/КРОСС/Отново, за пореден път, ние може да бъдем въвлечени в абсурдна война срещу онези, които би трябвало да бъдат наши съюзници в други, безкрайно по-важни конфликти, казва френският икономист, финансист и философ Жак Атали. 

Наистина е пълен абсурд да ставаме защитници на едно украинско правителство, което е толкова неадекватно, колкото предишните, неспособно да предложи програма за възстановяване на държавата и твърдящо, че руският, матерен език на значителна част от неговото население, вече не е национален език. Тогава трябва ли да се възмущаваме от това, че Русия влиза в ролята на защитник на правата на това малцинство?

Ние трябва ли да се възмущаваме от холандците, когато искат да се притекат на помощ на фламандците, на които белгийското правителство забрани да говорят на своя език?

И ако ние, французите не реагираме, ако швейцарското правителство забранява на своите граждани да говорят френски?

Ако Украйна не иска даде на своето рускоезично население приличен статут, нормално е те да искат да го получат и да призоват за помощ съседна Русия. Много от тях вече напуснаха страната. Нека не се поддаваме на онези, които твърдят, че след това Русия ще се заеме с Полша или с прибалтийските страни, които всъщност са недосегаеми, защото са твърди членове на нашите съюзи. Нека не се поддаваме и на думите на онези, които твърдят, че границите в Европа са непроменими, когато това им е удобно, а, в същото време, се противопоставяха на Чехословакия, на подялбата на Югославия и преначертаването на границите, за да се роди накрая Косово. Накрая, абсурдно е, че става въпрос за защита на едно некомпетентно украинско правителство, докато заедно с руснаците имаме да водим достатъчно много конфликти. Не виждаме ли, че тероризмът на фундаменталистите е на път да създаде единна ислямска държава, която би се простирала от Нигерия до Чечения, минавайки през Мали, Либия, Сирия, Ирак, Афганистан и част от Пакистан? Не виждаме ли, че това, което става в Европа с тероризма се причислява към същата битка? Не виждаме ли, че компетенциите на руската армия в борбата с тероризма ще ни бъдат полезни в тази далеч по-важна битка?

Така че Франция трябва да подтикне европейците да се избавят от влиянието на онези в САЩ и Европа и специално в Полша, които продължават да бъркат Путин с Хитлер. И на онези, които, подобно на управляващите кръгове на НАТО, се радват да открият имагинерен враг, за да оправдаят своето присъствие. Спешно необходимо е да се предложи на нашите европейски партньори да разговарят с Русия като с потенциален съюзник. Това е единственият начин да се подтикне тази страна към демокрацията. Следователно също толкова належащо е да се преосмисли нашият закон за военно програмираме и то особено в стратегическата отбрана. Франция е една от малкото страни в Европа, които са овладели ядреното възпиране, специалните операции и планирането на конвенционалните сили. Освен това тя е единствената страна в Европа, която има атомен самолетоносач. Но нейните усилия в отбраната не са съобразени с бъдещите заплахи. Операцията "Сервал" в Мали показа недостатъците на нашата техника в разузнаването и по-конкретно при безпилотните самолети, логистиката /транспортна/ и зареждането по време на полет - в това отношение ние сме някъде в средата на 50-те години. Ние изразходваме много отдавна неоправдани суми, за да поддържаме производството на самолети "Рафал" и тези суми отиват само в това предприятие. Всичко това трябва да се преосмисли и то без отлагане. За тази цел са необходими дебати - според нас в парламента - за създаване на визия за света и неговите заплахи. Истински дебати, много по-интересни и важни от тези, с които се занимава в момента нашата политическа каса. /БГНЕС

Източник: БГНЕС