/КРОСС/Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичевпред "Труд"

- Ако е рекъл Бог и петчленката на ВАС, г-н Дичев, след 5 дни ще се проведе дългоочаквания в правните среди конкурс за частни съдебни изпълнители (ЧСИ). Но знаете ли, като чуят за тази професия хората у нас се сещат за Андрешко - отрудения човечец, беден, но хитър, който натика в калта бирника, дошъл да секвестира житцето.

- Всички сме израсли с този образ. Но реалният живот не е литературен разказ. В него има две страни - на длъжника и на кредитора. Съдебният изпълнител е този, който изпълнява признатото от съда право на едната страна. Голяма част от кредиторите са малки и средни предприятия, които ако не си съберат вземанията, са принудени да съкращават служители, да намаляват заплати, да фалират. А и животът е динамичен, някои от кредиторите стават длъжници, а длъжниците - кредитори. Затова е важно да има законодателната рамка с баланс между интересите на двете страни, а хората от нашата професия да я спазват.

- Думата бирник обидна ли е за вас?

- Не ми е приятна, меко казано. В разказа „Андрешко" бирникът е човек, който събира данъците към хазната. Той е недолюбван от векове, още откакто е събирал лептата на феодала. А ние сме ЧСИ и изпълняваме съдебни решения. Много от тях са в полза на граждани. Над 150 млн. лв. сме събрали по дела за неизплатени издръжки на деца и заплати, за някоя баба, пуснала в апартаментчето си наемател, за да не гладува, а той не си плаща и не се изнася. Ако съдебните решения по такива и други дела не се изпълняват, те остават лист хартия - няма държава! Някой казва: "Частният съдебен изпълнител ме осъди". Не е така. Ние изпълняваме съдебния акт. Случва се този акт да не ни харесва и на нас.

- Все пак ако за вашата професия се прави филм, той сигурно ще се нарича „Никой не обича съдебния изпълнител". Твърди се, че трупате пари от беднотията, че кризата за вас е златна мина.

- Това е мит. Когато нямаше криза, хората си плащаха задълженията още в началото на изпълнителните дела. А хонорарът на ЧСИ се формира за събраната сума, с която е удовлетворен кредитора. Аз може да съм свършил работа, но ако кредиторът не си е получил вземането, аз няма да си получа възнаграждението. При криза и за съдебните изпълнители е зле. Процентът на събираемост пада. Той е около 30 % сега, ако се смятат прекратените дела след издължаване. Българинът е беден, имаме висящи дела от 2006 г. насам, някои дългове са несъбираеми, по други хората си плащат, но по малко.

- Някои не правят разлика между вас и момчетата с бухалките, които респектират длъжници тук-там.

- Разликата е огромна! Не е известно някой частен съдебен изпълнител някого да е пребил. Ние работим по закон - по Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) според който длъжникът има права и може да се защити. Работим по разписана от Народното събрание тарифа от 10 години, която два пъти е намалявана за разлика от всички други, които растат. При изпълнението с бухалките процентите са други, а длъжникът е беззащитен. Момчетата са безконтролни. А нас ни контролират от Министерството на правосъдието (МП) с два инспектората, Камарата, НАП, съдът по жалби, а полицията по сигнали срещу нас. ДАНС пък следи продажбите на имуществото на длъжници като мярка против прането на пари. Контролът е предостатъчен, стига да има взаимодействие между институциите, да не разпиляват усилията си. Ние самите искаме да си изчистим къщичката, макар да има съпротива и отвътре и отвън.

- Търпите подозрения и хули, наричат ви кръвопийци, ваши колеги са бити дори. Въпреки това 499 души кандидатстват за 68 вакантни места на ЧСИ за предстоящия на 14 февруари конкурс. Седем кандидати за едно място! И спомене ли се за този конкурс, то е винаги заедно с думата корупция.

