/КРОСС/ Пабло Иглесиас, водачът на вече най-влиятелната в Испания партия Podemos, бе тази седмица за три дни в Ню Йорк. И така осигури обилна храна на конспирато-лозите, лансирали поредната от многото спекулации за очерняне на засилилата се към властта алтернативна формация. А именно - че Podemos била „проект на американците", чрез който да се разбие стабилният двупартиен модел, да се всее хаос и през Испания да се дестабилизира целият ЕС, за да стане по-податлив към интересите на САЩ. Из испанските форуми дори се разхождат умопомрачителни „знаци", по които можело да се разпознае, че Иглесиас бил илюминат или поне масон. Например - с винаги разкопчаното горно копче ризата му образувала триъгълен отвор, а това съответствало на прословутия масонски триъгълник с окото от американския долар...

На хора, способни да разпространяват подобни нелепици, едва ли си струва да се припомня, че „американската следа" в световната политика не е задължително еднозначна. А на широката публика, способна все пак да мисли трезво, може да се обърне внимание, че именно в САЩ - в Сиатъл, през 1999 г. се заражда мощното гражданско протестно движение, дълго наричано антиглобалистко, а после доизбистрило се като алтерглобалистко, защото лансира алтернативна глобализация - не на транснационалния капитал, а на международната социална солидарност. От САЩ е и такъв всепризнат гуру на това движение като Ноам Чомски, както и много още професори и интелектуалци с остро критична позиция към неолибералния модел. Оттам е и нобелистът по икономика проф. Джоузеф Стиглиц, твърд противник на политиката на рестрикции и защитник на тезата, че икономиката се съживява чрез стимулиране на потреблението, тоест чрез осигуряване на достатъчно средства за достоен живот на народите.

Именно със Стиглиц бе и първата среща на Иглесиас при сегашното му посещение в Ню Йорк. По повод пътуването Podemos оповести, че партийният водач ще търси в САЩ опит, „за да подхрани икономическата програма за спасяване на гражданите и за край на политиките на орязвания, която да се приложи в Испания". Излизайки от разговора си със Стиглиц, който се състоя в Колумбийския университет, Иглесиас подчерта, че е „заредил батериите". Силно впечатление му направили коментарите на прочутия американски професор, че световната общност на икономистите не е на страната на орязван ията, че рестрикциите „погребват икономиката", че безработицата и обедняването дестабилизират държавите.

Подобни възгледи изказа и Иглесиас след разговора си с професора: Podemos се вдъхновява от идеите на най-добрите като Стиглиц Интересно е да се сравнят действията на федералния резерв, който купи дълг, за да съживи икономиката, и на ЕЦБ, която откликва само на изискванията на финансовите групи за натиск. ЕЦБ трябва повече да заприлича на федералния резерв. Бихме искали да приложим най-доброто от САЩ и Европа."

Из Ню Йорк Иглесиас и придружаващият го отговорник по международните въпроси на Podemos и организатор на посещението Пабло Бустиндуй, който в момента прави своя докторат по политическа философия в нюйоркския New School for Social Research, се движеха c метрото, метнали раниците си на гръб, свидетелства испанският в. „Ел Паис". Така са стигнали и до срещата си с испанската общност в квартал Астория на нюйоркския район Куинс, в чийто състав са се влели и много млади имигранти, принудени да напуснат поразената от тежка безработица Испания. „Искаме да построим една нова Испания, в която да можете да се върнете" - с тези думи Иглесиас наелектризира аудотирията там. И продължи: „2015-а може да стане година на промяната. Ключът не е Podemos. Ключът сте вие, хората".

Не по-малко красноречив бе Иглесиас и на лекцията си в Сити Юнивърсити в Ню Йорк, преминала при голям интерес. Отредената му там зала с 400 места бе препълнена и хора седяха даже по стълбите. Водачът на Podemos говори направо на английски (освен родния си испански той говори свободно още и италиански, а на френски чете) и разви тезите на своята партия, че спорът днес не е „дясно-ляво", а „горе-долу", „каста-народ" и че най-наложителното е „демократизиране на икономиката". Иглесиас подчерта: „Нека сложим настрана старите политически знамена. Аз, разбира се, съм от левицата, но понятията за ляво и дясно днес не помагат за създаването на новото мнозинство, от което се нуждаем."

Водешата срещата - известната американска журналистка и активистка на движението ,Демокрация сега" Ами Гудман, представи Иглесиас така: „Този мъж, седнал тук, може би е бъдещият министър-председател на Испания. Който си мисли, че това е невъзможно, да погледне Гърция."

Иглесиас спечели овации с обобщението: „Партията на Уолстрийт, която е в епицентъра на мръсните ипотеки, е издигнала финансовата власт на самия връх на пирамидата. Тя е същата, която контролира ЕЦБ, МВф и Европейската комисия". Според него европейските правителства, които робуват на тази „догматична линия", всъщност „разрушават Европа". Лидерът на Podemos подчерта още: „Демокрацията означава да сме в състояние да ограничим финансовата власт. Вместо да работи за банките, ЕЦБ трябва да заработи в защита на гражданите".

