България вече функционира като шенгенска държава
Секция: Интервюта
10 Март 2015 20:25
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
България вече функционира като шенгенска държава

/КРОСС/ Водещ: Първият ни гост днес е външният министър Даниел Митов. Преди малко си тръгна от страната външният министър на Германия. Защо дойде тук, какво остана скрито за хората? Да не би да имаме за превъоръжаване натиск, за миграционната вълна, затова че всички се страхуват от война? Защо беше тук, десант на външни министри?

Даниел Митов: Няма нищо необичайно в това външни министри да се посещават. Това е работата до голяма степен на външните министри. За два месеца ние направихме много важни визити - и на държавния секретар на САЩ, и на британския, и на австрийския външен министър, и на германския, и украинския външен министър беше тук, и генералния секретар на НАТО беше тук. В това няма абсолютно нищо необичайно. Това, че в миналото подобно нещо не се е случвало е проблем на пасивността на външната политика, която се е водила тогава. Сега, виждате, водим активна външна политика, имаме посещения, от нас се интересуват. Винаги са се интересували. Въпросът е, че нещата трябва да се правят активно, трябва да се правят ангажирано. В момента българското правителство прави точно това - ангажира своите съюзници, своите приятели, така че да можем през активна външна политика, да водим разговорите, които трябва да се водят за развитието на нашата икономика, за поддържането и развиването на нашите отношения с различни държави. Ние имаме много стратегически партньори, много стратегически интереси, особено в усложнената геополитическа обстановка. Това е безкрайно важно.

Водещ: Така. Аз ще попитам за тази много усложнена геополитическа обстановка и ще продължавам да настоявам да ви питам дали този десант от посещения от външни министри у нас не е свързана с нея? Но преди това искам само няколко конкретни теми, защото германският външен министър е важна фигура. И да ми кажете доколко сега нещата са така, както аз ги мисля? Какви са тези дипломати, които ще ни изпрати Германия? За какво са ни?
Даниел Митов: Първо, това е съвсем нормална практика между външните министерства в държавите на Европейския съюз /ЕС/. Великобритания и Германия си разменят за по шест месеца дипломати, които работят в съответните външни министерства, за да могат да синхронизират работата си, да се опознаят. Ние можем да черпим опит от германските дипломати. Български дипломати съвсем спокойно ще отидат в Германия, в тяхното външно министерство, ще се обучават, ще трупат опит. На всичко отгоре на нас ни предстои председателство на ЕС, вие знаете. Ние, това ще е първото председателство за нас и ние имаме нужда от споделен опит, ние имаме нужда от това да видим чужди практики, да видим как е правено до момента, от различни държави, да почерпим най-доброто, за да можем да се представим добре при нашето бъдещо председателство.

Водещ: Т.е. тези дипломати ще бъдат дипломати във външно министерство, при вас ще дойдат, а не дипломати, които да подсилват тяхната мисия в София?
Даниел Митов: Не. Става въпрос за хора, които ще дойдат във външно министерство, а наши дипломати ще отидат в тяхното външно министерство. Така правят много от държавите-членки на ЕС. Аз преди малко цитирах Великобритания и Германия. Те правят същото от години. За по 6 месеца дипломати от едната и от другата страна отиват за едно известно време, работят в съответното партньорско външно министерство. По този начин се опознават, опознават практиките си, синхронизират действията си.

Водещ: Няма да са ченгета под прикритие на дипломати?
Даниел Митов: Разбира се, че няма да са.

Водещ: Питам, защото в тази усложнена геополитическа обстановка. Обаче, след срещите...
Даниел Митов: Ние сме партньори. Ние постоянно обменяме информация. Нашите служби си обменят информация. За какво трябва да идват тук, какво ще ни разузнават? Нашите разузнавания практически си говорят всеки ден. Ние сме членове и част от една и съща структура, както с Германия, така и с Великобритания, така и с много други държави. Няма никакъв смисъл от това.

Водещ: Добре. След срещата с германския външен министър Щайнмайер, премиерът Борисов каза „доста близо сме до Шенген". Колко близо сме?
Даниел Митов: Това, което дойде като сигнал от германския външен министър е доста обнадеждаващо. Но тук трябва, разбира се, малко по-хладнокръвно да подходим. Разбира се, нищо не е решено. Германия гледа благосклонно или поне външният министър на Германия гледа благосклонно към това България все пак да стане част от Шенгенската информационна система, от една страна, тъй като това е безкрайно важно за ефективната борба срещу така наречените „чуждестранни бойци". Ние трябва да имаме информация от нашите партньори, пълната информация от нашите партньори за движението на хора от техните държави, така че да можем да блокираме евентуално хора, връщащи се от Сирия с европейски паспорти. Това от една страна. От друга страна България вече де факто функционира като Шенгенска държава. Ние заслужаваме, изпълнили сме критериите, справяме се добре като външна граница на ЕС, поне въздушните граници могат да бъдат отворени.

