/КРОСС/ - Професор Минасян, впечатли ли Ви правителството в първите си 100 дни? Виждате ли реформи на хоризонта?

- Чудеса не се случват - нито за 100, нито дори за 800 дни. Първите сто дни на сегашното правителство са колкото обичайни, толкова и необичайни. Обичайни са, доколкото всяко правителство се стреми да натамани нещо, което да звучи хубаво за отчета за тези дни. Необичайни са, защото пъстрата управляваща партийна конфигурация е уникална за нашите условия. Има необходимост от утаяване на различни хвърчащи идеи и от напасване на отделните партийни съставки. Съществува определен управленски ентусиазъм. Но има и много подозрения. Реформите няма да се случат лесно, а ако се случат, ще е под натиск. Икономиката продължава да крета вече седма година, социалното напрежение се нагнетява и не е изключено да изригне при някакъв, дори и на пръв поглед не особено значителен повод. Все пак ми се струва, че този път има истинска воля за реформи - може би и защото водещата партия е за втори път във властта и си е извлякла някакви поуки.

- Вас смущава ли Ви "сделката" на финансовия министър Владислав Горанов за външния дълг?

- Дълг не е мръсна дума. Да използваш чужди пари в свой собствен интерес е майсторлък. Но развитието в България откроява неприятни истини. За 2009 -2014 г. държавният дълг нараства средногодишно с 18.5%, а икономиката, брутният вътрешен продукт (БВП) - само с 1.3%. Това е много лоша динамика, която дори в средносрочен хоризонт води до много неприятни съотношения. Правителството предвижда емитирането на нови дългове с ускоряващо се темпо, а мотивите за това не звучат убедително. Струва си да направим препратка към кредитния бум преди 2009 г., 5-6 години непосредствено преди кризата ръстът на отпуснатите кредити и на БВП бяха в съотношение от около 1:10 - всеки процент реален прираст на БВП се свързваше с десетина процента прираст на кредитите. Така "изведнъж" осъмнахме през 2009 г. с грамадна маса несъбираеми кредити. Пътят към кризата беше осеян с добри намерения - активно кредитиране с идеята да се ускори икономическата динамика. Недобре направените проекции изиграха своята лоша шега.

Ситуацията има и друго измерение. Към края на 2012 г. общият държавен дълг се оценява на 13.7 млрд. лв, а две години по-късно вече е 22.1 млрд. лв., или увеличение с 8.4 млрд. лева само за две години. Същевременно по данни на БНБ за същия период 4.4 млрд. евро (8.6 млрд. лв.) местен капитал са изтекли от България. Знаете ли какво означава това - че държавата емитира дълг, който изцяло се трансформира в частен местен капитал и напуска страната. Това е своеобразна нерегламентирана приватизация на крайния резултат за сметка на целия български народ.

- По сметки на Министерството на финансите лихвените плащания по държавния дълг ще надминат 1 млрд. лева, а дългът, отнесен към БВП, ще надхвърли 30%? Възможен ли е и по-добър сценарий?

- Няма "безалтернативни решения". Има различни пътища - и към щастието, и към пропадането. Факт е, че резултатите от интензивни задлъжнявания на държавата у нас почти никога не са били добри, с каквито и мотиви да се кичат. През втората половина на 80-те години на миналия век комунистическото правителство увеличи външно дълговото натоварване повече от три пъти с идеята да повиши чувствително икономическата мощ на България. Много патриотично, нали! Но резултатът бе воденичен дългов камък на шията на българския народ и фалит на държавата.

Правителството сега обяснява, че с новите заеми ще гаси стари задължения. Но докога ще продължава "търкалящото се" рефинансиране на стари дългове? Задължения се емитират и има смисъл да се емитират тогава, когато ще стимулират икономиката, така че после тя да бъде в състояние да ги изплати. Ако липсва изпреварваща икономическа динамика, тогава новото задлъжняване води до финансово заробване. Виждаме как бюджетните прогнози напоследък се разминават драстично с реалностите. Именно затова макроикономическото управление следва да бъде много по-предпазливо при поемането на мащабни задължения.

