/КРОСС/ Изложба „Автопортрети" на Йоан Левиев (1934-1994 г.) ще бъде официално открита на 27 януари в Софийска градска художествена галерия.

Изложбата е посветена на 80-годишнината от рождението на твореца, която бе отбелязана през изминалата 2014 г.

Експозицията представя повече от 30 автопортрета - както класически, така и „скрити", вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и в проекти за стенописи и мозайки, рисувани между 1953 и 1993 година. Творбите са част от фонда на СГХГ, художествени галерии от страната и частни колекции.

Голяма част от изследователите на творчеството на художника изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията на Йоан Левиев, но до този момент те не са събирани в обща изложба. Настоящият проект проследява в ретроспекция творбите, като дава възможност на публиката да види стиловото развитие и интерпретациите на художника.

Включените автопортрети от различни години внушават респект към художника, но пораждат и немалко въпроси за съдбата, личността и философията на твореца изобщо.

Въпреки че предпочита фигуралните композиции, Йоан Левиев се изявява и във всички останали жанрове - портрет, пейзаж, натюрморт. Автопортретите присъстват във всеки етап от развитието на художника. Образите му се срещат както в рамките на стенописта, така и в кавалетните картини, изпълнени с фигурални композиции. Творецът се изобразява многократно, изследващ и анализиращ себе си („Автопортрет" 1953, 1961, 1977), с четка в ръка („Художникът на скелето", 1974; „Признание", 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал („Нестинарка", 1972), разговарящ или присъстващ на фона на стария Пловдив („Диалог", 1975; „Разговор на чаша кафе", 1970; „Главната улица", 1979), или потънал в спомени, отразяващи онези биографични моменти от детството му, останали най-показателни за неговия духовен свят („Спомен" 1; 2; 3). В картините от `80-те и `90-те години на ХХ в. може да видим Йоан Левиев като шут или владетел - в цикъл „Царски времена", или като цар Соломон и сатир - в цикъл „Песен на песните", сигурен и уверен в себе си („Конфронтация", 1983), саркастичен („Дяволия", 1992), или изпълнен със съмнения и размисли („Голямата клоунада", 1991; Рисунка 3, 1981).

Използвайки различни средства като гротеска, хипербола, подчертана пластика, декоративност и колаж, той съумява да представи себе си в различни състояния, противопоставяйки се на общоприетите граници.

Автопортретите, които ще бъдат представени в СГХГ, повдигат само завесата към личността и философията на Йоан Левиев. И те, както и останалите негови творби, въздействат с монументалността си, с тежките и плътни живописни маси и монолитни цветове. Дори и в малкия формат и камерните произведения, той остава верен на себе си и на монументалното.

Изложбата „Автопортрети" ще гостува в СГХГ до 3 март, след което ще бъде показана в Градска художествена галерия -Пловдив.

Тя се организира със съдействието на ХГ „Петко Задгорски" - Бургас, ХГ „Христо Цокев" - Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата" - Габрово, ХГ Добрич, Народна библиотека „Иван Вазов" - Пловдив, НМБИИ, ХГ - Русе, ХГ - Стражица, ХГ „Елена Карамихайлова" - Шумен,Частни колекции, както и с партньорството и подкрепата на Градска художествена галерия - Пловдив и транспортна фирма Allied Pickfords.

Йоан Левиев (1934-1994 г.) е български художник от еврейски произход. Творческият си път започва през 1952 г., когато е приет във ВИИИ „Николай Павлович", София. През 1958 г. завършва специалност „Монументално-декоративни изкуства" в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. участва във всички изложби на СБХ, както и в представителни сбирки на българското изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано,Торино, Ню Йорк, Мексико, Будапеща, Прага, Букурещ, Виена и др. Носител е на множество награди.

Йоан Левиев е сред познатите и утвърдени имена в българското изкуство, свързани с монументалната линия, започнала у нас в началото на `60-те години. Той е важна част от пловдивската група художници монументалисти, включваща Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона.
Освен това прави сценографията и на оперните постановки „Антигона 43" от Любомир Пипков, „Юлска нощ" и „Рицарят" от Парашкев Хаджиев, „Палячо" от Руджиеро Леонкавало, и на балетите „Любовна магия" от Мануел де Файя, „Панаир в Пловдив" от Жул Леви и др.

За творчеството си Левиев е удостоен с множество отличия, сред които награди на Община Пловдив през 1968 и 1971 г., орден „Кирил и Методий" - I степен (1970), награди на СБХ за живопис (1970, 1971, 1978) и за монументално изкуство (1979, 1983).