- Няма конкурс в България, за който да няма подозрения в корупция. Още няма комисия за предстоящия конкурс за ЧСИ, а вече се спрягат имена и дадени суми...Всъщност ние очаквахме по-голям интерес към конкурса, в национален мащаб такъв не е провеждан от 2006 г. ,когато имаше 1400 кандидати. Преди две години имаше конкурс, но само за Смолян, Ловеч и Пазарджик. Професията не е чак толкова желана. В София колеги се отказаха от нея, защото не могат да се издържат. Има и печеливши кантори, но делата намаляват. Приключи бумът на банковите дела, те са 20% от всички сега. Кредиторите и гражданите са добили опит и мъдрост, за да не влизат в съдебни разправии. Тъй или инак, в конкурсите за нотариуси кандидатите са доста повече, с хиляди.

- Конкурсът вече наближи, редно е да се знае кой е в комисията.

- Конкурсът се провежда от министъра на правосъдието, а не от КЧСИ. В комисията има трима представители на МП и двама от нашата Камара. Ние имаме интерес в колегията да влязат хора знаещи и морални.

- При съотношение 3:2 обаче вероятно не вашето мнение е решаващо.

- Изпитът е писмен - два теста с юридически въпроси и после устен по конспект за тези, които са показали най-много знания. При събеседването биха могли да се отчитат и морални качества, но това невинаги се прави. По закон КСЧИ дава становище на правосъдния министър за общественото доверие, с което се ползва всеки кандидат. Но как да дадем отрицателно становище за някой, ако няма доказателства, годни за съда? Ние знаем, че някои кандидати нямат нужните морални качества и добро име в правните среди, но няма как да го заявим официално. Все пак аз гарантирам, че от страна на Камарата този избор ще бъде честен и неподкупен. За министерството няма как да поема гаранции. Обаче ние ще направим каквото зависи от нас този път най-достойните да бъдат избрани.

- Запитани защо се бавят да обявят поименно комисията, от Министерството на правосъдието  заявиха, че се опасяват от „корупционен натиск". Това разгневи някои кандидати: „Крият ги, казват, та само техните хора да си платят".

- Да си платят ли?... В България сме, няма да повярвате, ако ви кажа, че не се случва това. Въпрос на личен избор и на морални качества е кой как реагира в такава ситуация.

- Юристи твърдят, че се предлагат пари за място на ЧСИ и някой ги взима. Защо не и вие? През 2006 г. сте бил в комисията.

- Аз ако съм искал да взимам по тоя метод, нямаше да имам успешна кантора, щях да загубя голяма част от клиентите си. В нашата професия, както и в другите, когато се поддадеш на тези предложения, не остава скрито и за колегите, и за клиентите. В крайна сметка губиш много повече.

- Чу се, че конкурсът е пред провал. Чака се решение на петчленка на Върховния административен съд (ВАС) по две жалби срещу заповедта на министъра - че посочените в нея свободни щатове не са обосновани и че на практика вакантни места няма. По закон на 30 000 жители трябва да има един ЧСИ.

- Ако прецени съдът, ще спре изпълнението на заповедта. Но по мои наблюдения срещу всеки конкурс се подават множество жалби - преди, по време и след него. Даже колегите, спечелили конкурса през 2012 г., близо две години не можаха да встъпят в длъжност заради многобройните жалби. Винаги има недоволни и разнопосочни интереси.

- Така е. Смята се например, че ЧСИ е агент на кредитора, който безогледно преследва длъжника. А да си длъжник днес май не е срамно. Кредиторите са по-скоро обект на антипатии - те са „лихвари, измамници с фалшиви записи на заповед, крадливи монополи, бездушни банки."

- Вярно е, че някои съдебни изпълнители понякога изглеждат като агенти на кредитора. В Камарата смятаме, че този подход е неправилен. Съдебният изпълнител по закон трябва да защитава правата и на двете страни. Длъжниците са няколко типа. На първите им липсва финансова култура и затова сключват договори, които ги заробват. Не четат малките букви в договора, или си спестяват пари за адвокат, или пък приемат на доверие, че апартаментът, който купуват, няма тежести, а той се оказва с ипотека. Много хора пострадаха и от безгрижие към собствените си дела. Стават поръчители за заем на някого просто защото били приятели. А „приятелят" понякога е некоректен, нарочно се „изчиства" - по документи да няма никакво имущество и ето че налагат запор на заплатата на поръчителя. Друг тип длъжници разсъждават арогантно: Няма сила, закон и институция, която да ни накара да платим, макар да имаме пари. Един кмет споделяше колко много хора карат скъпи коли без да ги декларират. И тогава общината се обръща към ЧСИ. Има и добросъвестни хора, изпаднали в затруднение - веднага откликват на призовките ни, но имат нужда от помощ.

