Винаги, когато ми стане много тъжно за политическата действителност у нас, зачитам размислите на гениалния народопсихолог от Троян Иван Хаджийски, с което се убеждавам, че няма нищо раково в обществото ни, а че всичко, което се случва, е абсолютно закономерно и най-естествено, предвид последните около 600 години.

Тези дни много се коментира огромния заем, който днешното правителство на България иска да получи, за да може да разполага със средства. Както казва Хаджийски: „Много държавници станаха богати от комисионите по външните заеми". Разбира се, те стават богати не само от комисионите, но най-вече от изразходването на финансови средства по време на управлението си. Самото харчене на държавни пари дава своите утечки в джобовете на властта. Отделен е въпросът, който е и доста сложен за разбиране, как една държава става зависима от кредиторите си. Винаги е по-лесно да управляваш отвън държава, която е задлъжняла. Тогава кредиторите лесно могат да поставят условия за вътрешната и външната политика на държавата. Особено когато държавата, какъвто е нашия случай, няма никакво намерение да вземе кредит за насърчаване на икономическите активности, или за структурни реформи, а тъкмо обратното, има намерение да ги изхарчи по „неотложни задължения".

Но най-интересното и смущаващото от всичко е как 1 милиард заем, при все пак икономистът Орешарски, се представяше за ужасен грабеж на народа, надигна се вой до тавана на вселената, а сега 16 милиарда, при неикономиста Борисов, се представят като високо-експертен държавнически акт. Да не говорим, че за целта се пусна из медиите и дъвка за неправомерно подслушване с цел, разбира се, медиите да се занимават не със заема, а с интригите около подслушването. Класическо безобразие на политическия морал в България. Но ние сме свикнали с гротеската. Най-вече с деградиращата обществото ни омраза на всички срещу всички. Тя има дълбок генезис.

Ето как се е заформило, според Иван Хаджийски, демократичното общество в България: „Чираците се научаваха да държат вестник в ръка, а това не беше малко за онова време, както за самочувствието на държателя, така и за отношението към него на околните. Те се научавах да четат и да разбират научни и политически книжки. Те ходеха на сказки и започнаха да виждат по-далеко от носа си, от прага на дюкяна си, от саръка на кепениците си. Почнаха да разбират от законие на обществения живот, на това, което става не само в чаршията, но и далеко по света. Те ставаха хора с мироглед, със светоотношение, и смятаха, че могат да заемат собствено отношение към събитията на обществения живот в България и чужбина." После Хаджийски продължава с констатацията за обществения живот в нашата държава: „..всичко се атомизира, всеки клекна като крякаща жаба върху камъка на своя дюкян, откъдето започна да води война срещу всички останали."

Иван Хаджийски, както знаете, е изключителен и силно проницателен, тънък и изящен художник на българщината. Болезнено е да разбираме, че нашият национален характер не се е променил изобщо, ние сме точно такива, каквито ни описва Хаджийски в първата половина на миналия век. Той прави чудни описания на, цитирам,„завистта и злорадството у нас, които се получават, при сравняване на взаимната ни посредственост, където всеки е справделив изобличител на другите и иска от тях това, което сам не може да даде".

Българската буржоазия преди Освбождението, според Хаджийски, е разпъната между нуждата да запази турския пазар и нуждата да участва в героичния период на нашата история. Тя предпочита първото и сбърква исторически. Неучаствайки в революционните борби, тя не само не създава героични личности, но води борба с проявите на всеки героизъм. Прочее, българската буржоазия не успява да създаде хора и морал от голям стил. Дворцовото блюдолизничество и корупцията окончателно я обезличават. Хаджийски подчертава, че официална и свободна България се превръща в страна на дребните шмекери, и изобщо на дребните хора. Тъй като българският елит, в лицето на буржоазията, превръща безгръбначието в обществен стил. Цитирам: „Стигна се до там, че за да те направят министър, първото условие е: да не бъдеш самостоятелен, тоест да нямаш и да не можеш да имаш собствено мнение и отношение, нито пък воля да го наложиш."

Думите на Хаджийски все едно описват днешния ден. Съвсем закономерно е да имаме точно тези политици, които имаме. Овладели до съвършенство робската ментална форма. Извикващи презрението на чужденците.

Калина Андролова, "Деконструкция", БНР