/КРОСС/С изложбата "Обичаният Вазов", която министър Вежди Рашидов ще открие в 18 ч. днес в галерия "Средец" на Министерството на културата, се поставя началото на юбилейните чествания в национален мащаб по повод 165 години от рождението на Патриарха на българската национална литература Иван Вазов.

„За всеки, който милее за Отечеството, е въпрос на чест да присъства на откриването на тази забележителна изложба. От Вазов започва всичко, неговите произведения създават основата на всички литературни жанрове в българската следосвобожденска литература. От Дядо Вазов трябва да се учим на любов към България - той ни показа, че дори след национални катастрофи, каквито, уви, не липсват в българската история, в моменти на трагизъм, безизходица и тежки изпитания не бива да губим вярата си в бъдещето на България", каза министър Вежди Рашидов.

Той предложи 2015 да стане Година на Вазов, в рамките на която да бъдат организирани серия прояви и инициативи, посветени на голямото и непреходно творчество на писателя.

В експозицията "Обичаният Вазов" са включени над 30 творби, дело на именити български майстори, подарени на Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 г., които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена. В изложбата има две платна на Мърквичка - картината "Македонка", подарък от дружество "Чех", и портретът "Старец", личен дар от художника. Дело на Иван Мърквичка е и оригиналната илюстрация към поемата "В царството на самодивите" в Поздравителния адрес на "Славянска беседа", връчен на Вазов за първия му юбилей. Тук е и първият портрет на Вазов, рисуван от Антон Митов през същата 1895 г. Две картини - "Портрет на проф. Иван Д. Шишманов" и "Цветя", са подарени на писателя от Елисавета Консулова през 1919 и 1920 г. Художничката е и Вазова снаха, женена за Борис Вазов, най-малкия брат на поета.

В изложбата са включени и барелеф на писателя от прочутия скулптор Андрей Николов, както и портрети от Петър Морозов, Жеко Спиридонов, Георги Черкезов. Тук е и последният портрет на Вазов, рисуван от натура през 1916 г. от Георги Евстатиев, има и уникални шаржове на Александър Добринов и Иван Славов от 1920 г. "Морски пейзаж" от Евгения Шатц, "Ученик" от Георги Канели, "Курубаглар" от Петър Морозов и "Край морето" от Райко Алексиев са сред знаковите творби, които също ще бъдат показани на изложбата.

Интерес представляват и поздравителните адреси до писателя, повечето от тях - истински шедьоври на декоративното изкуство, дело на художниците Харалампи Тачев, Антон Митов, Димитър Занков и Сава Злъчков. В изложбата са включени и няколко уникални предмета, които по своя характер много се доближават до творби на изкуството - поръчаната специално във Виена сребърна лира със сребърен венец и позлатена панделка, върху чиито листенца са изписани имената на Вазовите творби, сребърната мастилница с богинята на победата, подарена на Вазов в Пловдив за първия юбилей, и менюто на "Юнион палас", изработено от Стефан Баджов за втория юбилей.

Специално за откриването на изложбата от Сопот ще участва и мъжката вокална група "Сопот", прочута с оригиналните си изпълнения.

Министър Рашидов бе поканен лично от кмета на родния град на Вазов - Сопот - Веселин Личев да бъде патрон на Вазовите тържества в града, посветени на 165-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература и на 80 годишнината от създаването на Къщата музей "Иван Вазов" в града. Идеята бе подкрепена от Инициативният комитет на Сопот, в който членуват 500 жители на града, както и от директорът на музея Стефан Филчев.

На министър Рашидов бе връчен подарък - портрет на Иван Вазов.

Тържественото отбелязване на двете годишнини в Сопот включва много богата програма през цялата година. Министър Рашидов ще връчи на 9 юли 2015 г. националната литературна Вазова награда.

„През тази година се навършват 165 години от рождението на обичания Вазов, поел и пренесъл с изумително, изправено, балканджийско достойнство кръста на непомерната народна любов. Отрупван с невидими или ярки знаци на признанието, почитан всекидневно и лично, честван всенародно в два големи юбилея, Вазов, саможив и притаен в самотността си, запазва достолепната си скромност. Днес във фонда на най-стария български литературен музей, негов дом в продължение на двадесет и шест години, се пазят уникалните дарове, с които българите засвидетелстват благодарността си към своя поет и писател, упованието си в неговото Слово. Вазов не е колекционер, но творбите, събрани в изложбата, обаче са колекция, но не обикновена и грижливо пазена във фондовете на Къща музей "Иван Вазов", а колекция на народната любов и признателност", пише за предстоящата изложба в галерия „Средец" поетесата Мирела Иванова, която е и автор и сценарист на два документални филма за Патриарха на българската национална литература Иван Вазов: „И мойте песни все ще се четат" и „Великите българи: Вазов". Мирела Иванова е и главен уредник на Къща музей „Иван Вазов" в София.

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей - 24 октомври 1920 г., е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот". Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му. През 1930 г. италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот, придружен от писателя Николай Райнов, като двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом. Строежът на къщата започва през 1931 г. Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София - Ст. Л. Костов, и на основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено „Под игото". В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил" и повестта му „Чичовци".
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва водосвет, слово произнася проф. Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита. През 1964 г. къщата музей „Иван Вазов" в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение. По случай 120-годишнината от рождението на народния поет - на 8 юли 1970 г., е открита и експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда. Къщата музей „Иван Вазов" в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка - Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата, се е събирало многолюдното Вазово семейство.
На преклонна възраст в цикъла „Под Амбарица" на своята лебедова песен - стихосбирката „Люлека ми замириса" /1919 г./, Иван Вазов посвещава на родния си дом няколко поетични творби.
Къща музей „Иван Вазов" в гр. Сопот е свято място за всеки родолюбец, тя е храм на българщината, място за поклонение пред безсмъртното творчество на Патриарха на българската литература.