- Наистина ли в момента е много изгодно държавата да тегли заеми? Има ли рискове да се увеличи цената на финансирането - например ако през април Европейската комисия открие процедура за прекомерен дефицит срещу България?

- Конюнктурата за България е добра, но въпросът е за какво ще се емитират нови задължения. Когато Гърция е трупала своите дългове, и за нея дълго време конюнктурата е била благоприятна, но това не я спаси от сътресения. Не може държавата да взима заеми само защото в момента ще й излезе по-евтино. Дългът трябва да се използва за ускоряване на икономическата динамика, а точно това не се забелязва. Самото правителство си поставя лесни цели и предвижда нищожни темпове на растеж в средносрочен план. Това не може и не бива да се компенсира с активно задлъжняване. Такава политика е притеснителна.

- Министър Горанов обяви, че във фискалния резерв има само около 500 млн. лева свободни за харчене, обаче в същото време е "забранил" на ПИБ да връща бързо парите, които получи като ликвидна подкрепа миналото лято. Как тълкувате това?

- Видимо министър Горанов си има свои собствени опасения. Последната достъпна информация за фискалния резерв е към края на миналата година и показва, че около 1.5 млрд. лв. държавни пари продължават да се поддържат в търговски банки, включително и депозита на правителството в ПИБ. Банковата система като цяло демонстрира изключително висока ликвидност. Поддържаните и замразявани в БНБ резерви на търговските банки в последно време растат главоломно. През последните три години (2012 - 2014 г.) те са били средно около 6.5 млрд. лв., а към 20 февруари т.г вече са 12.1 млрд. лв. - без да е имало промяна в конюнктурата и регулациите. Може би все пак БНБ негласно е засилила строгостта при оценката на кредитната активност. Високата (дори прекалено висока) ликвидност в банковата система изключва повторение на ситуацията от средата на миналата година.

Забелязвам обаче някакво стъписване, боязън - и при кредиторите, и при кредитополучателите, а това не е добре за икономиката. За 2014 г. страната ще отчете прираст на БВП (може би) от 1.5-2%, но той е неиновативен, изстискан от съществуващия потенциал, неперспективен.

- Нов закон, внесен в парламента, предвижда фондът за гарантиране на влоговете да помага със заеми и гаранции на закъсващи банки. Това добра идея ли е?

- Това е поредната недообмислена законодателна идея. Фондът за гарантиране на влоговете не е създаден, за да бъде "кредитор от последна инстанция", и няма капацитет за тази функция, която е много специална и отговорна. Да си припомним как в началото на 90-те години БНБ, водена от много добри намерения, подпомагаше закъсали банки с ликвидност в името на националната кауза - поддържане на финансовата стабилност. Беше възприето дори и т.нар. валутно рефинансиране, бяха раздадени неимоверно количество пари в левове и в чуждестранна валута, които безвъзвратно потънаха в знайни и незнайни джобове.

Въпросът е не дали да се рефинансират или не банките, а кой и как ще го прави. И който го прави, трябва да носи цялата отговорност. Както казва Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, ако никой не носи отговорност, значи нещо в икономическата и политическа система не е в ред. Видяхте какво стана с КТБ - оказа се, че никой не носи отговорност. Ако Народното събрание избира управител и подуправители, ако президентът назначава членове на управителния съвет на БНБ по неясни професионални критерии, лошите изненади винаги ще ни съпътстват.

Юлиана Бончева

„Сега”

Проф. Гарабед Минасян е доктор на икономическите науки. Има два мандата като член на Управителния съвет на БНБ (1997-2006 г.) През 1997-2000 г. е икономически съветник на президента. Работи в Икономическия институт на БАН. Бил е негов директор през 1992-1995 г.