- Това са честните длъжници. Но се случва някой от тях да изпищи: „Тия кожодери, взеха ми майчинските, детските!" Откъде накъде, г-н Дичев, посягате на пари, които по закон са несеквестируеми ?

- Това е проблем. Камарата първа алармира за него. Институтът на банковата тайна е уреден в закона така, че частните съдебни изпълнители нямат механизъм да разберат кой длъжник в коя банка какви средства има. Стандартно кредиторът иска да се наложи запор на банковите сметки на длъжника, той се налага, банката ни превежда, както е длъжна, едни пари, а ние няма как да знаем, че това са детски, социални помощи, пенсии, трудово възнаграждение. От години говорим, че трябва законодателна промяна. Банката „вижда" кои средства са несеквестируеми, кои идват от НОИ примерно. Има внесен законопроект още в предишното Народно събрание - банката да не изпълнява запорното съобщение, когато средствата са такива. Но може би е по-удобно нас да считат за кръвопийци.

- Обикновените хората не знаят за тези  обстоятелства. 

- Те не знаят и правата си. Не знаят например, че в ГПК от 2008 г. има норма, която гласи: Ако длъжникът няма никакво имущество, той отива при районния съдия, декларира това и после - при съдебния изпълнител, който така вече има законно основание да прекрати делото. Изпълнителният процес не е психически тормоз на длъжника, той замества доброволното изпълнение. Ако длъжникът има имущество, то се осребрява и се удовлетворява кредитора. Ако няма - изпълнителният процес е дотук. 
От незнание ни хулят. Дължи някой 300 лв. за парно. Сумата расте от лихви, неустойки, от молбата до съда с държавна такса, от хонора на адвоката, тя става 600 лв. още преди да дойде до ЧСИ, плюс още един адвокатски хонорар и ето - станаха 1000 лв. преди нашата такса, която е 100-200 лв. И хората казват: „ Дължа 300, а съдебният изпълнител ме кани за 1300, тоя кръвопиец!"

- Горкият беден и честен длъжник...

- Има законодателни мерки, които трябва да се вземат в негова защита. В ГПК тотално беше орязано правото на длъжника да обжалва действията на съдия изпълнителя. Ние не сме „за", нямаме интерес от това. Искаме нещата да се движат през съда. Иначе агресията на длъжниците се насочва срещу нас лично - ето, от един човек зависят. Ние предлагаме да се разширят действията на ЧСИ, които могат да се обжалват. Длъжникът да е по-защитен! Стига това да не се отрази на бързината и ефективността на процеса, естествено. 
И друго може да се направи за бедния длъжник. Преди години той, ако внесеше 20% от дълга и се задължеше да плаща по 10% - това спираше изпълнението, независимо от волята на кредитора и на съдебния изпълнител. Сега процентът е 30 и заради повсеместната бедност много малко хора се възползват от него. Нека законодателят да помисли дали да не го върне какъвто си беше. Така повече хора ще успеят за 8-10 месеца да си погасят дълга без да се притесняват, че някой съдебен изпълнител може нещо да им направи. 

- Има ли гнили ябълки сред ЧСИ-тата - такива, които превръщат съдебното изпълнение в „мутроизпълнение" ?

