Обикновено не се зачитам в текстове на десни анализатори, посветени на проблемите на левицата, защото там има толкова огромно неразбиране и непознаване на материята, че все едно четем есе на Милко Калайджиев посветено на струнната теория за вселената. И все пак надделях над себе си и тези дни (след като отлагах доста време) най-накрая се престраших да се сблъскам с текста на Даниел Смилов озаглавен "Защо лявото е в криза". Привлече ме заглавието, което с триумфалистки патос обобщава за криза на цялото ляво в България, дори на лявото по принцип, въпреки, че е фиксирано основно и единствено в БСП. Но това е фокуснически трик - проблемите на една отделна партия да се припишат на цяла една политическа линия. Елементарен трик с карти на политологията, който ще подминем с кротка въздишка в стил "тия никога няма да се научат".

И така - защо лявото е в криза според Смилов. Слагайте очилата да четем. Първо, защото лявото станало русофилско. А от това съждение веднага следва това, че лявото било путинофилско и после се пуска в ход традиционната филипика срещу Русия, която въплащавала всичко срещу, което модерната левица се бори. Това е също подмяна на аргументацията. Левицата застъпи русофилството не, защото иска да установява тук политическа система като руската, а защото доминацията само на една гледна точка в световната политика, води до системни кризи навсякъде по земното кълбо. Журналисти и доносници от старото поколение като Петко Бочаров могат да си позволят да пишат меланхолични статии за това как ботушът на Роналд Рейгън е тъпкал полицейски навсякъде и това да предизвиква сълзи на старческо умиление у него, но обикновените хора не могат да бъдат държани в този диктат на еднополюсното тъпоумие.
Всъщност големият въпрос е - защо десницата у нас трябва да е задължително антируска, защото това системно я лишава от по-широка база. Смилов е приел за нормално 8-те процента на РБ да гравитират завинаги около могъщото авторитарно тяло на ГЕРБ, но това не отменя факта, че 8 на сто е максимумът, който русофолската, истеричната и психясала десница може да вземе. Понеже тя е антиисторически и антилогична. БСП днес се задъхва по тази тема, защото оща плаща за едната година в която се правеше на сляпа за проблема. Нейният електорат още не е в състояние да й прости първата протегната ръка на киевската хунта и заради това тя има проблем с идентичността си. Защото политическата хирургия - да отделиш левите идеи от тяхната естествена русофилия на българска почва просто не сполучи и никога няма да сполучи. Тоест Смилов предписва възможно най-погрешния курс на левицата и го прави с тъмна цел. Русофилството е дисидентство. Това е антистатуквено мислене и грантов интелектуалец трудно ще го разбере. Грантът е инструмент на статуквото и заради това носителят на такъв се стреми да убие всяка истинска опозиция в зародиш.
Точно поради тази причина Смилов провижда като грешка някакъв въобразен антиамериканизъм на БСП. Въобразен, защото ръководството на БСП досега нито веднъж не е демонстрирало такъв. Дали това е добро или лошо може да е обект на такъв текст, но е факт, че елитът на партията досега не е давал глас на това, което членовете ежедневно си говорят. Но САЩ е просто подробност вкарана в текста, за да може Смилов да пробута основния си постулат. Той гласи (дръжте се здраво за столовете си): "Една модерна левица също така не би трябвало да е против капитализма по принцип". Нормално било левицата да е срещу неолиберални интрепретации на капитализма, но не и срещу самия капитализъм.