Водещ: Какво обеща вашият колега?
Даниел Митов: Той се отнесе с разбиране към точно този конструкт, който току-що описах. Разбира се, там нещата зависят не само от него, зависят и от вътрешните министри. Той, разбира се, пое ангажимент да постави въпроса пред германския вътрешен министър. И мисля, че тук можем да оформим определен консенсус. Вие знаете, че темата „Шенген" се превърна и в национално значима кампания, около която и опозиция, и управляващи са се обединили.

Водещ: Да, и Станишев ви помага, клипове прави..
Даниел Митов: Той помага на страната, той не помага на нас, но това си е национална кауза, и премиерът тук постигна голям успех, когато успя по определен държавнически начин да обедини както опозицията, така и хора, български представители в Брюксел, и да може...

Водещ: Обаче казвате хладнокръвно да гледаме на тази новина, което означава, че скоро не се задава...
Даниел Митов: Хладнокръвно, разбира се, защото...Не, не, трябва да гледаме хладнокръвно, за да не си създаваме илюзиите, че всичко е свършено. Т.е. ние трябва да продължим работата, трябва да имаме активен подход, не можем да си отпуснем и да кажем - всичко приключи.

Водещ: Кой най-много е срещу нашето членство в Шенген?
Даниел Митов: Няма някой, който да е срещу нас категорично. Има известен скептицизъм в определени държави, сега няма да ги цитирам ,но в крайна сметка ние имаме план, имаме яснота...Затова са и всичките тези посещения...

Водещ: Германия беше сред тях, нали така, г-н Митов?
Даниел Митов: Германия беше сред по-скептичните държави, но както виждаме в момента и покрай посещенията на премиера в Германия, и моето в Берлин, а и сега посещението на министър Щайнмайер в България, виждаме много по-ангажирана Германия, виждаме Германия, която има сериозна надежда, че това правителство се е заело много ангажирано с проблемите, които съществуват пред държавата с реформите, и в момента разговорът ни е откровен, поставили сме всичко на масата, имаме желанието да вървим напред и ще бъдем подкрепяни...

Водещ: Виждате светлина в...Добре, а каква е тази история - разбрах, че и за газовите връзки сте говорили днес с външния министър, но вие и в Словакия говорихме там с вашите колеги, имахте посещения. Сега пък някакъв нов газов хъб ли е, коридор ли е, какво е, поток ли е? За какво става дума?
Даниел Митов: Не, вижте, това е предложение, което дойде много отдавна между другото от словашката страна като проектът самият се нарича „Истринг". Това не е някаква изненада, в комисията се знае...

Водещ: Но е словашки проект?
Даниел Митов: Те и тук...Не, не, той е съвместен проект, той дойде като идея от словашката страна, но той ще бъде общоевропейски проект, не изцяло словашки.

Водещ: Има ли шанс?
Даниел Митов: Идеята в случая е да се осигури трасето Изток-Запад и Север-Юг, т.е. до момента нашата нагласа към този проект е достатъчно положителна, тъй като той е в полза и за България поради простата причина, че когато изградим интерконектора с Гърция и с Румъния, ние можем спокойно да се вържем с този проект, наречен „Истринг", и да осигурим връзката юг-север,север-юг, а от друга страна спокойно до нас би могла да стига газ от Западна Европа. Т.е. може да е норвежка газ...

Водещ: Т.е. ние бихме се включили в този проект, ако се случи? Рационален..
Даниел Митов: Той е проект, който е рационален, който има сериозно отношение към т.нар. енергиен съюз в Европа, за който говорим всички, и който трябва да се създаде, за да можем да диверсифицираме източниците на доставка на /.../ гориво...

Водещ: Чакаме от...
Даниел Митов: Разбира се, вие знаете, че преди дни беше тук и азербайджанския президент, с който също разговаряхме по газови проекти, и в случая, разбира се, ТАП/ТАНАП, но ние започнахме да говорим и отворихме темата отново за проекта „Набуко"...Дали ще се казва „Набуко" или нещо друго, България има полза от подобен разговор.

Водещ: От разговор, безспорно. Обаче аз искам да върна темата към геостратегията, както се казва, и усложнената обстановка. В неделя заместник-председателят на БСП Драгомир Стойнев попита: вие чий глас слушахте, когато в Рига казахте, че България ще подкрепи нови санкции срещу Русия - своя вътрешен глас, или това е позиция на парламента, или е позиция на правителството? Беше много гневен Стойнев...
Даниел Митов: Вижте, българските министри изговарят позиции на българското правителство, това е от една страна. Когато става въпрос за санкциите това, което съм казал аз е следното - България би подкрепила санкции, нови санкции, ако не бъдат спазвани Минските споразумения, т.е. ако подкрепяните от Русия сепаратисти в Украйна нарушат Минските споразумения, България, разбира се, заедно с всички свои европейски партньори, трябва да реагира. Ние, обаче, се надяваме, че Минските споразумения ще бъдат спазени. В момента се вижда, че малко по малко напрежението намалява. В Рига ние не сме взимали никакви решения по отношение на увеличаване на санкциите. Ние говорихме за това мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да се увеличи, и да бъде ресурсно обезпечена, така че да може да си свърши работата по наблюдението на спазването на мира.