- Гнили ябълки има във всяка професия - хора, които се отклоняват от правилата и така работят против интересите на обществото и на колегите си. Камарата образува доста дисциплинарни производства, налага глоби, осем колеги са наказани с лишаване от права. На нашето общо събрание неотдавна гилдията каза: Ние сме хора на закона, не сме събирачи на такси и се разграничаваме от колеги, които уронват престижа на професията. Засилваме контрола. Ще правим проверки на кантори, ще инвестираме в електронни системи за миниторинг и надзор, ще въведем критерии за оценка на риска и всичко това - в тясно взаимодействие с министерството на правосъдието и инспекторатите.

- Може би ще ви улесни една електронна система за запори и възбрани? Такива имали колегите ви в по-напредналите държави.

- Това е основен приоритет на Камарата - цялата информация за длъжниците да тече по електронен път. Така таксите и разноските намаляват в пъти. Кредиторът ако иска да блокира средствата на длъжника навсякъде, казва - наложете запор във всичките 30 банки! По тарифа това излиза 540 лева А електронният запор струва 18 лева. Имаме готова електронна система с разписани правила, но още не е стартирала. Сменяха се правителства, парламенти и за нея все не иде ред.

- Затова пък имаше законопроект за закриване на частното съдебно изпълнение. Авторите от „Атака" ви нарекоха „законородена мафия". И обявиха, че никъде по света няма два вида бирници - държавни и частни.

- Законопроекта на „Атака" оставам без коментар. Според Законопроекта за реформа на съдебното изпълнение ( която беше отличена от Световната банка като една от десетте най-успешни в света за 2006 г.), държавното съдебно изпълнение трябваше да бъде закрито в тригодишен срок. Но то остана временно, а у нас временните неща са най-трайни. В момента българският модел се взема за пример в Европа и Америка. Не съм сигурен, че това е добре. Делата на държавните съдебни изпълнители ( ДСИ) са доста малко, а техните вземания са със стотици милиони по-малко от тези на ЧСИ. Ние събираме над 1 млрд. лв. на година. Над 2000 души работят в канторите ни, плащаме данъци, внасяме ДДС и в крайна сметка около 200 млн. лв. постъпват в бюджета от частното съдебно изпълнение. Отделно е социалният принос - за 2013 г. сме върнали над 16 млн. лв. на граждани от неизплатени заплати, 3 млн. лв. от издръжки и т.н. Ще водим разговори със синдикатите, за работниците още може да се направи. 
- Но като се стигне до продажба на имуществото на длъжника, вие отново търпите критика. Едно, че го оставяте гол като пушка и второ, че нагласявате търговете и ваши близки се сдобиват със скъпи имоти почти без пари.

- Процедурата в ГПК е разписана така, че съдебният изпълнител няма участие в търговете и няма как да ги манипулира. Всичко се случва в деловодството на районния съд. Съдебният изпълнител само отваря пликовете пред наддавачите - всеки вижда кой колко е дал. Следва устно наддаване с вдигане на ръка. Самият съдебен изпълнител няма право да си купи нищо. Наддавачи обаче са намерили начин да пречат да се стигне до висока цена. Понякога и взискателите са наддавачи. Една банка примерно е добър наддавач, тя иска да вдигне цената, за да си погаси кредита. Но не при всички взискатели е така, има и мними между тях. Лесно е да се оформи едно задължение между двама души, единият да си извади след седмица изпълнителен лист и да се яви като кредитор. Ще предложим корекция в този механизъм, в правосъдното министерство има работна група. Има и друг проблем.

- Какъв?

- В момента купувачът в 7-дневен срок трябва да внесе 100% от цената. Това е кратък срок, който изключва финансиране от банка. Ако се удължи на две седмици, банката може да подготви документите и да отпусне кредит. Колкото повече хора участват в търга, толкова повече ще се вдигне цената на продаваните вещи. Това е добре и за нас, и за кредитора, че ще си получи вземането, и за длъжника - че ще му върнем пари. Сега се случва да продадем имуществото му и той пак да се остане длъжник.

- Какво най-често продавате?

- Апартаменти, къщи, парцели, хотели, офиси, по-рядко - машини от закъсали предприятия. Рядко ще видите в обявите покъщнина - например обзавеждане за детска стая. Така че някой като каже „ оставиха ме гол като пушка", не бързайте да му вярвате.