Йълдъз Ибрахимова: Изселването на млади можещи е големият проблем на България
Секция: Интервюта
20 Март 2015 10:59
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Йълдъз Ибрахимова: Изселването на млади можещи е големият проблем на България

/КРОСС/ Вместо депутатите да се занимават още с възродителния процес, да бяха дошли на концерта и да видят как турски и български музиканти, без значение на етнос и религия, обединиха публиката, казва в интервю за "24 часа" световно известната изпълнителка Йълдъз Ибрахимова

- Г-жо Ибрахимова, каква виждате днес България, като си идвате?

- Тревожи ме изселването на младите можещи хора. Факт е, че след 1990 г. не само други етноси, а най-много българи напуснаха страната. Изчезването на "мозъци" е един от най-големите проблеми на България.

Въпросът е как

умните млади да

бъдат привлечени

да се върнат

в България. Защото сега те са полезни за страните, в които са са изселили, и са загуба за България.

- Доволна ли сте от концерта в зала "България"?

- Страхотен концерт беше, а публиката - невероятна. Много бих искала на 13 март в зала "България" с Бигбенда на БНР и с турското трио да имаше и депутати, и журналисти, за да преживеят голямата емоция от концерта, където с различни музиканти, без значение на етнос и религия, направихме заедно празник за душата, както се изрази един зрител.

- Казвате без значение на етнос и религия, а как гледате 30 г. по-късно на т.нар. възродителен процес, който тези дни пак скара депутатите?

- Моето мнение съм го казвала десетки пъти и не искам да говоря повече за възродителния процес. За няколко дни в София дадох 15-20 интервюта. Очаквах медиите

да разискват след

концерта

представянето ни,

а не да ме питат

за дебатите на

политиците Политически дебати има навсякъде, но като музикант смятам, че хората на изкуството правят много повече от политиците за обединението.

На един фестивал в Берлин имах солово изпълнение и след концерта на сцената дойдоха да ми поднесат цветя българският и турският консул. И двамата, независимо един от друг, ми казаха едни и същи думи: "Вие като човек на изкуството представяте страната по-добре, отколкото нас, дипломатите." Беше ми интересно, защото те взаимно не се чуха кой какво казва.

- Турското трио, с което дойдохте, свиреше на инструменти, които не са познати у нас, като канун и ней. Как ги съчетахте с бигбенда на радиото?

- Чух от публиката, че е много оригинално да се съчетаят непознати за нея инструменти с бигбендовата звучност. Бе много различно, много интересно. Турските музиканти са очаровани от публиката, тя наистина бе страхотна и смятам, че музиката събра двете страни в залата. И мен това ме вълнува - как музиката и като цяло изкуството успява по най-добрия начин да обедини хора от различни етноси.

- На концерта нарекохте една композиция "Ориент Експрес". Да не би влакът да е спонсор?

- Всъщност го бях нарекла Оrient Xpress - с Х, като символика на загадъчните Балкани, които уж всички познават, ама не съвсем. Загадъчните Балкани с емоционалните хора, с изненадите. И асоциация с този прословут влак, който преминава по нашите ширини.

- В Анкара концертът ви по-различен ли ще е?

- Там имам два концерта - в неделя - на 22 март, и после на 31 март. Ще свири бигбендът на Военновъздушните сили на Турция, с който ще участвам и на фестивала в Банско на 11 август, а два дни по-късно и на джаз фестивала в Ниш. С тези музиканти имах концерт в националното радио на Анкара, който бе заснет по турската телевизия и директно се предаваше по радиото. С нетърпение очаквам концертите в България, защото Бигбендът на Военновъздушните сили за първи път ще гостува и ми е интересно как ще ги възприеме българската публика.

В Банско ще

изпълним джаз,

етноджаз,

песни с елементи от балканската музика.

- А в София кога пак ще пеете?

