/КРОСС/„Трябва да се прави ясна разлика между генезиса, структурата и интересите на групировките, свързани с военно-промишления комплекс, и т.нар. олигарси. Т.нар. олигарси са със славно комсомолско или комунистическо минало, без изключения, начело с техния флагман Ходорковски. Тези хора също така славно и бездарно ограбиха Русия през 90-те години и всички паразитираха дружно върху суровинните ресурси на страната, която всъщност изнасяха на парче - буквално. Те изцяло са свързани със западните интереси, тъй като там са парите им, там са децата им, там са капиталите им, там са пазарите, където трябва да изнасят суровината, която се извлича от Русия. Там са техните зависимости." Така социологът Иво Христов коментира за ГЛАСОВЕ случващото се в Русия в контекста на геополитическите процеси в света. Иво Христов е магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Той e доцент е в катедра „Приложна и институционална социология" във философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Преподава „Социология на правото", „Теория на модернизациите", „Историческа социология на модерните институции" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и Софийския университет „Св. Климент Охридски".

- Г-н Христов, едва ли ви се говори за последните събития, но няма как да избегнем горещата тема. Много хипотези се завъртяха около оставката на вътрешния министър Вучков и предложението МВР да се поеме от Румяна Бъчварова. Какъв е вашият коментар?

- Накратко мисля, че сме свидетели на сблъсък между два лагера - единият е групиран около т.нар. „Реформаторски блок", ерго президентството и кръга „Капитал", а от другата страна стои Борисов и индиректно зад него - ДПС. Това, което виждаме в момента, е сблъсък между тези два кръга за овладяване на силови ресурси в МВР, информационните масиви и всичко, свързано с тях. Като цяло Борисов спечели битката. Разбира се, когато това става в контекста на геополитическата ситуация в Украйна и в Близкия изток, трябва и тази логика да се насложи върху т.нар българска „логика". Така че т.нар. „Реформаторски блок", който е само формално острие на кръговете, за които казах, в момента води битката по две направления - едното е под формата на т.нар. съдебна реформа - да подмени управляващата там номенклатура, пряко или косвено свързана с ДПС, със собствена клиентела. Същата сценка се разиграва, разбира се с много по-голям залог, в Министерството на вътрешните работи.

- Нека погледнем на геополитическата ситуация, в която се развива, както казахте, и българската политическа логика. Около убийството на опозиционния лидер Борис Немцов също бяха лансирани много хипотези и повечето се градяха на класическото „кой има интерес". Вие какво мислите?

- Нека погледнем кой най-много няма интерес. Най-малко интерес от това убийство има Владимир Путин и управляващата в момента група в Русия. Очевидно е, че убийството на Немцов е провокация, насочена директно срещу Путин, тя е елемент от цялата комбинация за натиск върху цялото ръководство с цел то да бъде дестабилизирано и свалено от власт. По-големият и по-далечният залог е подмяната изобщо на управлението в Русия, смяната на статута на Русия, т.е. тя отново да бъде привързана към колесницата на Запада и подмяната на цялата геополитическа ситуация в тази част на света.

- Казвате „пак" да бъде привързана към Запада. А кога е била привързана?

- С т.нар. „реформи" в Русия в началото на 90-те години, които са едни от най-черните страници в историята на бившия СССР и след това на руския народ; когато беше разсипано националното богатство на Русия; когато беше извършена прочутата бандитска „Велика криминална революция", по думите на Станислав Говорухин; когато бяха създадени най-чудовищните социални и икономически диспропорции в руското общество; когато без война животът на повече от 20 милиона руснаци беше похарчен и т.н. И всичко това носи хрисимото наименование „либерални демократични реформи" в Русия.

Резултатът бе, че Русия се превърна в суровинен придатък на Запада. Тази ситуация започна да се променя някъде в началото на новото хилядолетие, доколкото една част от руската управляваща върхушка - най-вече тази, свързана с военно-промишления комплекс и със службите - видя, че тя в никакъв случай няма да бъде поканена на големия обяд на световния елит по простата причина, че на нея се гледа като на обект, а не като на субект. На тях в най-добрия случай им се даваше възможност - ни повече, ни по-малко, да бъдат колониална администрация на територията на Русия и нищо повече. Цената трябваше да я плащат самите обикновени руснаци.

