/КРОСС/Ако трябва са се синтезират "5+1" идеите в програмата на министерството на Лукарски, то те са вехтите традиционни идеи в рамките на ортодоксалната неолиберална църква, коментира за "Дума" проф. д-р Боян Дуранкев.

Във всички развити страни икономическото министерство попада по значимост в "първата тройка". Затова и идейните битки се водят най-вече върху програмите за развитие на икономиката, които често изискват нестандартни, оригинални решения. А когато е налице криза - при това дългогодишна - "лекарите" изпробват още по-силни лекарства.
В икономика като българската очакванията за "ново" начало и за икономически подем са много силни. Именно по тази причина вниманието на експертите и медиите беше насочено към представените пет приоритета (и един допълващ) на Министерството на икономиката, което - ако не знаете - се води от

марков реформатор, макар и неикономист

Приоритет №1: "Подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест" с 302 мерки. За съжаление, тази фраза е доста поизтъркана от непрекъсната употреба. Още повече, че тя е "актуализация" на известната стара "Програма за по-добро регулиране 2010-2013" за подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността на българската икономика, която така и не беше изпълнена. Хубавото в програмата е, че усилията на министерството ще са насочени и към електронно провеждане на процедурите по обществени поръчки за осигуряване на повече прозрачност. Освен това, предвижда се допълнително облекчаване на процедурите по стартиране и развиване на бизнес и осигуряване на "втори шанс" за предприемачи, които са фалирали по "независещи" от тях обстоятелства.
Приоритет №2: "Насърчаване на малките и средните предприятия". Банална фраза, все още с неясно съдържание. И като допълнение, цитирам: "предвиждаме насърчаване на експорта, посредством подобряване на достъпа на малки и средни предприятия до пазарите на трети страни". А достъпа до "вторите страни", там нещата ще замръзнат ли?
Приоритет №3: "Максимално и прозрачно усвояване на европейските средства". Този приоритет е приоритет на всички страни членки на ЕС, които го използват като допълващо средство за реализиране на целите. Хубава е хипотезата за "максимално" - това е 100%, което пък е невъзможно, ловя бас! Още по-красиво звучи "прозрачно" в страна с потресаващи корупционни практики като България. А ако не се случи чудото "максимално" по всичките оперативни програми, има ли правителството План "Б"?
Приоритет №4: "Насърчаване на инвестициите в сектори с висока добавена стойност". Това ще бъде направено чрез промени в Закона за насърчаване на инвестициите при отчитане на спецификите на отделните сектори, чрез подобряване на имиджа на България и насърчаване на частните инвестиции в иновативни предприятия. Но кой ще определи кои предприятия са иновативни - иновации има и в хлебопроизводството, и в хотелиерството, и в софтуерната индустрия? Кой (и за кого)? Този приоритет е прекрасен, тук спор няма. Харесва ми.
Приоритет №5. "Подобряване на връзката между образование, пазара на труда и бизнеса". Ще бъде постигнато чрез

насърчаване на дуалната система

на образование, насърчаване на предприемаческата инициатива сред учащите и развиване на "тренировъчни предприятия" в училищата. Хубава идея, в голяма степен реализуема, понеже вероятно "бизнесът" ще изкрещи държавата да финансира "тренировъчните предприятия", а значителна част от "натренираните" млади хора ще поемат в посока северозапад, разочаровани от "безплатните стажове" и мизерните заплати, предлагани от същия този "бизнес". И само като дребно вметване към уважавания г-н министър - в партийните редици на новата коалиция се намериха доста "натренирани" партийци, протестъри и "експерти" по всичко, които не се впуснаха в бизнес начинания, а облякоха костюмите, затегнаха вратовръзки и поеха различни роли в "новата власт". Къде е кацата с мед, дали в "тренировъчните предприятия" или във властта?!
Питам се, има ли нещо много по-различно от другите правителства? Нещо много оригинално, което да генерира развитие? Трудно се открива. Инфантилизъм по отношение на основните въпроси, нищо повече.
И за да може българският народ да разбере къде е "голямата работа", се подсказва, че се готви "Национална стратегия за приватизация", като се твърди, че "има такива предприятия, които са готови за приватизация". "Готови" за приватизация, а защо, ако е позволено да се попита? И какво ще остане "обществено" след поредната лавина на прехвърляне на общото в частни ръце за печалба? Мисля обаче да не задавам този въпрос, понеже изглежда, че в министерството не знаят "икономическия" отговор.
Ако трябва са се синтезират "5+1" идеите, то те са вехтите традиционни идеи в рамките на ортодоксалната неолиберална църква.

Безогледна вяра в пазарния Бог!

И все пак, какви стратегически приоритети трябва да се очакват (според мен и мои колеги) от едно Министерство на икономиката на най-слабо развитата страна в ЕС?
Приоритет №1: Постигане на догонващ икономически растеж поне от 4-5-6% средногодишно. Включително търсене на нови възможности за развитие на икономиката в ЕС. В сегашната програма няма и дума.
Приоритет №2: Обществени инвестиции за съществено намаляване на безработицата и особено тази сред младите хора.
Приоритет №3: Ускорено икономическо развитие на най-бедните общини и региони чрез обществени инвестиции. Безплатно обществено (и висше) образование за младежите от тези райони и средства за "първи старт".
Приоритет №4. Специализация на страната във високотехнологични трудоемки сектори. Излизане от имиджа на страна със сервитьори и масажистки.
Приоритет №5. "Нулева толерантност" към корупционните шампионски практики в България при усвояването на еврофондовете и публичните инвестиции.
И понеже министерската програма има и апендикс, да посоча и моя: укрепване и развитие на държавните предприятия, а

не приватизация

Изразявам съществени съмнения, че екипът на МИ е наясно с икономическите проблеми на страната, със сигурност и той оценява дефицита на компетентност и сериозни познания. Още повече с методологията и методиката за изграждане на стратегия за догонващо икономическо развитие.
И за да не изглежда, че анализът ми е  критичен само към този състав на МИ, ще си позволя да добавя, че в момента очевидно няма готова и способна партия или коалиция, която да тръгне към решаване на българските проблеми. Нито една.