДР излязоха, за да протестират срещу режима през октомври 1989 г, след като знаеха, че вече не се издават присъди за критики и участие в улични протести. Когато говорител на ГДР небрежно заяви по радиото, че пътуването на Запад може да се случи „сега", хиляди берлинчани го чуха и се втурнаха към Берлинската стена. Охраната не беше получила нареждане да стреля и бързо бе преодоляна от източногерманците, които започнаха да рушат създаващата страх стена. Дали това може да се случи в Куба? Все още не. Правителствата на Куба и на САЩ внимателно стигнаха до подобряване на отношенията, като постепенно предприемат различни мерки. Вашингтон се страхува, че кубинците масово могат да тръгнат към Флорида, а Раул Кастро изключително бавно проверява всяка от мерките за либерализиране. Събитията в глобален мащаб карат Вашингтон и Хавана да действат по-бързо. Русия и Венецуела, които подпомагат Куба, имат сериозни финансови затруднения и трябва да се справят със драстичния срив на цената на петрола. За втори път в последните 25 години, братята Кастро са изправени пред сериозно намаляване на енергийните източници и на помощите от основните си покровители. През 1991 г. те поискаха от гражданите си да работят за създаването на възобновяеми енергийни източници и на хранителни продукти. Сега предлагат нова алтернатива, а именно достъп до американско финансиране и възможност да се увеличи броят на малките предприятия. Ако Раул Кастро отвори политическата система стъпка по стъпка, можем да станем свидетели и на промяна към либерализъм. Освобождаването на политически затворници е добро начало. Реалната проверка обаче ще бъде, когато позволи на критиците си да проверят до къде стигат новите свободи в Куба. Трябва да наблюдаваме отблизо отношението на Кастро към гражданите в следващите няколко месеца, за да преценим какъв е отговорът на кубинския народ към подобряването на отношенията със САЩ.

Newsweek