/КРОСС/ Роботите в орбита могат да се повредят, докато човекът дори със свръх възможностите си се справя с всякакви извънредни операции..

На 7 март се навършиха 55 години от съз­да­ва­нето на пър­вия отряд кос­мо­навти в СССР, а на 18 март чове­че­ството отбе­лязва нача­лото на нова епоха в исто­ри­ята си - преди 50 години (1965 г.) на тази дата кос­мо­навтът Алек­сей Лео­нов излиза от кораба „Восход-​2″ и става пър­вият човек пре­ка­рал 12 минути в откри­тия Кос­мос. Малко след това - на 3 юни 1965 г., аме­ри­кан­ският аст­ро­навт Еду­ард Уайт също излиза в кос­ми­че­ското про­стран­ство от кораба Gemini-​4.

След полета на пър­вия човек в Кос­моса - Юрий Гага­рин, поко­ле­ния деца меч­та­еха да ста­нат кос­мо­навти. Днес ако попи­тате някой уче­ник какво знае за Кос­моса, сигурно ще ви помисли за извън­земен (има, за щастие, и редки изклю­че­ния). Мистично-​романтичните при­клю­че­ния отпреди поло­вин век днес изглеж­дат като обик­но­вено все­кид­не­вие. А всъщ­ност хората от раз­лични наци­о­нал­но­сти, които пре­одо­ля­ват зем­ното при­тег­ляне, продължа­ват да пра­вят чудеса - без пре­уве­ли­че­ние - с риск за живота си. В кос­ми­че­ския дом, като в Ное­вия ков­чег, заедно с хората летят рас­те­ния, насе­коми, дребни съще­ства от живо­тин­ския свят. Летят все по-​дълго и по-​дълго, подгот­вяйки чове­че­ството към нов скок в Кос­моса - отново към Луната и за първи път към Марс. И това в момент, когато на Земята бушу­ват кървави войни, а хората са наежени един срещу друг, сякаш не живеят на една и съща пла­нета по едни и същи човешки закони. А може би било полезно за вое­но­любците да вдиг­нат поглед към небето и да видят как в кос­ми­че­ския дом - Меж­ду­на­род­ната кос­ми­ческа станция (МКС), съжи­тел­стват рус­наци, аме­ри­канци, ита­ли­анци, японци и про­чие човеци, общу­ващи помежду си на езика на мира, нау­ката и в името на общото бъдеще на човечеството.

Най-​съвършената апа­ра­тура дава точна снимка на кос­ми­че­ския свят, но тя е неспо­собна да пре­даде емоци­ята и изтън­че­ното човешко усещане за кра­со­тата на нашата пла­нета, видяна от кос­ми­че­с­ките висини. Затова безценни са кар­ти­ните на космонавта-​художник Алек­сей Лео­нов. Пър­вият човек видял Земята не през илюми­на­тора на кос­ми­че­ския кораб, а на живо - пър­вият земен жител сво­бодно плу­вал 12 минути в кос­ми­че­ското про­стран­ство, е спо­де­лил чув­ствата и настро­е­ни­ята си от абсо­лютно непо­зната за човек среда в уни­кални кар­тини. Изби­райки го в отряда на кос­мо­нав­тите коми­си­ята едва ли е оце­ня­вала художе­стве­ния му талант, за нея е било важно, че мла­дият летец успял бле­стящо да при­земи ава­ри­ра­лия МИГ-​15бис с изклю­чени двига­тели. Но може би самият Сергей Коро­льов е оце­нил и таланта на летеца Лео­нов, изби­райки човек за пър­вото изли­зане в откри­тия Кос­мос? Зада­чата не е била само тех­ни­ческа, а до голяма степен и пси­хо­логи­ческа - как ще се почув­ства Човек оста­нал насаме с Про­стран­ството? Глав­ният кон­струк­тор решил, че именно худож­ник би могъл най-​добре да опише и нари­сува впе­чат­ле­ни­ята си. Въз основа именно на лич­ните си прежи­вя­ва­ния по-​късно Алек­сей Лео­нов издава книгата „Пси­хо­логи­че­ски про­блеми на меж­дуп­ла­нет­ния полет".

Още повече, че може би и Господ да е помогнал на Лео­нов да се завърне жив на кораба. Много години след полета, след раз­сек­ре­та­вяне на докумен­тите, става ясно, че кон­струк­то­рите на пър­вия извън­ко­ра­бен скафандър сгрешили и гъв­ка­во­стта на наду­тия ком­би­не­зон се ока­зала по-​малка от раз­че­тите. В резул­тат на това ръцете на Лео­нов излезли от ръка­виците, а кра­ката му - от обув­ките, и движе­ни­ята му прак­ти­че­ски били невъзможни, но пряко сили той тряб­вало да се движи. И той го напра­вил. А след това проме­нил и тра­ек­то­ри­ята си на вли­зане в кораба като вме­сто с кра­ката, вле­тял с гла­вата напред, след което тряб­вало някак да се превърти в тес­ния тунел на шлю­зо­вата камера. Затова няма да е пре­си­лено да се каже, че подвигът на Алек­сей Лео­нов е двоен - не само е пър­вият човек, усе­тил досега на Кос­моса, а и за първи път кос­мо­навт реагира в движе­ние спо­ред проме­нящата се ситу­ация и то извън кораба.

