/КРОСС/ На 02.01.2015 ни напусна Иван Кремов, но неговото творчество е живо и е номиниран за цялостен принос в българския фолклор...

Иван Кремов бе на легло от 20 години, след като получи много тежък инсулт. Той не е в състояние да дойде в Котел, защото му е трудно да стои дори и в инвалидна количка. Много е отслабнал и е станал кожа и кости. Не успя да се възстанови напълно и да проходи. Един наш приятел каза, че ако го изгуби ще се свърши с него и това наистина е така. Той живее с мисълта, че ще може да проходи, че ще бъде както е бил преди, въпреки да знаем, че това е невъзможно. По случай навършването на 83 години на Иван Кремов през месец март, KOTELNEWS Ви представя интервю със съпругата му Мария в деня когато неповторимия глас от Жеравна беше удостоен със званието Почетен гражданин на Котел.

- Нека да уточним защо се налага да разговарям с Вас във връзка с удостояването на съпруга Ви Иван Кремов със званието „Почетен гражданин на Котел”?

– Това се налага, защото Иван Кремов е на легло вече от 20 години, след като получи много тежък инсулт. Не успя да се възстанови напълно и да проходи. Той не е в състояние да дойде в Котел, защото му е трудно да стои дори и в инвалидна количка. Много е отслабнал и е станал кожа и кости. Важното обаче е, че духом е съхранен и запазен. Един наш приятел каза, че ако го изгуби ще се свърши с него и това наистина е така. Той живее с мисълта, че ще може да проходи, че ще бъде както е бил преди, въпреки да знаем, че това е невъзможно.

- Развълнува ли се Иван Кремов, след като му разказахте как е преминала церемонията по награждаването?

– След като се прибрах от тържеството веднага му се обадих и му казах, че ключът на общината е в мен. Помита ме дали е хубав. Съжалявам, че не успя да дойде, защото го заслужава, аз нямам заслуга. Той ми каза, че за него няма значение, че са го дали на мен, защото съм му другар в живота и го гледам вече двадесет години. Когато говорих и с дъщеря ми, тя сподели че се с вълнувал много и се е разплакал. Казал й е, че много е искал да присъства, но не може.

- Закъсняло ли е това признание?

– Аз мисля, че закъсня, но това няма значение. Важното е, че някой се е сетил за него след толкова години!

- Нека се върнем назад в годините. Кога се запознахте с Иван Кремов?

– Това е много отдавна през 1965 година. Ако сме живи и здрави скоро ще направим петдесет години заедно. Когато се запознахме аз бях много по-млада от него – с четиринайсет години и се страхувах доста от тази разлика. Връзката ни обаче се оказа много силна и надделя над тези страхове. Ето, че вече толкова години сме заедно в трудности и радостни мигове – родини се и една прекрасна дъщеря.

- На сцената ли забелязахте своя мъж?

–   С него се запознахме в Стара Загора на един концерт, в който той участваше със сестри Аджови. Аз бях на гости при мои роднини и отидох на концерт, защото бях приятелка с Аджови, които ни след това ни запознаха.

- Кой беше активната страна в началото на връзката?

– Той беше активната страна и искаше да бъдем семейство, докато аз малко се страхувах да направим тази стъпка, поради разликата в годините и това, че той непрекъснато пътуваше. Стана така, че след като сключихме брак аз пътувах с него много време – с малки прекъсвания около пет – шест години, докато се роди дъщеря ни Таня.

- Какво е да си съпруга на толкова известен певец? Как се съжителства с такъв човек?

– Понякога добре, друг път не чак толкова. Добре е, защото знаех, че независимо дали е на турне в България или чужбина той ще се върне и няма да остане на друго място. Иван е голям родолюбец и никога не би посмял да остане в чужбина. Вариантът да емигрира беше изключен, въпреки, че имаше две или три предложения до 90-те години, но той винаги ги е отхвърлял. През тези години не съм допускала, че можем да се разделим – може би защото известно време пътувах с него. Той много обича нашата дъщеря и винаги съм знаела, че връзката ни не може да бъде прекратена. След като се разболя стана обратното – аз работех, а дъщеря ни го гледаше. Когато се случи това тя беше ученичка на около 12-13 години.