В Ню Йорк Иглесиас и Бустиндуй имаха срещи и с дейци от ООН. Сред тях бе ръководителят на Комитета за реструктуриране на суверенния дълг, дипломати от Бразилия, „Меркосур" и Палестина. Испанският посланик към ООН Роман Оярсун също прие представителите на Podemos. Те потърсиха за консултации още Марк Уейсброт от Центъра за икономически и политически изследвания, един от най-критичните гласове срещу политиките на МВф, както и теоретика Дейвид Харви, професор от Сити Юнивърсити. Контекстът на Всичките тези „американски връзки" на Podemos, разбира се, минава и през родството на двете протестни движения - испанското 15 М и американското „Окупирай Уолстрийт", кипнали едно след друго през 2011-а Първо беше испанското - то дебютира на 15 май 2011 г. (оттам и името му) с окупиране на мадридския площад „Пуерта дел Сол". Американското приложи същата тактика на „Уолстрийт" през септември с.г. Посланията и на двете са за „смяна на системата" и за силно гражданско участие „отдолу".

В испанския случай нещата продължиха със засилване на социалната ангажираност на недоволните, с „народни асамблеи" и с „платформи" по кварталите, с търсене на дейни и демократични решения за конкретните проблеми на хората. Именно от тази база, от тези „кръгове" („народните асамблеи" представляват точно насядали в кръг активисти) се родиха и „кръговете" на Podemos - базовите организации, дали живот и фундамент на това движение, превърнало се после в партия.

То е учредено в началото на 2014 г. с първоначалната идея да бъде част от по-широк съюз с Обединената левица (ОЛ) -лява формация, включваща комунистите и зелените. Повечето основатели на Podemos в различни етапи на дейността си са били свързани с ОЛ или пък с още по-лявата Антикапиталистическа левица Но ОЛ просто не ги включва в предизборните си листи за евровота през май м.г. И тогава в Podemos решават да се превърнат в партия и сами да влязат в политическата битка Ненадейният успех на изборите за Европарламент, когато току-що учредената партия успява да получи цели пет евродепутатски места, се превръша в нейния летящ старт в политиката Днес повечето независими сондажи определят Podemos като първа политическа сила в страната Популярността й расте по-бързо, отколкото тя успява да се структурира като партия. И затова вероятно няма да успее да се представи достатъчно убедително на автономните избори в Андалусия на 22 март и в местните избори на 24 май. По-сериозните амбиции на ръководството са за парламентарните избори, които вероятно ще са през ноември. Но дотогава има доста време, а останалите големи партии в Испания, които вече възприемат Podemos като пряка заплаха за себе си, са задвижили мощна медийна кампания срещу нея.

Социалистите я винят, че им краде електората и идеите. Обединената левица - че им измъква кадрите. А управляващата дясна Народна партия (НП) на премиера Мариано Рахой, която е от най-изложилите се в многобройните скандали за корупция, разтресли Испания и тласнали омерзените граждани да търсят алтернатива е впрегнала и държавната машина за да изкара лидерите на Podemos също оцапани от злоупотреби.

Острието на атаките с компромати в момента е насочено най-вече срещу Хуан Карлос Монедеро - основател и член на ръководната петорка на Podemos. След първоначалния неуспешен опит да се представи впечатляващото му научно CV за подправено (Монедеро е защитил докторат в германския университет „Хайделберг" и точно това се оспорваше неуспешно от някои медии) на мушка бе взета неговата данъчна изрядност. Лично министърът на финансите Кристобал Монто-ро извади данъчни декларации на Монедеро, за да докаже, че той нередно декларирал приходите от своя консултантска дейност за правителствата на Венесуела, Боливия и Еквадор като приходи на своя фирма (за което данъкът е по-нисък), а те били лично негови приходи.

Въпреки че държи на своята изначална изрядност, Монедеро незабавно плати разликата в данъка заедно с натрупалата се междувременно лихва, за да не позволи ескалация на нападките. Но те все пак продължиха, а един от големите всекидневници дори пусна напълно измислената сума от над 700 хил. евро, на колкото уж възлизали банковите сметки на Монедеро. В отговор Монедеро пусна разпечатка на сметките си и стана ясно, че те са с 500 хил. евро по-малко от измислицата. Скандалът обаче продължава да се търкаля из медиите като снежна топка.

Целта, разбира се, е да се удари по най-силния коз на Podemos - че идва с неопетнени хора, които да направят политиката честна, прозрачна и демократична. Другото, което се преекспонира, е фактът, че и петимата от ръководството на Podemos са били съветници на латиноамерикански леви правителства. Оттук им се лепи клеймото „чависти" (от Уго Чавес - покойния президент на Венесуела) и се нагнетява страх у масовата публика, че иде внедряват „чавистки социализъм" в Испания. Всъщност самите набедени лидери постоянно повтарят, че биха искали за европейска Испания нещо друго - социалния модел на държава, който имат скандинавците.

