/КРОСС/Председателят на Израелско-българския институт д-р Невен Енчев пред "Преса"

- Какъв е смисълът от организация като Израелско-българския институт, д-р Енчев? Българите не сме ли показали своята толерантност към евреите още през 1943 г. със спасяването на 50 000 души от депортиране?

- Това, че ние веднъж сме доказали своята толерантност, все още нищо не означава. Това е процес, на който, първо, трябва да бъде дадена гласност, каквато според мен липсва, и второ, трябва да се поучим от това, което са направили нашите баби и дядовци, и да продължим да го правим и сега. Проблемът е, че сега нивото на толерантност е много по-ниско, отколкото е било през 1943 г.

- Защо мислите така?

- Не мисля, убеден съм, че ако се случат същите събития, нещата въобще няма да бъдат по този начин.

- С какви аргументи се сигурен в това?

- Първо, българинът вече не е толкова вярващ християнин, колкото е бил през онези години. Християнството е религия на доброто и любовта, но през 45-те години, които минаха, бяха изтрити почти всички ценности на християнството. А то е много по-човеколюбива религия от юдаизма, в който се говори за „Око за око, зъб за зъб", и може би това е помогнало да бъдат спасени 50 000 български евреи. Безспорно роля има и самият вид на общността на евреите в България. У нас те никога не са били такива, каквито ги дават по филмите, - с големи широкополи черни шапки, с бели ризи и дълги пардесюта. Те винаги са били част от българското общество - от лекарското съсловие, от адвокатурата, от фармацевтите, не са били представени в едрия банкерски бизнес, в който може би са били евреите в Западна Европа. Техните къщи в България никога не са били в отделни гета, а самите те не са били анонимни. Еврейската къща е била до българската къща. Така че фактът, че евреите са били част от българската държава, е един от факторите за тяхното спасение.

- Но има и конкретни личности с принос за това.

- Разбира се, това са царят и неговата съпруга, както и Българската православна църква, в чието днешно поведение за съжаление не виждаме нищо подобно. Днес тя мълчи по този повод. Организирахме вече няколко мероприятия на толерантността, при които евреи влязоха в Джумая джамия в Пловдив, застанаха рамо до рамо и с арменски свещеник, но в Пловдивската митрополия не бяха приети. Не искам да говоря за това.

- Защо? Все пак Пловдивският митрополит Николай е наследник на митрополит Кирил, който застава пред влака с натоварените за депортиране български евреи. Как си обяснявате нежеланието на сегашния пловдивски владика да застане редом с представители на еврейски организации?

- Не мога да си го обясня. Като християнин твърдя, че ние не можем да застанем на друга позици, освен про Израел и про еврейската общност, защото първите 12 ученици на Исус Христос са от израелския народ, а майка му е еврейка. Корените на нашата вяра са там.

- Колко актуален е въпросът за антисемитизма днес? Свидетели сме на нетолерантност към сирийските бежан­ци, на приливи и отливи е омразата към ромите, но точно към евреите прояви на агресия са рядкост.

- Напротив, в София беше направен опит да се организира Луков марш, при това с участието на няколко политически партии с националсоциалистически идеи. Но не става дума само за това. Наскоро заедно с Лигата срещу поругаването (организация, която се бори за правата на евреите и другите малцинства по света - б.р.) направихме едно проучване, което показа, че 43% от българите са антисемити. Това следваше от отговорите на различни въпроси, обобщени по специална методика. Не отдавам това на някаква конкретна причина, понеже не вярвам в теориите на конспирацията. Но мисля, че българинът мрази този, когото не познава. Не можеш да мразиш някого, с когото се срещаш всеки ден. А у нас в момента живеят само около 2000-3000 евреи. Те просто се губят в морето на останалото население и българите не ги познават. Затова искаме да направим в Пловдив Музей на толерантността, за да могат хората да опознаят другите етноси.

- Достатъчно толерантни ли сме като народ, че да имаме Музей на толерантността?

- Ще го наречем музей, но той всъщност ще бъде училище по толерантност. Такова нещо е много необходимо, защото всъщност не сме достатъно толерантни. В края на ноември направихме изложба на открито в Пловдив „Животът на малцинствата в България". Наложи се да свалим фотосите, защото целите бяха изрисувани със свастики. Отпечатахме я отново и я сложихме пак. Аз няма да свия знамената, защото нашият народ трябва да знае, че проблемите му не идват от малките общности, а от съвсем други фактори. Може би в основата на подобно поведение стоят битовите проблеми. Хората, на които не им достигат парите, истеризират и се опитват да обвинят някого за своя начин на живот.

- Вероятно в това е генезисът на омразата на ромите и бежанците, за които държавата харчи пари, но едва ли може да бъде обяснение за непоносимостта към другите етноси и религии.

- Така е, но аз нямам смислено обяснение на това защо можеш да мразиш цял един народ. В какво можеш да обвиниш хората от цял един етнос, за да прояваваш нетърпимост към тях. И си мисля, че пак опираме до нуждата от образование. Ако човек знае повече, не би разсъждавал така.

- Как си представяте превъзпитанието на хора, които мразят сирийските бежанци само заради разходите, които държавата прави за техните лагери, и въобще не се замислят за това, което тези бегълци са преживели?

- Не можем да превъзпитаме такива хора, затова ще заложим на най-младите. Още в училището трябва да има програми по толерантност, т.е. по любов, за обичане на ближния, какъвто и да е той. Затова не искаме Музеят на толерантността да бъде просто училище за съвместно съществуване, а да възпитава любов. В това Църквата трябва да бъде с нас, а не е. В това е липсата.

- И какво смятате да направите, за да запълните тази липса?

- Непрекъснато пращаме послания и искания за срещи и мисля, че накрая ще успеем. Това е като една малка снежна топка. Ако я пуснете по склона в правилната посока, тя ще стане голяма. Тоест нашето начинание ще увлече подходящите хора и тогава тези, които мразят, ще станат едни странници. Цялото ни общество трябва да разбере, че ако не минем на друго ниво в човешките отношения, сме обречени.

- Борите се за толерантност, но сте и лекар, затова кажете какво мислите за насилието над медици в ромските махали.

- Сигурност за лекарските екипи трябва да има и това трябва да бъде наложено по административен път. 112 защо е общ номер? Каква е идеята номерът на полицията и Бърза помощ да е един и същ? Така или иначе, нали има патрули в ромските квартали? Защо трябва да стоят и да дебнат за нещо друго? Да отидат с линейката на адреса и ако всичко е наред, да продължат да патрулират. Това вече се прави на някои места и трябва да бъде модел навсякъде.

- Вие самият как наричате циганите?

- Роми. Не че има нещо лошо да са цигани, в част от Западна Европа ги наричат така. Но у нас понятието „циганин" е станало нарицателно за нещо лошо. Но няма значение как им казваме, въпросът е да не ги избутваме в гетата. Гетата няма да спасят нито тях, нито нашето общество. В ЮАР имаше гета, във фашистка Германия - също. И видяхме какво се случи. Където има гета, няма просперитет. Не трябва да има полюси. Трябва да се работи с ромските организации, защото аз мисля, че там има чуваемост. Но няма да е лесно.