- Не е отсъствала и ревността към съпруга Ви, който е имал много почитателки, особено в онова време. Как успяхте да преодолеете и превъзмогнете това?

– В началото ми беше много трудно. Когато го виждах, че говори с някоя жена, макар и колежка, изпитвах вътрешна ревност. След това го разпитвах какво са си говорили. Той все се смееше и ми казваше, че това са общи приказки, свързани най-вече с концертите. Най-много го ревнувах от непознати жени, които са били сред публиката и идваха при него преди или след концерта, за да го видят. Той имаше много почитатели из цяла България. Убедих се в това, защото няколко пъти съм обиколила цялата страна с него. Навремето не се отсядаше по хотели, а се ходеше за спане по къщи на хора, които поемаха артистите след концерта. Не беше както е сега – да се приспива по хотели. Не искам да прозвучи, че съм била крайно ревнива. На сцената той раздаваше цялата си душа за публиката. Ревнувала съм го от негови колежки, например от голямата родопска певица Радка Кушлева и от много други негови колежки. Това е било неоснователно, защото той е контактен и е беше душата на целия състав. Иван винаги имаше и бисове на сцената, което пък пораждаше и завист в колегите и колежките му.

- Разкажете ни за годините, който вече като семейство прекарахте в Котел.

– В Котел бяхме пет години. Иван беше поканен от котленци за преподавател в музикалното училище. Когато се случи това бяхме на турне в Хасково, когато получи това предложение. Попита ме дали и аз съм съгласна и така се озовахме в Котел. Той е много щастлив, че от неговата преподавателска дейност излязоха много добри певици и певци, които сега пеят негови песни. Това е периодът межди 1970 – 1975 година, когато той изкара един цял випуск, а аз работех в АПК. Бяха интересни години и животът тук беше много хубав.

- Каква е причината да напуснете Котел?

– Иван ме попита дали искам да останем, за да изкара още един випуск. Казах му сам да прецени какво иска – да преподава или да бъде на сцената. Харесваше му да преподава на талантите, но предпочете сцената, където могат да го виждат повече хора, които да направи щастливи от това изкуство.

- Внезапно ли взе това решение?

– Когато наближаваше краят на петата година започна да обмисля какво да прави.  Обадиха се негови колеги от София и той реши да се върнем там, за да започне работа на щат към Концертна дирекция, където се и пенсионира с указ на Държавния съвет. Тогава, независимо възрастта и стажа, хората на изкуството можеха да се пенсионират чрез този указ, ако желаеха това.

- Струва ли си да попитам дали е достойна тази пенсия?

– Не мога да кажа, че един човек, който цял живот е бил на сцена, обиколил е Европа и Китай трябва да получава пенсия в размер на 220 лв. Казвам това, доколкото съм запозната с пенсиите в България.

- Получава ли някакви доходи от авторски права? Сега е много популярно да се говори за това, за хонорари.

– Никога не е получавал такива средства, въпреки че беше член при музикалните дейци.

- Някой от музикалните среди сети ли се за Иван Кремов след 1993 г.?

– След като се разбра, че Иван вече не може да бъде сред своите колеги, му се обаждаха по телефона, идваха да го видят. Това беше през първите години. Вече животът и колегите му стана малко по-труден, защото нямат тази концертна дейност. Идваха и негови приятели от котленския край. Хората обаче станаха по-затворени.

- Внезапно ли го споходи инсултът?

