Google, Yahoo и Facebook бойкотират Обама
Секция: Технологии
13 Февруари 2015 20:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Google, Yahoo и Facebook бойкотират Обама

/КРОСС/ Босовете на Google, Yahoo и Facebook бойкотираха срещата с президента Барак Обама в Станфордския университет в Калифорния, посветена на кибернетичната сигурност. Босът на Apple Тим Кук бе като сам воин, след като съоснователят на Google Лари Пейдж и изпълнителният директор на компанията Ерик Шмидт се наговориха с началничката на Yahoo Мариса Милър и със собственика на Facebook Марк Цукърбърг бойкотираха форума, съобщава The Business Insider.

Босовете на електронните гиганти изпратиха на срещата топинженери по антивирусната защита на компютрите. Реакцията на протест отстрана на най-важните хора в кибернетичния бизнес бележи нова, различна страница в техните отношения с Белия дом.

Досега Google, Yahoo и Facebook и Apple бяха считани за сериозни поддръжници и финансови донори на Обама.

Разводът между властта и едрия частен бизнес в комуникациите започна преди две години, когато Обама забрани на държавните служители да ползват айфони за служебни цели. Известно е, че Вашингтон залага още на BlackBerry, които са считани за ненадеждни в Европа, защото сървърите, обслужващи съобщенията им, са в САЩ и Канада.

През последните месеци трите най-големи компании в интернет извадиха томахавките срещу плановете на Белия дом да блокира намеренията им да наложат по-стриктни стандарти за шифроване на съобщенията в мрежата. Според Барак Обама, шефовете на ФБР и другите служби за сигурност, криптирането на електронните комуникации прави услуга на престъпниците и терористите да разменят секретни съобщения чрез електронната поща.

Google, Yahoo и Facebook и Apple решиха да въведат по-сложни методи на шифриране, след като бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън преди две години разкри за глобалното шпиониране в мрежата, осъществявано от Агенцията за национална сигурност на САЩ. Плановете да направят личните имейли по-конфиденциални спечелиха симпатиите на интернет потребителите не само в САЩ, но и в чужбина. Експерти смятат, че АНС има под ръка супермощни компютри, с които може да се намерят кодовете за дешифриране на съобщенията. По-сложната система, въведена от Google, Yahoo и Facebook обаче би отнела повече време и пари на агенцията.

Обикновените полицаи нямат възможността да четат частни и-мейли, както правеха досега. Апелативният съд в САЩ обаче взе страната на полицията като реши през 2014 г., че за следене на електронната поща не е необходима прокурорска заповед. Магистрати в различни щати излязоха с противположни мнения и се получи истинска каша. По този повод високопоставен полицейски началник заяви, че айфонът на Apple „е телефон по избор на педофилите".

Затова президентът Барак Обама реши да се намеси, като използва момента, за да наложи държавен контрол върху електронната мрежа.

Тим Кук, който говори на конференцията в Станфордския университет, защити политиката за конфиденциалност на личните съобщения, която се превърна в своеобразен кодекс за неговата компания. Освен със сигурността в интернет, форумът разгледа по групи и новите методи за електронно разплащане, които станаха възможни с айфоните на Apple и смартфоните на Google. Интересното е, че темата за шифрирането, което направо вбесява Вашингтон, официално не е в дневния ред на конференцията, чийто фокус е кибернетичната сигурност.

Публичният сблъсък между властта и частния интернет бизнес става в момент, когато Федералната комисия по комуникациите излезе с нова разпоредба, която цели да наложи неутралността в електронната мрежа като правило. Държавата и този път застана срещу интересите на някои от най-големите съобщителни компании, но в полза на потребителите.

Мобилната компания №2 - Verizon и кабелният оператор №1 Comcast се опитват да наложат свои правила в бизнеса. Според тях фирми, които разпространяват филми и шоута в интернет, като Netflix и Hulu, могат да плащат, срещу което им се дават магистрали за бързо сваляне на продукцията им. Това поставя обикновените консуматори в партер, тъй като операторите, осигуряващи интернет могат да забавят тяхната връзка за сметка на големите играчи в бизнеса. Работата е там, че Verizon и Comcast хвърлят в битката армии от лобисти, които атакуват законодателните органи на Капитолийския хълм във Вашингтон. Освен това Verizon бе уличен, че всяка година услужливо и безплатно предоставя на властите огромни масиви от записи на лични разговори. За да си спечелят благоволението на Белия дом, двете компании щедро са отворили касите си за президентската, Демократическата партия.

Шефът на ФКК Том Уилър предприе голяма кампания в пресата в полза на неутралността на мрежата, като даде първия изстрел с разяснителен материал в едно от добрите технически издания в САЩ - Уайърд. Може Уилър да е имал добри намерения, което бе аплодирано от гурутата в електронните съобщения. За съжаление Вашингтон се опитва сега да прикачи свой вагон към композицията на ФКК. Обама и шефовете на службите за сигурност настояват за държавен контрол върху уебсайтовете, с което окончателно искат да затворят кръга на надзора в мрежата. Обобщавайки настъплението на властта срещу частните интереси в кибернетичната област, коменатори припомниха, че това не е нищо по-различно от контрола на Големия брат, описан от Джордж Оруел.

От друга страна в Щатите има немалко поддръжници на още една лоша идея - командването на киберентичната паяжина да бъде поверено на ООН. За щастие тя има достатъчно противници сред законодателите от двете партии, които не дават и да се чуе подобно нещо. Интернет е в целия свят, но централната му клавиатура е в САЩ. Разиграващите се в момента битки за неговия контрол ще засегнат най-малко 2 милиарда души по света, които използват електронната мрежа. Интернет като идея принадлежи на всички страни и затова трябва да остане такъв, какъвто се е родил, смятат един от най-големите защитници на човешките права и свободи в електронната област Кристофър Согоян, отбелязва Клуб Z.