/КРОСС/ Угрижени сме да сметнем загубите от дъмпинга на полските ябълки и картофи, заливащи България поради отрязания руски пазар, пишем петиции до Брюксел за компенсации на краварите, млекарите и месарите, засегнати от забраните на Москва в отговор на европейските санкции срещу Русия. Без съмнение ударът изневиделица е шок за нашите предимно микро- до дребни производители, вероятно ще е фатален за стотици от тях. За жалост не вярвам еврокомисията да се трогне от прошенията. Помощ - колкото за Бог да прости - сигурно ще отделят, но принципният отговор вече ни го обадиха по повод АЕЦ "Белене" и "Южен поток": всяка страна и всеки европеец сам носи риска и разходите за общата политика. Така е. Затова е редно да питаме колко ни струва европейската политика и да правим предварително сметката. Не личи такава далновидност. Не личи например да си задаваме въпроса колко струва гражданската война в съседната ни (едно Черно море ни свързва) и толкова близка до нас по душевност и историческа съдба Украйна. Защо да ни интересува? Нас не ни засяга. Нали живеем на балканския остров на стабилността. Нали тук размирици са невъзможни, камо ли гражданска война. А точно сега е моментът не само да зяпаме как мечката играе у комшиите, но и да анализираме ставащото. Особено в икономически план, който лесно ни убягва, когато гърмят оръдията. Няма друг начин да премерим ценността на мира, освен като изчислим цената на войната. Още е рано да сметнем колко струва въоръженият конфликт в Украйна, но мина година от началото на Мейдана и можем да направим първите изводи. На първо място - става въпрос за сухопътен сблъсък с умерена интензивност.

Сухопътните сблъсъци са по-разрушителни и много по-скъпи. В САЩ смятат, че Втората световна война е струвала на страната около 4 трл. (трилиона, 10 на степен 12) долара по цени на 1950 г. - за тях сблъсъкът е главно дистанционен. За Германия, водила 6 години сухопътна война, цената по същата оценка е 44 трл. долара, макар че активните военни действия засягат едва 1/3 от територията на страната. За изпепелените от войната Русия, Украйна и Белорусия изчисления не са правени поради липсата на съпоставими цени в съветската стопанска система. Едва за месеци конфликт Украйна е в колапс, който с години няма да преодолее. Военните действия на киевското правителство (АТО) започнаха на 7 април 2014 г. За 3 тримесечия брутният вътрешен продукт (БВП) падна двойно повече от двете години световна рецесия 2007-2008; за 2014 г. се очаква -8% до -10% срив на БВП. За 2015 г. при хипотезата за примирие се очакват още -4% спад. Прогнозната инфлация за 2014 г. е 22%, за 2015 г. се очаква 11% ръст на цените при 7-9% намаление на средната работна заплата и нововъведения 1.5% военен данък върху доходите. Външният дълг нарасна с 5 млрд. долара (12%), а валутните резерви намаляха с 12 млрд. долара (60%) до санитарния минимум от 8 млрд. долара. Безработицата средно за страната е надхвърлила 15%. У нас за 5 хиляди бежанци оревахме Европа, а регистрираните преселници са 850 хил. души (2% от населението на Украйна).

Преките военни разходи на украинското правителство според президента на страната са 10 млн. долара дневно, а министърката на финансите ги изчисли наскоро на 5 млн. долара на ден. Ако повярваме на финансистката, за 322 дни военни действия до днес Киев е платил 1.6 млрд. долара преки разходи. Поне толкова трябва да са платили участващите във войната олигарси - сигурно затова сметката на г-н Порошенко е двойна на официалната. Дори да приемем, че отсрещната страна, сепаратистите, са се финансирали главно от чужбина, част от разходите им са поели гражданите и фирмите от техните региони. Като съберем всички тези допускания, ще стигнем до преки военни разходи между 3% и 5% от очаквания БВП. Обаче загубите от разрушения и кражби според специалистите по военна икономика ще са в пъти по-големи. Става въпрос за унищожените от обстрела с тежка артилерия летища, гари, жп линии, мостове, шосета, заводи и надупчените с всякакъв калибър оръжия домове и обществени сгради. В размирната страна безчинстват разни размери грабители - от джебчии през дребни мародери, мутренски банди до олигарси, които вече имат собствени батальони. Можем да си представяме размера на грабежа и степента на опустошенията, които остават след тях. Но ако съдим по опита на Ирак, най-големият грабеж ще започне едва когато оръжията замлъкнат. Десетки милиарди ще се "разпределят" от държавни помощи. Засега е договорена 17.5 млрд. долара спешна помощ от МВФ, правителството в Киев настоява, че ще има нужда от още 13-15 млрд. долара международна помощ, за да се въоръжи армията, без да фалира страната. Оттам нагоре ще последват десетки милиарди долари годишно инвестиции за "реконструкция и възстановяване". От случая с Ирак знаем, че лъвският пай от тези инвестиции веднага заминава към фирми изпълнители от страните донори. Не повече от 20 до 30% са техните "местни" разходи, за които вече са абонирани подходящи получатели. 100% от всички суми ще се пишат в държавния дълг на Украйна. Макар че преди конфликта Киев имаше скромен външен дълг, около 30% от БВП. Като свърши програмата на донорите за реконструкция и възстановяване, дългът на държавата Украйна ще гони гръцките върхове.

Емил Хърсев, д-р ик.

„Сега"