Ако модерното на левицата ще се състои тя да се откаже в битката си срещу капитализма и то по принцип, тогава крайният продукт ще е някаква пластмасова, фалшива левица. Такава пластмасова левица може да е безкрайно удобна на стерилния свят на глобалното консуматорство, но тя няма да е в състояние да вдъхновява никаква хора, освен поредната порция кариеристи. И буквално казано това е един от основните проблеми на БСП. Тя се отказа от битката си с капитализма и прие редица десни догми за непоклатими. Едва напоследък се чува за битка с неолибералното икономическо статукво, но тя идва, когато вече е трудно да убедиш гневните, че можеш да бъдеш техен глас. Какво ще рече една левица да се откаже от битката с капитализма? Каква тогава ще е политическата разлика между ляво и дясно? Че едните носят по-скъпи костюми от другите ли? Това е модерната болест на света - някой много иска разликите между идеологиите да бъдат сведени до критичен минимум. Защото в свят в който няма разлика между политическите идеи е удобен за политически монопол свят. И ударите срещу БСП следват един след друг, защото електоратът на БСП отказва да се подаде на тази дресировка. Това е електорат с памет, който знае каква държава бе разпродадена във времената, които днес наричаме подло "преход" вместо да го наречем с истинското име - обир в големи размери.
След това вече Смилов решава да захвърли оригиналностите и да мине в обичайния тон за десен интелектуалец. Левицата била носталгична и това е проблем.
Проблем от гледна точка на какво? От гледна точка на това, че политическата легитимност на новите елити е напълно срината, защото не успяха да осигурят просперитет. Трябва ли да припомняме, че Плевнелиев каза, че предпочитал да бъде лидер на свободна, макар и бедна страна. Защо трябва двете да се противопоставят. Не е ли по-добре, и свободна, и просперираща? Смилов е сляп за дефектите на демокрацията у нас или на това, което минава за демокрация. Това е особената шизофрения на българската десница. От една страна положението в страната не им харесва и било продукт на комунистите, от друга - защо имало носталгия. Тоест с описването на това като проблем десният анализатор по-скоро диагностицира себе си, а не левицата. Левицата няма проблем с носталгията, или този проблем се състои в това, че сега тя е неспособна да предложи цялостен държавнически проект. А кое ни предлага като план десницата? Европейски съюз и НАТО? Да, но от дъвкане на темата тези две понятия вече нищо не означават и трудно представляват някаква база за политически ентусиазъм. И това е дефект на десницата. Тя толкова много си игра с темата ЕС като котка с олигаванено гумено пате, че я изтърка до невъзможност. Да не говорим за перверзните и патетични опити десницата да се самовъзкресява всеки пък като си фантазира, че нейната играчка е заплашена.

След това последователно следват няколко други обвинения - че БСП е антиевропейска, че защитава само "втората България" и, че действа единствено ситуационно.
За да не бъдем безкрайно критични ще споделя, че обвиненията за ситуационност са верни. Друг е въпросът, че тук те се отправени, защото БСП настъпи сериозно обирът на века - взимането на 16-те милиарда заем за който беше предвидено да се случи в пълна тишана на еротичния копнеж на РБ към ГЕРБ. Картината на тази финансово-политическа любов бе нарушена от превръщането на темата за дълга в тема номер 1 и това смути покоя както на грантовите интелектуалци, така и на Реформаторския блок, които пострадаха най-много, защото се видя, че са готови да следват Бойко Борисов като вярно кученце.
Колкото до липсата на градска лъскавина в БСП, това е обвинение, което ще оставим на съвестта на този, който го е отправил, защото огромната вина на десницата е, че има такова разделение на две България. Можем да припомним всички десни излъскани сноби, които отново и отново упражняваха столична ирония върху провинцията. Подобно елитаристко мислене превърна София във вампир, който убива цялата останала държава, защото в нея се концентрират всички инвестиции, а останалата територия започва да прилича на икономическа пустиня.

Изобщо след четенето на текста на Смилов, странно защо, се изпълних с неразумен оптимизъм. Ясно е, че статията е написана като димка, която да прикрие крещящото противоречие в традиционната десница, нейното шокиращо обезличаване и маниакалната жажда и преяждане с власт. Но опитът да се обяви лявото по принцип в криза е симптом за страх. Не напразно Смилов толкова много хейти СИРИЗА и я изкарва антиевропейска по принцип. Десният политолог се ужасява от всеки опит за промяна на статуквото. От всяко едно формулиране несъгласие с ботуша на монополното геополитическо или управленско мислене днес. И през този страх можем да открием бъдещето на левицата. Тя вече не може да си позволи танца с десния дявол. Левицата ще се съживи истински, когато престана да робува на проповедниците на статуквото и стане сила на истинската промяна. И дали това ще е БСП зависи само от нея. Фактът, че Смилов я мрази е един неочакван бонус от съдбата. БСП трябва да го осъзнае и да бъде обратното на това, което й предписват.

Коментар на Александър Симов