Евтина електроенергия или работни места? Какво в крайна сметка иска нашето общество? Неколкостотин души да останат без работа или 7 милиона да плащат скъп ток? Това бил въпросът, се мъчат да ни убедят някои политически сили, за които Северозападна България повече от две десетилетия е стабилен партиен бастион.
Не, не това е въпросът, уважаеми политици.
Въпросът е съвсем друг и той виси нерешен пред нас повече от десетилетие. Но едва сега се намери кабинет, който да го постави ребром.
Всъщност същинският въпрос е: Кога електроенергията ще престане да бъде част от социалната политика на правителствата и ще се превърне най-сетне в стока с пазарна цена?
Защото пазарната цена означава ниска цена, нали?! Поне така би трябвало да бъде при спазване принципите на свободната конкуренция.

А подвъпросите на този въпрос са много:

- Кога ще спре кръстосаното субсидиране на едни производители и енергии за сметка на други? Докога 86% от жителите на България, живеещи в градове като Стара Загора, Монтана, Търговище, Благоевград, Хасково и пр., ще плащат скъп ток, за да субсидират парното на тези от София, Русе, Сливен, Враца, Перник?
- Докога приходите на ефективни централи като държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" ще бъдат орязвани, като бъдат задължавани да продават електроенергията си на регулирания пазар, вместо да печелят от свободния?
- Докога голяма част от евтината електроенергия ще бъде изнасяна, за да стимулира конкурентоспособността на фирмите в Турция и Гърция, а скъпата ще се продава на вътрешния пазар, за да убива индустрията ни?
Това са част от въпросите, на които трябва да отговори сегашният кабинет до Нова година - т.е. до пълната либерализация на енергийния пазар в България, която се забави 5 години.
А отговорите се съдържат в закони и наредби, които някои четат, но все се надяват тяхното прилагане на бъде отложено за пореден път.
В чл. 162 ал. 1 и 2 на изменения Закон за енергетиката, обнародван в бр. 17 на Държавен вестник на 6 март, е записано, че общественият доставчик и крайните снабдители са длъжни да изкупят "цялото количество електрическа енергия" само от "високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия". А в Наредба РД-16-267 от 19.03.2008 г. определя, че "комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия е високоефективно, когато води до годишно спестяване на гориво не по-малко от 10% от горивото, необходимо за производството на същото количество топлинна и електрическа енергия поотделно". Това е.
Така че след "Видахим" и неговите 314 или, може би по-реално - около 160 работници, от работа ще трябва да бъдат освободени още стотици служители и от топлофикационните дружества с неефективни когенерации в София, Бургас, Русе, Сливен, Враца, Перник и пр.
И не само. Защото НЕК и ЕРП-тата ще спрат да купуват скъпия ток и от още един куп заводски централи с неефективно електропроизводство.
Знаеш ли ти, уважаеми читателю, че и в момента плащаш от джоба си скъпо и прескъпо, за да купуваш тока, произведен от "Костенец ХХИ" АД например, за когото ДКЕВР е определила на 6 октомври 2014 г. цена от 251.26 лв. за МВтч без ДДС? Че това е 120 лв. над цените на тока от т.нар. американски централи, които се скъсахме да жигосваме денем и нощем! Или пък токът, произведен от "Оранжерии Петров дол" ООД, Провадийско, за когото пак ДКЕВР е определила цена от 191.36 лв./за мегаватчас?
Интересно, не знаех досега, че правителствата провеждат социална политика и спрямо цените и на краставиците и доматите през зимата!
Спомням си, че още на 2 юли 2013 г. бившият служебен министър Асен Василев в телевизионно интервю посочи, че от 60 млн. лв. приходи, които е получил "Видахим" през 2011 г., 40 млн. (2/3) са били от производството на ток.
Ясно е защо гумите "видинки" си останаха понятие от Тодор-Живково време, а сега си купуваме "Сава" и "Ласа", произведени в Словения и Турция, или "Мишлен" и "Гиславет" от заводите им в Сърбия и Румъния. Та

кой ще е луд да прави гуми, при положение че продава скъп ток който задължително му изкупуват?!
Но всичко свършва!
А кой пречи на "Видахим" и "Костенец ХХИ", на оранжерията в Петров дол и на топлофикациите в София, Враца и пр. да инвестират в модернизиране на когенерациите си? И в резултат на това - да задържат и работниците си, и да печелят от продажбата на ток. Така с един куршум те ще ударят два заека. Защото наистина времето да се ловят маймуни с трици вече мина. И няма да се върне никога повече!

Коментар на Белчо Цанев, в. "Стандарт"