– Той никога не беше боледувал, нито е имал кръвно или главоболие. Беше здрав, но изведнъж го сполетя това. През този период се чувстваше притеснен във връзка с издаването на книгата си. Тогава търсеше спонсори и печатница. Когато всичко беше почти готово и книжката излезе, вече получи инсулт. Не беше на себе си. Докато лежа в „Пирогов” все си мислеше, че е на някакъв концерт и е отседнал в хотел. Спомняше си неща от изминалите години. Въпреки това той си възстанови паметта и издържа на медицинските интервенции. Непрекъснато бях до него в продължение на три месеца. Ето, че вече двадесет години е на легло. Водих ги и за по няколко месеца на процедури в Павел баня, но не успя да се раздвижи. Даже Таня ми напомни, че имаме годишнина, свързана с неговото боледуване. На шега казва, че баща й е второто дете, което гледа. Това са двадесет години изолация между четири стени. Изкарваме го на терасата в инвалидната количка, но ни казва, че и там не може да стои, защото му пречи слънцето.

- Как минава денят на народния певец?

– Той вече си е изградил режим. В седем сутринта иска закуска и задължително кафе, след това правеше гимнастика, но вече и това не може. Гледа телевизия, откъдето научава всичко за живота в страната, чете вестник, решава кръстословици, пише. Напоследък казва, че ни е в тежест и казва, че всичко му е трудно.

- Активен ли е политически и преживява ли това, което се случва в страната?

– Преживява всичко, ядосва се много, когато слуша политици, които само си сменят партиите. За него това са хора, които искат да бъдат единствено те добре и не мислят за народа. Понякога дори ги псува. Когато си вдигне нервите от политиката пали цигара. Лекарите от „Пирогов” му позволиха да изпушва по една или две цигари. Освен политически предавания обича да гледа исторически или музикални телевизионни канали.

- Как реагира на телевизионните канали, излъчващи непознатия за него жанр чалга?

– Когато чуе някой певец или певица да пее чалга все се пита какви са тези глупави текстове и кои са авторите им. Първо му прави впечатление текстът. Не може да разбере защо всичко е кючек. Иска да изпеят една българска народна или естрадна песен. За него един певец трябва да изпълнява и такива песни, а не само кючеци. Не възприема такива певци. Счита, че певиците са облечени с неподходящо облекло, когато се появяват на сцена, разголени са, сякаш отиват на бар. Вижда, че са забравили да пускат изпълнители, които пеят български фолклор, а не чалга!

- Какво мисли за телевизионните канали, които уж пускат народна музика?

– Той харесва българските песни, които имат съдържание. От някои телевизии се обаждаха, когато пускат негови изпълнения от филма за него, заснет в Жеравна от Ласка Минчева. Има и други негови изпълнения, които пускат най-вече по Националното радио. Напоследък хората явно имат много работа или са забравили, че е жив и не му се обаждат.

- Липсва ли му песента и опитва ли се да запее?

– В началото можеше да запее малко от дадена песен, но с годините гласът му се промени, стана по-дрезгав, чувства се изморен и вече не може. Мъчно му е! Понякога иска да изпълни някоя песен на Таня, но не успява.

- В какво вярва Иван Кремов? Религиозен ли е?

– Казва, че е християнин и преди ходеше по празниците на църква, но не бих казала, че е силно религиозен, вярва в Бог. Независимо от състоянието в което се намира, обича са се шегува и чувството му за хумор не го е напуснало. Става много нервен само тогава, когато не му се дава цигара.

- Къде сте отседнали в Котел?

– В семейството на Радко Калчев Парчев. Това е семейството с което имахме най-близък контакт, докато живеехме в Котел и почти всяка вечер бяхме в дома им. Това са хора, които чувствам като роднини и винаги мога да разчитам на тях.

- Как намирате града след толкова години?

– Сякаш е паднала бомба. Всички фабрики, които работеха ги няма. Вие нямате и болница! Ужас! Това не е този Котел, който аз познавам. Мислех, че котленци ще запазят града, но виждам, че няма хора. На 1-ви ноември също нямаше присъстващи на тържеството. Спомням си как преди години площадът беше пълен с хора! Това е поради тяхната простотията. Котел е град, който е раждал личности, които са дали толкова много, а сега някои казват, че не са излезли, за да не гледат Орешарски. Това е невежество! Не трябва да се дават такива извинения и да се говори по този начин!

Източник: gfn.bg