/КРОСС/ „Китайската" ера на турската икономика вече изглежда, е в миналото и бъдещото й развитие започва да поражда у инвеститорите безпокойство, което се подсилва от острите изявления на президента Реджеп Ердоган.

Впечатляващият скок, направен от Турция от идването през 2002 г. на власт на Партията на справедливостта и развитието (растеж от повече от 8% през 2010 и 2011 г.), е един от ключовете на политическото дълголетие на Еродган начело на страната и неговият основен аргумент да се задържи там.

Ала четири месеца преди парламентарните избори кризата в зоната на еврото и конфликтите в съседните Ирак и Сирия сериозно объркаха ситуацията. Освен това, наличието на силно политическо напрежение в страната охлади ентусиазма на пазарите. Към това се прибавя и фактът, че държавният глава, който от месеци е във война с Централната банка, обвинявайки я, че поддържа вредни за растежа високи лихвени проценти, има пряко участие към нарасналото напрежение.

Последните му изявления по темата доведоха до отслабване на турската лира, която през седмицата падна до историческите 2,50 лири за долар, преди да се закрепи.

Трудно е да се прецени дали това е предизборна поза, или нещо по-сериозно. Но във всеки случай то поставя въпроса за независимостта на институциите в Турция, отбелязва икономистът от Capital Economics Уилям Джексън.

Освен с формата си, декларациите на Ердоган впечатлиха пазарите с неортодоксални икономически разсъждения. Според него високите лихви, поддържани от валутната институция, са пряко отговорни за продължаващата инфлация (8,17% през 2014 г.), докато икономическата теория учи, че свалянето на лихвите благоприятства покачването на цените, увеличавайки разполагаемите количества пари в икономиката. Лихвите са причината, а инфлацията е последицата. Но някои от нашите приятели мислят противното. Каква логика се крие зад всичко това? - запита президентът Ердоган.

Управителят на Централната банка Ердем Башчи, към когото са насочени стрелите, веднага отговори с разумното: „Най-добрият принос за растежа е поддържането на стабилността на цените".

Вицепремиерът, отговарящ за икономиката Али Бабаджан - един от малкото видни представители на Партията на справедливостта и развитието, запазили доверието на пазарите, се опита да успокои духовете, като наблегна на риска от превръщането на въпроса за лихвите във „всекидневна тема за политическа полемика".

В същия тон авторът на уводни статии на всекидневника „Хюриет" Ердал Саглам изрази съжаление, че позициите на президента „подкопават икономическото и политическото бъдеще на страната", като предизвикват тревога у чуждестранните инвеститори, които са необходими за доброто й здравословно състояние.

В тази напрегната обстановка Турция, която тази година председателства Г20, обединяваща най-богатите страни на планетата, се присъедини към един друг клуб - на бързо развиващите се държави, чиято икономика прекалено зависи от чуждестранните инвестиции - прословутите „пет крехки" (Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка).

Може да се каже, че турското икономическо чудо от 2000 г. е приключило, обобщава Уилям Джексън. Освен ако не настъпи чувствително подобрение, бих се учудил турският растеж да надхвърли 3% през един продължителен период, добавя той.

Все пак поевтиняването на петрола донесе глътка свеж въздух на Анкара, която внася основната част от енергията си и страда от голям дефицит по текущата сметка. Той падна през миналата година с 29% до 45,8 млрд. долара.

Тази манна обаче няма да е достатъчна. Рейтинговата агенция Fitch наблегна на способността на турската икономика за ребалансиране, но предупреди, че устойчивостта й ще бъде подложена на изпитание през 2015 г. от американската валутна политика и от геополитическата ситуация.

Амбициозната цел, поставена от президента Ердоган, който иска страната му да премине от 18-то на 10-то място по икономика в света до 100-годишнината на републиката през 2023 г., изглежда под въпрос. Доклад, публикуван през седмицата от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подчертава, че разликата между Турция и първата половина от страните от ОИСР продължава да намалява, но остава голяма. Организацията смята, че за намаляването й са необходими важни реформи на пазара на труда и в образованието.