/КРОСС/През тази година здравните медиатори у нас ще достигнат 170, като от дейността им ще се възползват близо 100 общини в ромски махали. Това съобщи за "Монитор" Деляна Дил­кова, член на УС на Нацио­налната мрежа на здравните медиатори (НМЗМ).

Една от основните задачи и дейности на здравните медиатори е да помагат на ромите за пресичане на заразата от СПИН и другите опасни болести, свързани с половата култура.

"Миналата година на територията на страната работиха 150 здравни ме­­диатори, като през 2015 г. амбицията ни е те да достигнат 170, а от дейността им да се възползват близо 100 общини с ромски махали", обясни Дилкова. По думите й професията е въведена у нас през 2001 г., когато са били назначени първите 5-има медиатори в община Кюстендил. През 2007 г. дейността е записана в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България и бройката им се увеличава до 55 души, а на общините, които са ги наели, се отпуска делегиран бюджет. Тогава тази дейност става приоритет в държавната политика.
"Професията дава възможност на хора от тази малцинствена група да се реализират по един добър начин на пазара на труда, както и да се развиват", уточнява Дилкова. Про­це­дурата, по която ромите могат да получат това образование, минава през препитване в общините.

Те организират конкурс, а интервюто с кандидатите се води от техни представители, лекар, човек от НМЗМ и от Регионалната здравна инспекция в съответния град. "Идеята е да има по-голяма прозрачност при избора на медиатори, за да не се заема тази длъжност от познати, приятели или роднини", категорична е Дилкова.
След като кандидатите бъдат одобрени, те отиват на интензивно обучение в МУ - София, което продължава 14 дни. В края му ромите полагат изпит и получават сертификат от факултет "Обществено здраве". Общините финансират тяхното обучение, както и дейността им след това. Назначават се на минимална работна заплата, но по-будните сред тях работят и по проекти, което им осигурява значително по-високи месечни доходи.