Президентът Росен Плевнелиев ще се възползва от конституционното си право и ще внесе искане за провеждане на референдум за изборните права на българските граждани. Допитването трябва да се състои заедно с местните избори през есента. Това заяви държавният глава в интервю за "24 часа". Въпросите, които ще предложи Плевнелиев, са същите, както и за референдума, за който бе събрана подписка, но той не бе насрочен от 42-ото народно събрание - "да" или "не" за електронно гласуване, задължително гласуване и мажоритарни елементи в избирателната система.

Премиерът Бойко Борисов е разпоредил на министъра на финансите Владислав Горанов да подготви постановление за отпускане на 50 млн. лв., с които да се платят добавки към пенсиите за Великден. За това пише вестник „Труд". "Постъпленията от митниците са с 90 млн. повече, а от данъчните със 70 млн. повече в сравнение със същия период за миналата година. И понеже действително истински си обичаме пенсионерите, ще ги заделим тези пари", каза Борисов. Засега не е ясно дали добавката ще е за всички пенсионери, или само за най-бедните. В края на 2014 г. правителството отпусна също 50 млн. лв. допълнително на Националния осигурителен институт, с които бяха платени по 40 лв. коледни добавки. Бонуса тогава получиха над 1,2 млн. възрастни, чиито пенсии са под 286 лв., колкото е официалната линия на бедност в България.

"Енергетиката е във финансов колапс и ако ние не предприемем бързи и адекватни действия, много от които са непопулярни и никой до сега не си и помислял да предприема, състоянието ще се влоши и българската енергетика ще колабира, а от там и българската икономика". Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от вестник „Сега". Тя посочи, че на първо място е необходимо да се стабилизира финансово секторът. Паралелно с това трябва да търсим вариант за изплащане на просрочените задължения на НЕК към двете централи. Тези просрочени задължения са малко над 600 млн. Наред с това НЕК дължи над 1,2 млрд. на производителите на електрическа енергия. Другата важна мярка са промените в Закона за енергетиката.

„ЕВН България Електроснабдяване" ще трябва да плати рекордна глоба от 1 млн. лв. за самоволното прихващане на компенсации за задължителното изкупуване на зелена енергия от парите, които дължи на НЕК. Темата е на вестник „Преса". Санкцията е наложена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и в петък е потвърдена от Пловдивския административен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. В мотивите е записано, че „с действията си „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е застрашило финансовата стабилност на обществения доставчик - НЕК ЕАД, както и енергийната сигурност на Република България."

Цялостно реално финансиране и изпълнение на социалните искания на служителите в затворите поискаха 120-те делегати на Общото събрание на Синдиката на служителите в затворите, което се проведе край Варна, пише вестник „Дума". В момента не се планират протести, но готовността за това остава, обяви шефът на синдиката Иван Петров. По думите му работещите в сектора са дали толеранс от време на Министерството на правосъдието и на управляващите, за да приведат всички нормативни документи според изискванията на закона и да се получи като заплащане това, което служителите от затворите договориха при последните срещи в МП. Служителите в местата за лишаване от свобода са крайно недостатъчни. Ние сме на санитарния минимум, обясни Петров. Той даде пример, че има случаи, когато един надзирател в затвора отговаря по време на дежурството си за между 80 и 250-300 човека. Като справка той спомена, че служителите в затворите у нас са близо 4200, а половината от тях са надзиратели.

Между 15% и 45% от абонатите на топлофикациите у нас се греят само от щранговете, съобщава „Монитор". Средно за година 35-40% от топлината, която влиза в сградата, „потъва" в сградната инсталация. Ако абонатите, които не ползват парно и са демонтирали радиаторите си, спрат да плащат за сградна инсталация, то съседите им, които ползват, ще плащат с 6-18% повече топлина. В същото време отказалите се ще плащат с 33% по-малко, за да се отопляват, защото така или иначе в дома им влиза топлина от вертикалните тръби на инсталацията.Ако се направят промени в Закона за енергетиката и се позволи на отказалите се от парно да не плащат сградна инсталация, изрядните клиенти ще бъдат натоварени без да ползват тази енергия, да я плащат.

Работещите българи имат право на един от най-късите платени отпуски сред всичките 28 държави в Евросъюза, изчислява „24 часа". 20 работни дни в годината е предвидената от българския Кодекс на труда задължителен отпуск. Толкова например имат право да ползват и работещите в Белгия, но с работна седмица, която е с 2 часа по-къса от българската. 20 работни дни е отпускът и в Гърция. Той обаче нараства с натрупването на трудов стаж и може да достигне до 26 работни дни. Абсолютно същите са правилата и в Полша. Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Кипър, Холандия и Румъния всъщност са единствените страни в ЕС, където платеният годишен отпуск е равен на българския - 20 работни дни. В Хърватия отпускът варира в зависимост от стажа и е между 20 и 24 работни дни годишно. Франция пък е държавата с най-високи отпуски в целия съюз. Там се работи и най-малко в Европа - 35 работни часа на седмица. Срещу това обаче работещите във Франция имат право на отпуск общо 30 работни дни на година.