/КРОСС/ Вместо депутатите да се занимават още с възродителния процес, да бяха дошли на концерта и да видят как турски и български музиканти, без значение на етнос и религия, обединиха публиката, казва в интервю за "24 часа" световно известната изпълнителка Йълдъз Ибрахимова

- Г-жо Ибрахимова, каква виждате днес България, като си идвате?

- Тревожи ме изселването на младите можещи хора. Факт е, че след 1990 г. не само други етноси, а най-много българи напуснаха страната. Изчезването на "мозъци" е един от най-големите проблеми на България.

Въпросът е как

умните млади да

бъдат привлечени

да се върнат

в България. Защото сега те са полезни за страните, в които са са изселили, и са загуба за България.

- Доволна ли сте от концерта в зала "България"?

- Страхотен концерт беше, а публиката - невероятна. Много бих искала на 13 март в зала "България" с Бигбенда на БНР и с турското трио да имаше и депутати, и журналисти, за да преживеят голямата емоция от концерта, където с различни музиканти, без значение на етнос и религия, направихме заедно празник за душата, както се изрази един зрител.

- Казвате без значение на етнос и религия, а как гледате 30 г. по-късно на т.нар. възродителен процес, който тези дни пак скара депутатите?

- Моето мнение съм го казвала десетки пъти и не искам да говоря повече за възродителния процес. За няколко дни в София дадох 15-20 интервюта. Очаквах медиите

да разискват след

концерта

представянето ни,

а не да ме питат

за дебатите на

политиците Политически дебати има навсякъде, но като музикант смятам, че хората на изкуството правят много повече от политиците за обединението.

На един фестивал в Берлин имах солово изпълнение и след концерта на сцената дойдоха да ми поднесат цветя българският и турският консул. И двамата, независимо един от друг, ми казаха едни и същи думи: "Вие като човек на изкуството представяте страната по-добре, отколкото нас, дипломатите." Беше ми интересно, защото те взаимно не се чуха кой какво казва.

- Турското трио, с което дойдохте, свиреше на инструменти, които не са познати у нас, като канун и ней. Как ги съчетахте с бигбенда на радиото?

- Чух от публиката, че е много оригинално да се съчетаят непознати за нея инструменти с бигбендовата звучност. Бе много различно, много интересно. Турските музиканти са очаровани от публиката, тя наистина бе страхотна и смятам, че музиката събра двете страни в залата. И мен това ме вълнува - как музиката и като цяло изкуството успява по най-добрия начин да обедини хора от различни етноси.

- На концерта нарекохте една композиция "Ориент Експрес". Да не би влакът да е спонсор?

- Всъщност го бях нарекла Оrient Xpress - с Х, като символика на загадъчните Балкани, които уж всички познават, ама не съвсем. Загадъчните Балкани с емоционалните хора, с изненадите. И асоциация с този прословут влак, който преминава по нашите ширини.

- В Анкара концертът ви по-различен ли ще е?

- Там имам два концерта - в неделя - на 22 март, и после на 31 март. Ще свири бигбендът на Военновъздушните сили на Турция, с който ще участвам и на фестивала в Банско на 11 август, а два дни по-късно и на джаз фестивала в Ниш. С тези музиканти имах концерт в националното радио на Анкара, който бе заснет по турската телевизия и директно се предаваше по радиото. С нетърпение очаквам концертите в България, защото Бигбендът на Военновъздушните сили за първи път ще гостува и ми е интересно как ще ги възприеме българската публика.

В Банско ще

изпълним джаз,

етноджаз,

песни с елементи от балканската музика.

- А в София кога пак ще пеете?

- През май месец и през август отново ще сме във Варна, Бургас и в Пловдив с групата на Иво Папазов - Ибряма. А на 20 октомври ще бъдем в София. Тази програма от класика, джаз и етно се прие много радушно от публиката, защото има по-широк спектър. От октомври до декември миналата година концертите с Разградската филхармония и с Ибряма се посрещнаха възторжено в Бургас, Варна, Русе, Разград, Шумен...

- А какво става с втория албум "Maрджанджа" с циганските романси?

- Причината да няма втори албум "Maрджанджа" са многото ми пътувания, а имам и студенти, тъй като преподавам в два университета - в Държавната консерватория "Хаджеттепе" и в Близкоизточния технически университет, който е сред стоте най-добри в света.

- Записахте ли втория диск с детските песнички заедно с майка ви и Суна?

- Не, и за него имам предложение, но трябва да се затворя вкъщи и да направя аранжиментите.

- Майка ви става на 90.

- О, навърши ги на 27 февруари. Дойдоха ни гости, имаше песни и танци. Майка смайва тук всички съседи с невероятната си памет, стихотворения, песни. Трябва непрекъснато да ходя с касетофона да я записвам, защото подкарва песни, които изведнъж ѝ хрумват.

И на 90 майка

всеки ден си пее

В София е свикнала и ѝ е по-добре, но през зимата я вземаме при нас, че там стари съседи не останаха. А в Анкара има комшулук и не остава сама.

- Кой готви вкъщи?

- Майка е главният готвач. Прави много хубави банички и със сирене, и с месо, хубава мусака, имамбаялдъ и постни зеленчукови ястия. С дъщеря ми готвим от време на време някои гозби, които майка не знае. Гледаме от готварски книги, разбира се.

- А как се развива дъщеря ви Суна?

- Добре. Суна свири на контрабас (и на пиано, естествено) и тази година е трудна, тъй като ще кандидатства в Консерваторията. Да се надяваме, че ще влезе там, където иска. Преди няколко месеца бе на турне в Германия със симфоничния оркестър на училището. Представяха "Девета симфония" на Бетовен и с участие на немски хор. Беше голямо предизвикателство, но премина много успешно. Преди да заминат, немски екип засне в Анкара репетициите, а после и цялото им турне за документален филм.

- С оркестъра на БНР записахме албум с музика на Джон Кейдж по цветове...

- Да, Джон Кейдж... Много искам и в София , и в Пловдив, и на други места да го направим. Пяла съм го преди две години само на фестивала "Варненско лято" с двама художници на сцената и с балет. Започнахме с Гершуин, подгрявайки с познати неща, но на другия ден диригентът Ганчо Ганчев ми каза: "Знаеш ли, всички говорят за Джон Кейдж." Казах: "О, много се радвам. Защото да се говори за Гершуин, е много лесно." Явно доста бе впечатлило публиката.

- Колко най-дълго сте пели сама без съпровод?

- Час и половина. Първо го направих на фестивала Voices - "Гласове", в Инсбрук, Австрия. В него участваха само певци и аз помислих, че всеки ще има солово изпълнение и така се подготвих. А се оказа, че в цялата фестивална програма съм единствената, която ще пее сама, а другите бяха дуети, триа, квартети, ансамбли. Това бе провокация, която реших да развия и имах доста участия. В България пях така на фестивала в Банкя преди десетина години. Но е най-трудното за певеца, защото няма никаква опора на инструменти.

- Наближава рожденият ви ден на 8 април.

- (Смее се.) За всичко сте помислили. Да ви кажа, че от ангажименти въобще не съм помислила за него. Да се надявам, че поне ще бъда в Анкара. Ще го отпразнуваме в ресторант или ще се съберем вкъщи.

- В наши разговори винаги разказвате интересен спомен...

- Спомням си случай от 1990 година, когато върнаха името ми. На мой концерт в НДК приятели станали свидетели как седнали до тях момче и момиче на около 17-18 години се възмущавали, че съм имитирала Сузана Ерова - името ми от възродителния процес.