142 години от обесването на Васил Левски
Секция: Анализи
19 Февруари 2015 07:37
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
142 години от обесването на Васил Левски

/КРОСС/Днес официално отбелязваме 142 години от обесването на Васил Левски.

Поклонения и факелни шествия се провеждат в цялата страна.

По традиция центърът на всенародното поклонение е паметникът "Левски" в столицата. Очаква се хиляди хора да се поклонят на мястото, където през зимата на 1873 година е издигнато бесилото за Апостола на българската свобода. 

На официалната церемония довечера слово ще произнесе президентът Росен Плевнелиев. Преди това в столичния храм „Света София" ще бъде отслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий - Васил Левски. След края на богослужението духовниците и миряните ще се включат в шествие до паметника на Апостола.

Панихида в памет на Апостола ще бъде отслужена в църквата „Света Богородица" в Карлово. Честванията там и в Ловеч започнаха още от 17 февруари. В седмичната програма на двата града са предвидени редица възпоменателни мероприятия, с които граждани, държавници и културни институции засвидетелстват своята почит към най-великия българин на всички времена.

На възпоменателната церемония в родния му град снощи се събраха стотици хора.

"През всички режими, обрати, правителства, страсти, омрази, разединения има само един, който обединява народа. Той има много имена - Левски, Дякона, Апостола, но е единствен", заяви в словото си вицепремиерът Томислав Дончев. По думите на Дончев Левски е универсалната мяра, с която можем да мерим всичко и който иска да води народа, трябва да се научи да ходи в неговите стъпки. Той цитира и думите на Апостола от 1872 година: "От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи". Можеше да бъде казано и вчера и пак щеше да бъде вярно, подчерта Томислав Дончев и допълни, че почти век и половина тази мисъл е останала повече препоръка, отколкото реалност. 142 години България равнява настоящето спрямо следите, оставени от Апостола в миналото. За гордост или за срам повечето негови цели са и наши, добави вицепремиерът.

В Ловеч отбелязването на годишнината ще започне с традиционния поход до Къкринското ханче, където е заловен Левски. Там в 10.30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя.

В Драматичния театър в Ловеч, ученици от основно училище „Васил Левски" ще представят тържествената програма „Мечтаем за бъдещето, Апостоле". Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи панихида за Васил Левски в храма „Успение Богородично" в кв. „Вароша". В 12:00 часа на паметника на Апостола в Ловеч ще бъдат поднесени венци и цветя. Вечерта в Ловчанското читалище „Наука - 1870 г." ще бъде прожектиран телевизионният театър „Тайната вечеря на дякона Левски".

Честванията на годишнината от гибелта на Левски ще завършат с възпоменателно факелно шествие „142 години безсмъртие", организирано от патриотичната неправителствена организация „Ловчанци". То ще тръгне в 19.30 часа от Катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий" в центъра на Ловеч и ще завърши пред паметника на Васил Левски.

Годишнината ще бъде отбелязана и в Троян, а на площад „3 март" в Луковит ще бъде представена възстановката „Последните стъпки на Апостола".

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът" и „Джингиби" (Неуловимият).

Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.