/КРОСС/ - Господин Хърсев, националната статистика обяви, че брутният вътрешен продукт през миналата година е нараснал с 1,7 на сто и изпреварва правителствените очаквания. Как бизнесът успя да реализира този добър резултат?

- Данните показват, че българската икономика е в по-добро състояние, отколкото паникьорите от родните неправителствени организации я представят. Нивото Ӝ е по-добро и от прогнозите на правителството, и на всички чуждестранни ужким наблюдатели. Важно е да се отбележи, че щом пилотните данни показват ръст от 1,7 на сто, най-вероятно ще се окаже, че БВП е нараснал с поне 3 на сто. Това ще стане ясно след пет години, след като приключи целият преглед на информацията от статистиката. Методиката за изчисляване на БВП у нас и в други страни, считани за ненадеждни от големите бели братя от Международния валутен фонд, е така направена, че дълбоко подценява произведената продукция. Проблемът е, че се взимат само стоките, които са доставени и платени. Цикълът на доставки и плащания обаче е доста по-различен, отколкото в стара Европа или пък в САЩ, и има по-голямо забавяне. Това е причината да борим голямата междуфирмена задлъжнялост, защото например хлебарят дължи на мелничаря, той на производителя на жито, а пък той трябва да плати аренда.

Тази безумна технология за БВП за първи път е приложена в Западна Африка, а след това в Югозападна Азия и през 90-те години идва и у нас.

- Но на какво се дължи добрият икономически резултат след всички сътресения миналата година?

- Ами фирмите са продали повече. И не слушайте еврокомисаря по икономическите въпроси Пиер Московиси, който твърди, че у нас е имало банков стрес. Такъв нямаше. Да, опитваха се да го предизвикат, но не успяха. Просто станахме свидетели на убийството на една банка.

- В скорошно изследване на БСК бе обявено, че задлъжнялостта на бизнеса е равна на 171 млрд. лв. Какви мерки трябва да се вземат, за да се намали тази тежест?

- Нищо не трябва да се прави, защото данните не са притеснителни. Те не показват нетната задлъжнялост, а това е резултат от общите дългове на всички по веригата. Това е един и същи борч, който се брои няколко пъти. Колегите няма как да избегнат двойното броене, в някои случаи дори петорното. И ще ви дам пример - ако аз ви дължа 200 лева, които вие трябва да дадете на свой колега, а той на някой друг, реално това са едни и същи 200 лева, но всъщност се броят за 600 лв.

- В тазгодишната програма финансовият министър е заложил икономически растеж от едва 0,8 на сто. Не е ли това игра, чрез която в края на годината Владислав Горанов да се похвали, че се е справил по-добре?

- Определено това не е игра. Записаната прогноза е под натиска на Европейската комисия. Не разбирам защо трябва да следваме идеологията на една група страни, които са си присвоили правото да ни съобщават не само накъде върви Европа, но и какво ще се случи у нас. Има една дума, която не знам дали е съвършено точна, но е близка до отношението на Брюксел към нас и Румъния, и тя е расизъм. Четете докладите им и ще видите, че вътре пишат например, че дадена фирма е българска и трябва да се отнесем с подозрение към нейното финансово състояние. Аз питам защо? Аз, като видя, че една компания е собственост на някой белгийски измамник, също се отнасям с голямо подозрение.

- Европейската комисия преди дни постави България под наблюдение заради макроикономически дисбаланси. Необходимо ли беше това?

- Мразя да употребявам тежки думи, но към този доклад трябва да се обръщаме само и единствено с негативни чувства. В него има недопустими и порочни неща. Ако подобен анализ бъде направен от докторант или дипломант, бъдете сигурни, че щеше отново да започне да пише работата си. В това произведение в частта за България има смехотворни твърдения. Такъв пример е опи­тът да се разделят банките на такива с местни собственици и такива с чуждестранни и, видиш ли, тези с родни собственици били рискови. Та това е пълна глупост. В аргументите си Брюксел твърди, че едните и другите трезори са с различна норма на провизиране. И ако сметнем, че чуждите са прави и ги сложим процентно в баланса на българските, половината щяха да фалират. Не, това е пълна глупост. Чуждите банки у нас през годините се хвърлиха да правят продажби на дребно и където намираха циганин с лична карта, му даваха 50 000 лева. Българските банки никога не са правили това.

Наглата нагаждаческа цел на нас ни е ясна - Брюксел да каже на западния данъкоплатец, че той е зле, но ония другите са още по-зле.

- Финансовият министър обяви, че ще инициира външна проверка на активите на банките, за да се види качеството им. Може ли подобно ровене в дълбокото да извади наяве неприятни данни?

