200 години от рождението на епископ Йосип Юрай Щросмайер и българо-хърватските научни и културни връзки
Секция: БЪЛГАРИЯ
06 Февруари 2015 10:28
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
200 години от рождението на епископ Йосип Юрай Щросмайер  и българо-хърватските научни и културни връзки

/КРОСС/Институтът за балканистика с Център по тракология при БАН организира от 9 до 13 февруари 2015 г. Юбилейна седмица „200 години от рождението на епископ Йосип Юрай Щросмайер и българо-хърватските научни и културни връзки". Събитието е под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова и се осъществява със съдействието на Хърватската академия на науките и изкуствата и Посолството на Република Хърватия в София.

Основната проява е Тържествената конференция, която ще се проведе в Големия салон на БАН на 10 февруари 2015 г. (вторник) от 11 часа. Научният форум ще бъде съпътстван от тържествена литургия и концерт в католическата катедрала „Св. Йосиф" на 9 февруари от 18 часа и от изложба, посветена на Й. Ю. Щросмайер и българо-хърватските научни и културни връзки през ХІХ и ХХ век.

В рамките на юбилейната седмица ще бъдат представени съвместните научни проекти на Института за балканистика с Център по тракология при БАН с научните звена на Хърватската академия на науките и изкуствата, новоизлезли монографии и сборници с научни изследвания и резултатите от съвместното научно сътрудничество на българските и хърватските учени.

Хърватският католически епископ Йосип Юрай Щросмайер е сред най-авторитетните личности на Европейския югоизток през втората половина на ХІХ век. Той е епископ Джаковско-Босненски и Сремски и е основател на Южнославянската академия в Загреб (1867) и на Загребския университет (1874), участва в Първия Ватикански събор (1869 - 1870) и е радетел на славянското единство. Благодарение на неговата подкрепа през 1861 г. в Загреб е отпечатан сборникът „Български народни песни" на братята Димитър и Константин Миладинови, в хърватските училища са приети български стипендианти, а българската кауза за национално освобождение и обединение се сдобива с авторитетен застъпник. Неговите жестове на симпатия и подкрепа към българите са залегнали в основата на българо-хърватските връзки в ново и най-ново време.