Вто­рият полет на Лео­нов е също емблема­ти­чен - на „Съюз-​Аполон" за първи път в орбита се срещат про­тив­ниците в сту­де­ната война и в кос­ми­че­с­ката надпревара.

До 1991 г. Лео­нов огла­вява отряда на кос­мо­нав­тите в ЦПК „Гагарин".

Алек­сей Лео­нов и колегата му Андрей Соко­лов са един­стве­ните худож­ници в исто­ри­ята на рус­ката космонавтика.

Спо­ред новата концепция за раз­ви­тие на рус­ката пило­ти­рана кос­мо­нав­тика до 2030 г. и в по-​далечна пер­спек­тива, МКС ще бъде използвана до 2024 г., а към 2030 г. се пре­дви­жда полет до Луната. Възможно е Русия да при­стъпи към изграж­дане на соб­ствена орби­тална база. В съо­т­вет­ствие с целите вече е в ход тотално обно­вя­ване на Центъра за подго­товка на кос­мо­навти (ЦПК) „Ю.А. Гага­рин) в Звезд­ното градче, обо­рудва­нето му с неви­ждата досега тех­ника - модер­ни­за­ция на центрофугата(тя се движи със ско­рост около 250 км/​ч, 36,5 обо­рота в минута), изграж­дане на полигон за подго­товка на кос­мо­нав­тите за оце­ля­ване при раз­лични клима­тични усло­вия, модер­ни­за­ция на реха­би­ли­таци­он­ната база и пр. Пер­спек­тивно направ­ле­ние е раз­ра­бот­ва­нето на вир­ту­ални тре­нажори, които вече се използ­ват и непре­станно се усъвършен­стват. По този повод ръко­во­ди­те­лят на Центъра за подго­товка на кос­мо­навти Юрий Лон­ча­ков си при­помня епи­зод от сво­ята прак­тика: „Пър­вият ми полет беше на аме­ри­кан­ския кораб „Индевър". Подгот­вяйки се за него за първи път изпроб­вах вир­ту­ал­ния тре­нажор. Това е нещо като раница с мик­ро­ре­ак­тивни двига­тели, която се слага върху аме­ри­кан­ския скафандър и осигу­рява мак­симална без­опас­ност в слу­чай, че кос­мо­навтът се откъсне от станци­ята. Тре­нажорът е много реа­ли­сти­чен, „вклю­чва" 3D мислене. Спе­ци­ал­ните очила и спе­ци­ал­ната апа­ра­тура те карат да се чув­стваш сякаш си в откри­тия Кос­мос. Ими­таци­ята е пълна. Сега ние съз­да­ваме такива вир­ту­ални тре­нажори и за станци­ята, и за пер­спек­тив­ните кос­ми­че­ски системи". Лон­ча­ков спо­деля, че робо­тите в орбита са хубаво нещо, защото заме­нят човека, но не напълно - те могат да се повре­дят, докато човекът дори свръх възмож­но­стите си може да се справи с вся­ка­кви извън­редни опе­рации. Но обе­ди­не­ни­ето на възмож­но­стите на човека и робота е в състо­я­ние да даде направо фан­та­стични резул­тати. Ето защо вече се изпъл­нява амбици­озна и голяма програма по робо­то­тех­ника с уча­сти­ето на много кос­мо­навти, казва Лон­ча­ков. Самият той е док­тор на тех­ни­че­с­ките науки и не про­пуска да отбе­лежи, че в Центъра за подго­товка на кос­мо­навти рабо­тят 12 док­тори и 68 кан­ди­дати на нау­ките. Сега в орбита е Антон Шкап­ле­ров, който през мина­лата година е ста­нал кан­ди­дат на тех­ни­че­с­ките науки, дисер­тация подготвя и колегата му в МКС Алек­сандър Смо­ку­тяев. Пове­чето научни раз­ра­ботки са в областта на Луната, Марс, дъл­бо­кия Космос.

Юрий Лон­ча­ков спо­деля, че вече е раз­ра­бо­тена система за под­бор и подго­товка на кос­мо­навти за полет на Луната и пла­не­тите на Слън­че­вата система. Осо­бено жестоки са изис­ква­ни­ята по отноше­ние здра­вето на кан­ди­да­тите, но пре­делна въз­раст за кос­мо­навт няма. Преди две години на МКС летя 60-​годишният Павел Виногра­дов - засега той е най-​възрастният руски кос­мо­навт. Подготвя се най-​дългият полет - кос­мо­навтът Михаил Кор­ниенко и аст­ро­навтът Скот Кели ще пре­ка­рат цяла година на МКС - „уни­кална тери­то­рия без гра­ници", както я опре­деля Лон­ча­ков, където всички заедно рабо­тят, живеят, хра­нят се, общу­ват. Днес в отряда на рус­ките кос­мо­навти са зачис­лени 38 души, като15 от тях все още не са летели в Кос­моса. Сред тях има и още една жена, освен Елена Серова - Анна Кикина.

Източник: в. Русия днес - Россия сегодня