/КРОСС/ В нев­ро­хи­рургич­ното отде­ле­ние на една от бол­ниците в Сибир, док­тори осъще­ствиха крайно сложна мозъчна опе­рация, съобщи mk.ru.

Тя смело може да се нарече уни­кална, тъй като много години такива опе­рации в света на медици­ната и в областта на нев­ро­хи­рурги­ята се смя­таха за невъзможни, те про­сто бяха затво­рена тема. Крас­но­яр­ските медици поеха риска да опе­ри­рат паци­ента си, който постъпи в бол­ницата с тумор в удълже­ната част на мозъка. Опе­ра­тив­ната намеса се реа­ли­зира с помощта на ултра­зву­ков деструк­тор аспи­ра­тор с голямо уве­ли­че­ние през отвор от 4 мм. За да стиг­нат до тумора, на хирур­зите са им били неохо­дими час и половина.
Всичко започна с това, че паци­ентът се обър­нал с опла­к­ва­ния, типични за осте­о­хонд­роза на ший­ната част. Върху рентге­но­вата снимка док­то­рите забе­ля­зали освен нали­чие на осте­о­хонд­роза и тумор, който вече започ­нал да се про­явява чрез изтръп­ване на езика, нару­ше­ние на преглъщане на храна, промени в мими­ките на лицето и изтръп­ване на кра­ката. Паци­ентът погрешно смя­тал, че симп­томите са на остеохондроза.

Успеш­ната опе­рация се про­веде от проф. Андрей Наро­дов и нев­ро­хи­рурга Евге­ний Ерах­тин. „Опе­раци­ята се извърши в самия мозък. Ние напра­вихме трапа­нация, про­ник­на­хме вътре, стиг­на­хме до ствола (най-​труднодостъпната част в човеш­кия мозък) и отстра­ни­хме тумора. Тази опе­рация е крайно сложна, тъй като едно непра­вилно движе­ние в радиус дори от милиметър, може да остави паци­ента инва­лид или да доведе до лета­лен изход. Всяко движе­ние се съпро­вожда с пауза и всеки съд е много важен. Човеш­кият мозък не търпи суетня. Самият процес отне 8 часа непрекъс­ната работа. Само про­ни­ква­нето и достига­нето до ствола отне час и поло­вина. Всичко при такава опе­рация трябва да се прави много стриктно и търпе­ливо", поясни нев­ро­хи­рургът Евге­ний Ерахтин.

В насто­ящия момент 40-​годишният паци­ент е в добро състо­я­ние, той дори вече е изпи­сан и раз­казва: „Пър­вото нещо, което напра­вих след като изля­зох от упойка, е да си размър­дам кра­ката, защото преди опе­раци­ята те ми изтръп­ваха, не ги усещах поня­кога. Сега ги усещам и състо­я­ни­ето ми е много подоб­рено, чув­ствам се отлично!"