/КРОСС/Сигурно сте чували нелицеприятни определения за хора, които правят едно и също нещо, очаквайки различни резултати. И простете, ако още в самото начало допусна, че енергетиката и енергийната политика на България е сред примерите за упорството да се прави едно и също с всеки що-годе жизнеспособен проект с лоши резултати. Енергийната среща "на високо равнище" в София потвърди, че нивото на взимане на решения си остава политическо, а експертите ще трябва да се равнят по политическата конюнктура, в която България пак ще трябва просто да приеме фактическите загуби и да получи "тиквения медал" за Евроатлантическа солидарност. 

Ситуацията, при която България изгуби един след друг всичките енергийни проекти, правейки едно и също, определено и колективно може да ни причисли към дефиницията. Освен ако... правенето на едно и също нещо не е преднамерено и добре планирано, а безславните финали на проекти като АЕЦ "Белене", петролопровода "Бургас-Александруполис" и отскоро газопровода "Южен поток" сочат, че вършенето на идиотщини изобщо не е случайно, а има ясна финансова и властова изгода за определени интереси в българската политика.

Тук най-вероятно ще бъда заклеймен като проводник на руски интереси и "рубладжия", но нека първи хвърли камък по мене този, който успее да посочи стратегически енергиен проект "от кота нула", който е започнал с друг ключов инвеститор. Нямам проблем с подобни обвинения, защото съм човек на честта и принципите, така че спокойно мога да приема подобни бесове, насочени срещу скромната ми персона. Горчивата фактология показва, че от енергетиката на България и нейното развитие, преследвайки логично първо своите интереси, се вълнува ЕДИНСТВЕНО Русия. И няма как да се сърдим на руските политици, на "Газпром", на "Атомстройекспорт", на "Транснефт", "Лукойл" и другите акционери в потъналия "Бургас-Александруполис", че в този процес се стремят да постигнат максимума за себе си - такива са правилата за бизнеса и на политиката, когато имаш енергийни ресурси и стоиш близо до пазар, който се нуждае от тях. Нещо повече, когато съм стоял начело на проектна компания от подобен мащаб, имам моралното право да твърдя, че съм виждал политическия хъс на унищожението от болезнено близко разстояние.
Казусът с края на "Южен поток" съвсем актуално ярко потвърди принципа, с който започнах. При това България доброволно прие и ролята на основен потърпевш в ЕС, и на мълчалив свидетел на руското обвинение, че е станала основна причина за провала на проекта. Наблюдавайки пазарната и геополитическата ситуация в Европа, "Газпром" се отказаха да правят едно и също, за да не се окажат в глупава ситуация и заложиха на по-силната икономическа логика с "Турски поток", който ще отразява и пазарния интерес на Турция като консуматор, и демонстрираната политическа воля за превръщане на страната в енергиен център на Югоизточна Европа. Просто казано - при тези цени на петрола и природния газ, строежът на скъпоструваща инфраструктура като газопроводи "до клиента" е възможен само, ако е налице добрата воля за споделен риск и преследване на общи интереси. Очевидно е, че при сериозното напрежение в отношенията с ЕС и САЩ, Русия променя стратегията си и търси сделка, при която сметката може да излезе и при задържане на близки до актуалните цени на петрола. За разлика от петролния бизнес, където скъпа е суровината, при този с природен газ, основната цена се формира от цената на инфраструктурата и транзита. Това е и причината ЕС да се опитва да запази статуквото на националните газови оператори вътре в съюза, защото при старта на единния енергиен пазар цените ще се определят от капацитета на съществуващите газопроводи - а колкото по-малко са те - толкова по-висока ще е цената на транзита.
Пропагандната война срещу "Газпром" във връзка със съобразяването на "Южен поток" с правилата на Третия енергиен пакет се проведе умело и повечето медии охотно приеха да играят като ангажирана страна. Да споменавам ли, че последните най-малко две правителства на България (служебно и редовно) пригласяха в манипулацията и я раздухваха до неподозирани мащаби... Има ли смисъл да коментирам, че "замразяването на санкциите срещу България заради Южен поток", както впрочем и самите санкции са просто груби политически маневри, в които ЕС нарушава собствените си закони?! Ще си позволя да цитирам един от последните анализи на Джонатан Стърн от Осфордския институт за енергийни изследвания - и изследователят, и институцията, меко казано, не са особено русофилски и приятелски настроени към "Газпром". Според Стърн, "(не)съобразяването с ТЕП (Третия енергиен пакет), който стана основна причина за спирането на "Южен поток" е до известна степен погрешен аргумент, защото в сегашната си форма ТЕП не съдържа каквито и да било правила за изграждане и ползване на нов газопровод, а само регулира съществуващия капацитет. Пакетът от мерки за нов капацитет в момента се разработва като допълнителна глава към Мрежовия кодекс относно механизмите за разпределение на капацитет (МРК), които се очаква да влязат в сила към 2017-2018 г."
Но нека се върнем отново към нашия (изгубен) интерес. Енергийна сигурност не се прави с политически срещи за отклоняване на вниманието, празни приказки за вертикални коридори и някаква мъглява перспектива за азерски газ, който може да покрие половината от потреблението на България. С изграждането на "Южен поток" България щеше да получи едновременно три силни коза в енергийния съюз - първо, входна точка за руски газ с гаранция за сигурността на доставките и на инфраструктурата; второ - компресорна станция с огромен капацитет, способна да поеме и транзита на добит в България природен газ (има договор за това, с "Газпром" за капацитета на "Южен поток България") и трето, най-важно - нова газова магистрала, която щеше да разтовари съществуващата мрежа и да я превърне в хъб, който да балансира балканското потребление. Фактът, че някой се е сетил за последното изобщо не решава проблема с липсващите доставки и позиция на ключов пазар. Очевидно е, че при тези обстоятелства се изискват железни нерви и принципи, за да тръгне системата, в която получаваме най-доброто и от промяната, и от наследството на статуквото. Принципи, които българските политици и енергийни лобисти не споделят, защото така изцяло ще бъдат неутрализирани възможностите за търговия с влияние за собствена сметка.

Победата на "здравите атлантически сили" над "Южен поток" в България трайно вкара в реториката на правителството концепцията за "развитие" на българската енергетика, която е основана само на задоволяването на собствените енергийни потребности. С други думи - развитието, което се очаква, може да бъде само ликвидация съществуващи мощности. Замяната на "Южен поток" с енергиен пратеник на САЩ легитимира новата стратегия за съсипване на енергетиката. Докато все още има български държавници, които се допитват до чужди държавници за развитие на един от най-конкурентните сектори в световната икономика и геополитика - няма как да имаме различни очаквания за възможния отговор - дипломатичен, но твърдо подкрепящ собственото ни унищожение като енергиен играч в региона.

Автор: Пламен Русев

Пълният текст на анализа може да прочетете тук.