- Мисля, че това е категорично противозаконно. Не знам защо финансовият министър си въобразява, че лице от Англия например, като дойде, ще знае каква е цената на един имот, какъв е рискът при особен залог, какъвто термин в Обединеното кралство не съществува, и прочее. При подобна проверка няма да има качествен анализ.

Много е важно да се чете Иван Вазов, за да стане ясно на всички, че расизмът към източноевропейците не е от днес и от вчера. Вазов има няколко произведения, посветени на лорд Бенджамин Дизраели, който доста е допринесъл за съсипването на България и орязването на териториите ни. Нещата за век и половина не са се променили. Това, че ми говорят за равенство и братство, не означава, че им вярвам. Не знам защо финансовият министър се доверява.

- Преди дни най-актуалната тема в държавата бе споразумението, с което се дава възможност до края на 2017 г. държавата да изтегли 16 млрд. лв. външен дълг. Този обем предизвика редица негативни коментари. Необходимо ли бе той да бъде гласуван наведнъж?

- Обикновено подобни споразумения се гласуват година за година и мисля, че сега за три години е за първи път. Смисълът на това е, че при събиране на една по-голяма сума на поръчката таксата за обслужване ще намалее драстично, и не мисля, че това трябва да създава напрежение и проблеми.

- Но така не се ли предоставя възможност, независимо дали икономиката върви нагоре или не, Владислав Горанов да има право да тегли нов дълг и да харчи неразумно, вместо да се старае да свива дефицита?

- Финансовият министър не може сам да харчи и да тегли дълг. Това се определя от Народното събрание. Семето, от което пониква дългът, е дефицитът, който се гласува в рамките на бюджета за всяка година.

Със сигурност това споразумение дава комфорт на политическия елит, като му позволява да съществува, без да променя средата. Така няма да се наложи да предприема реформи, които са неизбежно необходими.

Такъв пример е балансирането на сектора на енергетиката, който се ползва за социални цели и в полза на цели икономически групи. Тук не говоря за корупцията, нито за кражбите, а за разхищението заради необмислени държавни политики. Такъв пример беше законът за зелената енергия и възможностите за сериозното й навлизане у нас без пазарна необходимост. Ужким било в крак с ЕС, но ние през 2012 г. достигнахме нормите за 2020 г.

Този идиотски закон за зелената енергия не обогати някой министър или зам.-министър, а някакви компании, които се ориентираха навреме да дойдат и да смучат от системата. Секторът трябва да се промени, за да заработи нормално. Нямаше да се ядосам, ако някой беше решил 500 семейства да ги направи барони и да им даде по 100 млн. лв. Трябва коренна промяна. Друг пример е субсидирането в земеделието. Всяка година вадим от джобовете пари за тютюнджиите, вместо те да намерят начин сами да се справят.

- По този повод преди дни премиерът обяви, че тази година великденски добавки ще получат хората с най-ниски пенсии. Как гледате на идеята за Коледа и Великден всяка година да се отпускат допълнително пари?

- Разбира се, че трябва да се увеличат пенсиите на хората, но това не е начинът. Добавките са евтин популизъм, по този начин се създава впечатлението, че се дават пари. Но това всъщност не е вярно. Целият проблем е, че у нас нивото на пенсиите е много ниско. Те трябва да се утроят, това е смисленото решение, и то е напълно възможно. Ще ме питате как. Ами като се вдигне възрастта за пенсиониране. Ако трябва, да се вдигне на 70 години. Така половината от нас ще си отидат от този свят, без да са получили пари, но тези, които ще доживеят годините, ще получат това, което им се полага, за да живеят нормално. Така системата ще се балансира.

- Вече трети месец текат консултации за пенсионната реформа, но ясен резултат засега няма. Какво всъщност смятате за дебатите около пенсионните фондове?

- Да, това решение не е лесно, но е единственото. Възрастните хора имат нужда от лекарства и имат значително по-високи разходи от средните. Освен вдигането на възрастта тя трябва да се уеднакви. Аз не разбирам защо мъжете, които живеят по-малко от жените, са с по-висока възраст, та това е глупост.

За пенсионните фондове смятам, че работата им не е много читава. Всички сравнения, които излязоха, показват, че издръжката им у нас е значително по-висока от средната за Европа. Едната причина е, че те са много по-малки от другите, а в същия момент разходите за поддръжка са едни и същи. Другата е, че законодателството им позволява висока норма на печалба. Сега се чуват някакви мисли в тази насока - как да се свие тази възможност. За да заработи обаче цялата система, има много пробойни, които трябва да се запълнят. Пенсионните фондове не са виновни. В тяхната дейност се наблюдава лакомия, но тя е законна.

Людмила Куюмджиева

„Преса”