Поради което започна мъчителна, трудна и твърде противоречива икономическа, военна, политическа, ако щете, и ментална еманципация на Русия. Кулминацията на този процес, мога да отбележа, е в два пункта - първият беше отказът на Русия да предаде Сирия преди няколко години, което бе сигналната червена лампичка, че Русия повече не желае да изпълнява ролята на обект, а иска да бъде субект на геополитическите отношения със собствена воля и собствени интереси.

И веднага след това на Путин му беше поднесен казусът „Украйна", една операция с каскада от цели. Та в този контекст трябва да тълкуваме и убийството на Немцов - между другото,твърде одиозна фигура, свързана с всички негативи на 90-те години.

- В едно интервю Немцов говори, че има опасност Русия да се превърне в суровинен придатък на Китай и този процес според него вече е започнал. Какво мислите за това?

- Мисля, че това е любимата дъвка на прозападната либерална пета колона в Русия - че ако Русия се опълчи на Запада, тя, видите ли, ще попадне в обятията на Китай, който щял да я погълне като анаконда. Това е едно устойчиво клише, което се възпроизвежда непрекъснато и което има следните цели:

1. Да създаде образа на врага в лицето на Китай по отношение на Русия;

2. Да създаде внушение по метода „моркова и тоягата", като „тоягата" е Китай, а „морковът" е благородният Запад, който с отворени обятия щял да инкорпорира Русия и да я сложи едва ли не на първо място сред ресурсите на западната цивилизация.

Отношенията между Русия и Китай не са леки, но не са и това, което клишето претендира, че описва.

- В момента санкциите на Европейския съюз силно напрягат силите в самата Русия. От една страна, военно-промишленият комплекс, който е много силен като властови център, от друга страна, олигархичните кръгове, които губят милиарди. Ето преди няколко дни Великобритания отказа голяма сделка на руски олигарх за закупуване на газови и петролни находищ в Северно море. Каква е играта на Путин в този много сложен пъзел?

- Трябва да се прави ясна разлика между генезиса, структурата и интересите на групировките, свързани с военно-промишления комплекс, и т.нар. олигарси. Т.нар. олигарси са със славно комсомолско или комунистическо минало, без изключения, начело с техния флагман Ходорковски. Тези хора също така славно и бездарно ограбиха Русия през 90-те години и всички паразитираха дружно върху суровинните ресурси на страната, която всъщност изнасяха на парче - буквално. Те изцяло са свързани със западните интереси, тъй като там са парите им, там са децата им, там са капиталите им, там са пазарите, където трябва да изнасят суровината, която се извлича от Русия. Там са техните зависимости.

В този смисъл еманципацията на Русия от Запада е смъртна опасност за тях и затова те са обективен съюзник на Запада. Те не свързват своя интерес, своя просперитет, своята икономическа и социална мощ с една независима и еманципирана Русия. Тях ги устройва статуквото, което съществуваше в началото на 90-те години. И в този смисъл, когато говорим за санкции, те наистина засягат олигарсите.

Точно обратна е ситуацията, свързана с военно-промишления комплекс - поради естеството и дизайна, ако щете, на този тип индустрия. Военно-промишленият комплекс се намира във възход. Русия предприе мащабна програма за превъоръжаване на армията и вече пета или шеста година страната е втора по износ на оръжие след САЩ. И не на последно място - тук залогът е огромен, една от многото цели на операцията „Украйна" беше, да не се допусне този процес - модернизацията и превъоръжаването на руската армия.

- Споменахте за децата на руските олигарси, но е известно, че и дъщерята на Владимир Путин е на Запад, а скоро в руските медии излезе списък с децата на руски високопоставени хора от управлението, които също учат или работят на Запад, предимно в САЩ. Как да си обясним този феномен?

- Можем да си го обясним в контекста на това, което казах. Всички тези процеси се случват през 90-те години и началото на това хилядолетие. Голяма част от управляващата тогава върхушка си правеше розовата сметка, че тя ще бъде приета и инкорпорирана в западния елит, пък ако ще това да стане и с цената на предаване на интересите на собствената им страна. Те си мислеха, че в една средносрочна перспектива ще се получи нещо като симбиоза между руския посткомунистически елит и западния, което показва късогледство и дълбоко непознаване на западния свят, дълбоко непознаване на това как е конструиран, как функционира, какви са менталните нива на западния елит и с какво огромно презрение се отнася той към всичко, което е извън неговия кръг. Тези хора гледат на целия останал свят като на обекти за въздействие и ресурси за консумация и нищо повече.