- През май месец и през август отново ще сме във Варна, Бургас и в Пловдив с групата на Иво Папазов - Ибряма. А на 20 октомври ще бъдем в София. Тази програма от класика, джаз и етно се прие много радушно от публиката, защото има по-широк спектър. От октомври до декември миналата година концертите с Разградската филхармония и с Ибряма се посрещнаха възторжено в Бургас, Варна, Русе, Разград, Шумен...

- А какво става с втория албум "Maрджанджа" с циганските романси?

- Причината да няма втори албум "Maрджанджа" са многото ми пътувания, а имам и студенти, тъй като преподавам в два университета - в Държавната консерватория "Хаджеттепе" и в Близкоизточния технически университет, който е сред стоте най-добри в света.

- Записахте ли втория диск с детските песнички заедно с майка ви и Суна?

- Не, и за него имам предложение, но трябва да се затворя вкъщи и да направя аранжиментите.

- Майка ви става на 90.

- О, навърши ги на 27 февруари. Дойдоха ни гости, имаше песни и танци. Майка смайва тук всички съседи с невероятната си памет, стихотворения, песни. Трябва непрекъснато да ходя с касетофона да я записвам, защото подкарва песни, които изведнъж ѝ хрумват.

И на 90 майка

всеки ден си пее

В София е свикнала и ѝ е по-добре, но през зимата я вземаме при нас, че там стари съседи не останаха. А в Анкара има комшулук и не остава сама.

- Кой готви вкъщи?

- Майка е главният готвач. Прави много хубави банички и със сирене, и с месо, хубава мусака, имамбаялдъ и постни зеленчукови ястия. С дъщеря ми готвим от време на време някои гозби, които майка не знае. Гледаме от готварски книги, разбира се.

- А как се развива дъщеря ви Суна?

- Добре. Суна свири на контрабас (и на пиано, естествено) и тази година е трудна, тъй като ще кандидатства в Консерваторията. Да се надяваме, че ще влезе там, където иска. Преди няколко месеца бе на турне в Германия със симфоничния оркестър на училището. Представяха "Девета симфония" на Бетовен и с участие на немски хор. Беше голямо предизвикателство, но премина много успешно. Преди да заминат, немски екип засне в Анкара репетициите, а после и цялото им турне за документален филм.

- С оркестъра на БНР записахме албум с музика на Джон Кейдж по цветове...

- Да, Джон Кейдж... Много искам и в София , и в Пловдив, и на други места да го направим. Пяла съм го преди две години само на фестивала "Варненско лято" с двама художници на сцената и с балет. Започнахме с Гершуин, подгрявайки с познати неща, но на другия ден диригентът Ганчо Ганчев ми каза: "Знаеш ли, всички говорят за Джон Кейдж." Казах: "О, много се радвам. Защото да се говори за Гершуин, е много лесно." Явно доста бе впечатлило публиката.

- Колко най-дълго сте пели сама без съпровод?

- Час и половина. Първо го направих на фестивала Voices - "Гласове", в Инсбрук, Австрия. В него участваха само певци и аз помислих, че всеки ще има солово изпълнение и така се подготвих. А се оказа, че в цялата фестивална програма съм единствената, която ще пее сама, а другите бяха дуети, триа, квартети, ансамбли. Това бе провокация, която реших да развия и имах доста участия. В България пях така на фестивала в Банкя преди десетина години. Но е най-трудното за певеца, защото няма никаква опора на инструменти.

- Наближава рожденият ви ден на 8 април.

- (Смее се.) За всичко сте помислили. Да ви кажа, че от ангажименти въобще не съм помислила за него. Да се надявам, че поне ще бъда в Анкара. Ще го отпразнуваме в ресторант или ще се съберем вкъщи.

- В наши разговори винаги разказвате интересен спомен...

- Спомням си случай от 1990 година, когато върнаха името ми. На мой концерт в НДК приятели станали свидетели как седнали до тях момче и момиче на около 17-18 години се възмущавали, че съм имитирала Сузана Ерова - името ми от възродителния процес.