105 години от рождението на ген. Демир Борачев...

/КРОСС/ Днес в Русия отбелязват Деня на защитника на отечеството. В навечерието на 70-годишнината от великата победа над хитлеристка Германия особена почит се отдава на воините и ветераните от Втората световна война, спасили цяла Европа от ужасите на фашизма.
В тази най-кръвопролитна и разрушителна в историята на човечеството война България бе въвлечена в престъпната коалиция на фашистките режими. Но имаше достойни български синове, които във въоръжената съпротива и с участието си в последната фаза на войната в редиците на Трети украински фронт на Съветската армия принесоха жертвата на олтара на победата и измиха срама и позора от лицето на родината. Политическата върхушка на днешна България рядко си спомня имената на тези верни народни синове, срамежливо поглежда към техния подвиг. Целта е да бъдат изтрити от паметта на поколенията едновременно и техният героизъм, и злодеянията на българските адепти на хитлеризма.
Сред имената на онези достойни народни синове е и името на генерал-полковник Демир Борачев. На днешния ден се навършват 105 години от рождението му. Отдал без остатък целия си живот за победата над фашизма и за добруването на отечеството. Демир Димитров Борачев е роден на 23 февруари 1910 г. в с. Николаевка, община Суворово, Варненска област. Член е на Комсомола от 1928 г., а на БКП - от 1931 г. Като студент в Шуменския учителски институт през 1931-1933 г. е секретар на окръжния комитет на Добруджанския младежки съюз и на окръжния комитет на Добруджанската революционна организация. През май 1933 г. е арестуван и осъден на смърт.
Като нелегален, от деня на нападението на Германия срещу Съветския съюз - 22 юни 1941 г., е член на военната комисия при ОК на партията, а от май 1942 г. става партизанин и е командир и политкомисар на партизанската чета "Народна дума" в Коджа балкан. Ръководи създаването на Варненската партизанска чета и от юли 1943 г. до 9 септември 1944 г. е политкомисар на Десета варненска въстаническа оперативна зона. През този период два пъти задочно е осъждан на смърт.
След победата над фашизма у нас става участник в първия период на Отечествената война като пом.-командир на Четвърта преславска дивизия. След фронта отново е на партийна и организационна работа във Варна. По-късно завършва Висшата академия "Ворошилов" на ГЩ на Съветската армия и последователно преминава през всички командни длъжности в БНА - командир на полк, на дивизия, на отделен корпус, командващ армия. Бил е зам.-началник на Генералния щаб на БНА. Военната си служба завършва като първи зам.-министър на вътрешните работи, отговарял е за мобилизационната готовност и за войските на министерството. От VІІІ до ХІІІ конгрес на партията е избиран за член на ЦК на БКП. Народен представител е бил четири мандата. Той бе удостоен със званието "Герой на социалистическия труд", с четири ордена "Георги Димитров", два ордена "Народна република България" и с много други български отличия, както и със съветските бойни ордени "Красное знамя" и "Красная звезда".
Демир Борачев почина на 18 януари 1995 г., като до последния си дъх продължи да служи на делото и идеите си, на които никога не измени. Той остави на потомците три книги, от които да черпят знание, памет и национална гордост за един от най-драматичните периоди от българската история. Книгите му "Бойци" и "Пълномощници на партията" вече бяха издадени, а последната "Една изповед...", обхващаща периода от септември 1944 г. до 1994 г., предстои да се появи в близките дни.
Много негови мисли и наблюдения са съзвучни и с днешния ни ден. "Като дългогодишен член на ЦК видях, че много неща на върха в партията са оставали скрити от нас. Видях как властта разяжда като ръжда онези ръководни другари, на които не достига сиво вещество... Някои стигнаха до най-грубо потъпкване на партийния морал и до нямащо измерения лицемерие!", пише Демир Борачев.

Автор: Севда Маринова

в. Дума