На масовото шествие на Podemos в центъра на Мадрид на 31 януари т.г., когато кампанията срещу Монедеро беше вече в пълен ход, чух хората на площада до мен да крещят „Монедеро, с теб сме! Монедеро, обичаме те!", когато той се появи на сцената, за да говори. „Колкото повече нападат Podemos, толкова повече ги подкрепям" - това пък са думи на големия испански актьор Хосе Санкирстан, изречени от него в едно интервю. Те изразяват нагласите на доста испанци, спрели да вярват на вързаните с банките големи медии и на дискредитираната политическа върхушка и точно затова избрали да подкрепят Podemos. Всъщност основната база на новата партия не са някакви ултралеви млади екстремисти, а масовата средна класа, която обедня и натрупа разочарование и гняв, защото й бе стоварена цялата тежест от кризата. Желанието на хората е да се върне социалната държава, която зачиташе и защитаваше правата им и прилагаше побалансирано разпределение на приходи и данъци.

Когато одеснялата ИСРП сега се чуди, че от Podemos й крадат идеите, има донякъде право - просто тя самата е загърбила старите си идеи от времето на младия фелипе Гонсалес, за когото 60-годишната Бианка Бертран от Асоциацията на пресата в Мадрид ми каза: „фелипе някога беше точно като Пабло Иглесиас сега!" Беше. Но понеже вече не е, а е в статуквото заедно с ИСРП, затова хората обръщат гръб на социалистите, които вече не отговарят на името си. И отиват при Podemos.

„Белите глави" от Обединената левица
пък се сърдят на Пабло Иглесиас, който някога е членувал в комунистическата младеж, че им краде кадрите. Но всъщност самата ОЛ обърна гръб на тези младоци, когато в началото на 2014-а още смятаха, че могат да бъдат в широк съюз с нея. Както казва 29-годишният икономист от университета в Малага, депутат от ОЛ и неин кандидат за премиерския пост в парламентарните избори наесен Алберто Гарсон, „ако Обединената левица беше на висотата на историческата си мисия, Podemos нямаше да я има". Впрочем самият Гарсон е личен приятел с Иглесиас и цялото ръководство на Podemos. Той и сега пледира за „конвергенция" между ОЛ и Podemos. Но новата партия вече не иска такъв съюз, бяга от идеологизация и предпочита широкообединяващата си теза за „горедору" и „каста-народ".

Интересен факт е, че жената, с която живее Пабло Иглесиас - Таня Санчес, доскоро бе едно от най-ефектните и популярни лица на Обединената левица. Тя бе и кандидатка на ОЛ за кметския пост в Мадрид. Двамата с Пабло винаги са повтаряли, че личните им отношения не влияят на факта, че са в две различни партии. На 4 февруари обаче Таня Санчес напусна ОЛ заради силни вътрешни разногласия в партията. Обяви, че няма да влиза в Podemos, а ще поеме самостоятелен път в политиката с обединение „Народно единство". Впрочем точно след нейното напускане лидерът на ОЛ изрече репликата, че Podemos му краде кадрите...

Що се отнася до „американската връзка" на Podemos, да припомним, че Америка е континент с две части - Северна и Южна. Правителството на НП в Мадрид в момента се е заровило в южноамериканското направление. Копае ли копае, за да внушава, че цялата ръководна петорка на Podemos - Пабло Иглесиас, Иниго Ерехон, Хуан Карлос Монедеро, Луис Алегре и Каролина Бесканса, всичките колеги и преподаватели по политология, философия или социология от университета „Комплутенсе" в Мадрид, са били „купени" от левите латиноамерикански правителства на Венесуела, Боливия, Еквадор, Никарагуа и т.н. Всъщност те никога не са крили работата си като консултанти в Латинска Америка. Онова, което сега съзнателно се пропуска от „разследващите" медии в Испания, е, че Монедеро например е консултирал и правителствата в Мексико и Колумбия, които никак не са леви.

Тактиката, приета от Podemos сред тази ожесточена пропагандна война срещу тях, е да продължават по своя път, без да се впускат в оправдания. Едва ли знаят популярния български виц, но са наясно, че просто не си струва да хабят сили и да доказват, че „нямат сестра". За тях важно е другото, синтезирано в една мисъл на Екзюпери, която Монедеро цитира при учредяването на Podemos преди година: „Когато искаш да построиш кораб, няма защо да започваш със събиране на екипаж, със сечене на дървета или с палене на свещи. Просто трябва да разбудиш у хората копнеж за море."
В Испания със сигурност вече са го разбудили.

Къдринка Къдринова
„Тема"