/КРОСС/ Да си оправим законодателството, а и да започнем да прилагаме действащото наказателно законодателство за държавна измяна и работа против националните интереси. Защото, наистина от днес, когато стана ясно, че Украйна е оставена сама и същото очаква и България - постъпки пренебрежими вчера, утре ще бъдат престъпни.

Днес вече е ясно, че Русия спокойно може да реши, че й е нужен един „език", протегнат до сърцето на Европа - съставен от проблемна Турция, меркантилна Гърция, комплексирана България, объркана Македония, безумна Сърбия и вироглава Унгария. Русия няма нужда дори изцяло да контролира действията на тези страни - достатъчно й е на първо време те да са готови да гледат към нея не по-малко, отколкото към „бюрократичния Брюксел". Това, което вчера би изглеждало като параноична хрумка, днес е вероятен сценарий.

Затова и хора, които довчера можеха да бъдат таксувани като по-кротки или по-буйни политически луди - от днес почват да действат като национални предатели. Независимо дали го правят от любов или за пари.

Да завършим с усмивка - невесела, но все пак усмивка - защото в сравнение с горните сериозни неща, които трябва да осъзнаем, това е почти постмодерна шега: по чисто историческо съвпадение днес на власт у нас не е правителство на БСП-ДПС-„Атака". Ако беше, щеше да си е чиста постмодерна гавра с България. Защото не е - да се усмихнем. А, и отсега, край на постмодернизма в политиката - той, разбира се, не работи, когато на дневен ред е национално самоспасение. То е.

Деян Кюранов

„Украйна – изоставена. Какво да прави България?”

„Дневник"