Разбира се, това може да бъде обяснено с приказки за колаборация, за равенство, за демокрация и т.н., но това са приказки за наивници. Тук ще цитирам един западен анализатор, според когото Путин е един „разочарован прозападен либерал". Всъщност след каскада от предупреждения, които му бяха отправени, Путин разбра, че него го чака участта на Кадафи, ако не избере друг път. Всъщност Путин не е, както го определя неграмотната преса, „цар-самодържец". Той е балансьор между няколко големи клана - военно-промишления комплекс, вътрешните олигарси, външните олигарси и т.н., и най-сетне трябва да престане да бъде представител и посредник на тези властови интереси и да вземе страна. В противен случай влакът на историята ще го подмине и това, което ще дойде след Путин, ако той случайно не поеме жезъла, който историята му предоставя, на някои либерали случващото се после ще им се стори като страшен сън.

- Къде е Европа в този контекст, балансирайки между общите си интереси със САЩ и географската си близост с Русия, историческите си травми и страховете от бъдещето? Изобщо Европа и процесите, където едни искат да влизат в ЕС, други да излизат, зараждащите се политически движения като призраци от миналото?

- Първо, няма такова нещо като „Европа", това е едно разпространено клише. На първо място има една „стара Европа" - това е Европа на Германия и Франция безспорно. Едната има икономическа мощ, но няма геополитическа самостоятелност, тъй като никой не е отменил статута на Германия като победена държава; Франция има статута да бъде самостоятелна и суверенна държава, велика сила, член на Съвета за сигурност, но този статут не е по мярата на нейните реални военни, икономически и социални тежести.

На второ място, интересите на това ядро очевидно съвпадат с интересите на Русия, те виждат в руските пазари огромни възможности, както и реализираха огромни възможности. Вървеше един много опасен за евро-атлантическите сили процес - на синтез, на колаборация между руските интереси и интересите на финансовите и промишлени групи в Германия и във Франция. Този процес, в най-лошите сънища, можеше да доведе до съответните алианси в един момент в бъдещето, което означаваше, че тогава антлантическите елити в Европа щяха да станат излишни. Това също бе пресечено с операцията „Украйна".

„Втората" Европа е тази на англо-саксонския модел - освен Британия, това е и Скандинавия. Това е от немай къде Европа, която свято спазва географската даденост, че „каналът" винаги е отделял Британия от всички останали. И в този смисъл те играят ролята на някакво междинно звено между континентална Европа и Съединените щати.

И „третата" Европа е прифронтовата периферия от Талин до Тбилиси (тук влиза и нашето нещастно отечество), които не са нищо повече от икономически, суровинен и човешки буфер между сърцето на Европа и Русия. Част от този буфер е креслив и антируски, а другата част е колаборационистко ослушващ се, какъвто е случаят в България.

Но логиката на геополитическите процеси скоро ще ни принуди да заявим на чия страна сме. Това, което се е самонарекло „български управляващ елит", много му се иска да го оставят намира, ако може. И както е рекъл Алековият герой - „да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците. Тю да ги порази Господ!", само че такава ситуация не се очертава. Тези хора трябва да взимат решения. И тези решения вече са им сведени, тоест не те вземат решенията, тъй като България отдавна не е субект, а обект на собствената си съдба - с всички произтичащи последици от това.

- След като интересите на Русия и Запада, най-общо казано, не съвпадат, защо да е в наш интерес да сме с Русия, а не с Европа?

- А кой е казал, че има такава алтернатива - или Русия, или Европа? Няма такава алтернатива! И Русия, и Европа, тъй като и Русия е Европа. Руската цивилизация е европейска цивилизация, християнска цивилизация. Някой има огромно желание да отдели Русия като овца от стадо. Вижте, нещата са много прости - който контролира Донбас, той ще контролира залога Украйна; който контролира Украйна, залогът ще е Русия; а който контролира Русия, залогът ще е бъдеща битка с Китай. И какво мислят едни или други хора и отделната човешка съдба за съжаление няма никакво значение.