Водещ: Т.е. вие сте казали: Ако...санкции, ако бъде нарушено Минското споразумение.
Даниел Митов: Ако...То това е цитат.

Водещ: Обаче има ли някакво противоречие в правителството, защото Ивайло Калфин, освен, че е вицепремиер, беше и бивш външен министър...
Даниел Митов: Разбира се...

Водещ: Затова си заслужава внимание неговото мнение, той е заявил в интервю за Агенция „Интерфакс", че София се разчита на скорошно прекратяване на санкциите срещу Русия и ние ще настояваме за това. И това ли е позиция на кабинета, че ще настоява...
Даниел Митов: Вижте, това, което е казал министър Калфин, е следното - разбира се всички, не само България, всички държави-членки на Европейския съюз плащат цена за санкциите. Но ако не я платим днес, ще платим много по-голяма утре. И всички го разбират това нещо. Естествено обаче, че всички се надяваме санкциите постепенно да имаме повод да започнем да ги отменяме. Това е ясно. А това е казал и министър Калфин. Той е казал, че надяваме се, че ще отпаднат санкциите в един момент.

Водещ: Няма два гласа в едно правителство.
Даниел Митов: Разбира се, че няма.

Водещ: Добре, обаче някой партии казват, че светът се готви за война. Че заемът от 16 милиарда лева, който се готвим да изтеглим е всъщност военен заем, че ние на практика с този заем ще въоръжаваме и ще се бием. Кажете, от ваша гледна точка, иде ли Трета световна война, както плашат някои политически формации?
Даниел Митов: Ето това е най-голямата опасност за България. Такова говорене е най-голямата опасност за България, защото тези хора, които твърдят подобни неща лъжат и те знаят, че лъжат. Това е лъжа. Първо, излъгаха за това, че в България имало мобилизация - лъжа. Виждаме го, знаем го, можем да проверим реалността, лъжа. Щяло да има ядрено оръжие насочено срещу Русия в Шабла - друга лъжа. Подготвяли сме се за война - отново лъжа. Ето виждате, минава едно известно време, нещата започват лека по-лека да добиват съвсем друга форма. Виждате, че като сравнявате приказките на тези хора с реалността, виждате, че те са лъгали и то са лъгали умишлено. За да създадат паника в България, сред българите и да дестабилизират страната, да дестабилизират правителството практически. Защото очевидно не им е изгодно да има правителство, което е ясно външно и геополитически ориентирано. Това е най-голямата опасност за България, да се слушат такива хора. С какъв заем ние ще купуваме и ще се въоръжаваме? Как така с 16 милиарда ще се въоръжаваме? Първо, този заем, той не е взет. Това е едно, това не е взет готов заем. Това е даване на право на четири банки да управляват процеса по набавянето на необходимия финансов ресурс за погасяване на стари дългове. Т.е. с 6 милиарда евро ще се покрият стари дългове и едва 2 са определени за покриване на бъдещи дефицити. Плюс това министър Горанов каза много ясно в парламента, че той ще се постарае да направи така, че това право за взимане на заем да не бъде използвано докрай.

Водещ: Така каза. Обаче, с оглед на това, че ние наистина сме на кръстопът между „Ислямска държава" и руско-украинския конфликт или каквото е там, няма ли някакви мерки, които да взема кабинетът с оглед на евентуално разрастване на тези конфликти?
Даниел Митов: Разбира се, вие знаете, че в Уелс се взе решение за това държавите-членки на НАТО да заздравят източния фланг, имайки предвид, че България е точно на кръстопът между тези два конфликта. Тук няма отношение към определена държава. Има отношение, ние и НАТО, Алиансът, нашите съюзници имат отношение към факта, че в периферията на съюза има конфликти. Когато има конфликти, ние трябва да създадем някаква среда, с която евентуално да реагираме бързо на ескалиращата обстановка. Това е. Трябва да се модернизира българската армия, трябва да имаме капацитет. Кой е срещу това? Има ли хора, които са срещу това? Тези, които се наричат националисти, и които....

Водещ: Между другото те най-много настояваха и казваха, че нямаме армия, че тя е разбита и т.н.
Даниел Митов: ...нали. Преди говореха едно, сега говорят друго.

Водещ: Това е логично, което казвате. Съвсем на финала, с да и не - „Медиапул" пише, че бъдещият шеф на Военното разузнаване ще бъде Йордан Бакалов. Да сте чули нещо из кабинета, из коридорите на Министерски съвет?
Даниел Митов: Освен това, което е написала „Медиапул", нищо не съм чул друго.

 

Даниел Митов, министър на външните работи

BTV, „Лице в лице”