/КРОСС/ Подписването от президента Росен Плевнелиев на указа за назначаването на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд (ВКС) беше предизвестено, както и изборът на Панов за най-висшия съдийски пост в България.

Решението на държавния глава е изцяло в синхрон с досегашната му неособено последователна политика по отношение на съдебната власт, която нерядко се разминава с иначе ефектните му послания за важността на съдебната реформа.

Да, в края на 2012 г. с действия на ръба закона Плевнелиев възпрепятства полагането на клетва от оплетената в различни скандали Венета Марковска като конституционен съдия. Също тогава обаче президентът изпрати преждевременно в Конституционния съд бившия главен прокурор Борис Велчев и така даде ход на операцията по назначаването на Сотир Цацаров на поста, която завърши отново с указа му.

А изборът на Сотир Цацаров беше съпроводен с доста скандали, сред които се откроява фактът, че Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да гласува останалите кандидати. Въпреки и тогавашните призиви на неправителстения сектор Плевнелиев издаде указа за Цацаров.

Така държавният глава влезе в капана на собствения си стандарт за качество, който няма как да не приложи и спрямо избора на председател на ВКС. Поучен от опита си, този път ВСС беше се погрижил и да сведе до минимум проблемите в процедурата, като изключим смехотворните обяснения за налагането на електронното гласуване вместо анонимния таен вот.

Аргументите, с които магистрати и неправителствени организации публично поискаха от президента да обмисли критиките срещу избора, явно много са затруднили намирането на контрааргументи на „Дондуков" 2. Достатъчно е да цитираме шефката на кабинета на държавния глава Екатерина Захариева, според която членовете на ВСС не дължали на обществото аргументация за избора си, защото... вотът им бил таен.

Плевнелиев очевидно не е пожелал да прави преценка дали решението на ВСС е мотивирано и дали на поста е бил назначен по-добрият кандидат, както поискаха от правната общност. Най-важно се оказало, че лично пред него Лозан Панов гарантирал, че ще се бори за независимостта на съдебната власт. Може и да е така. Но няма и как да забравим, че след назначаването на Сотир Цацаров ръководената от него прокуратура разпореди проверка на Плевнелиев по сигнал на Бареков за „държавна измяна" въпреки изричната норма в конституцията, че държавният глава не може да бъде разследван.

А година преди това, малко преди разтреслия страната избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС, президентът доброволно се отказа от правомощието си да подписва указ за назначението на този пост, а после обясни, че вносителите на поправката от ДПС и БСП са го подвели.

Както казват юристите - който се шегува с правото, рано или късно и правото се шегува с него.