/КРОСС/Винаги ще има скандали със субсидиите, това е нормално, казва Павел Васев, временно изпълняващ длъжността директор на Националния филмов център, в интервю за "Сега"

- Намирате ли връзка между ръководството на Народния театър и Националния филмов център?

- При всички случаи това са национални културни институции, които имат мисия и задачи за създаване и съхраняване на най-високи образци на театрални спектакли и филми от всички жанрове. 

- Успяват ли?

- Разбира се. Ако на територията на България ни е трудно да намерим мярата и се съмняваме в качествата на един или друг филм или пък театрална постановка, то участието във фестивали, срещата с публика оттатък Драгоман, наградите, които получават те, взаимодействието с чуждестранни копродуценти, артисти, режисьори, сценаристи, оператори, които участват в български филмови продукции са едно неоспоримо доказателство за тяхното качество. Времето, разбира се, разбива някакви временни митове и рекламни схеми, нанася поражение на славата и издига от нищетата други. Това е процес. 

- Как се управлява един театър като Народния, който е с име и традиции?

- С много любов. Само така се управлява. Има една много проста житейска истина, че култура не се управлява, а се подкрепя. Всеки, комуто хрумне, че може да управлява културен институт - режисьор, драматург, автор, артист, е обречен на провал. Това не е сериозно. Според мен добрият подход е да си съмишленик на тези хора и да създаваш условия те да работят колкото се може по-добре и по-свободно.

- Вие оставихте Народния театър, най-общо казано - наред...

- Не мога да го твърдя. Това могат да го кажат колегите.

- Смятате ли обаче, че сега с него всичко е както трябва, след като Сашо Морфов замина да поставя в Латвия и ще отсъства няколко месеца?

- Това е част от неговата професия. Той е режисьор не само на картата на България, а и на картата на цяла Европа, поради което неговото съприкосновение с тези театрални практики прави и практиката на Народния театър съизмерима с тази на Израел, Румъния, Русия, Швеция, Унгария, Латвия - все страни с много силни театри. Извинявайте, но Литва, Латвия и Естония са с много силни школи, така че той е влязъл в това семейство, нека да го наречем на великаните на европейския театър. А от друга страна, това дава равнището на художествената мяра. Тя не е тази между Драгоман и Синеморец, а тръгва от Синеморец и спира в Стокхолм. 

- Как ще обясните, че при толкова кандидати за началници у нас, комисията за избор на изпълнителен директор на националния филмов център не излъчи победител? 

- Трудно мога да кажа защо и как, защото не познавам правилата на този конкурс. Никога не съм се явявал и няма да се явявам. И общо взето не ме интересува. Нито знам какви са правилата, нито каква е концепцията, която трябва да се предложи на ръководството на Министерството на културата, за да може един човек да има петгодишен хоризонт. И тук не става дума само за развитие на киното, а и неговата нормативна уредба, за разлика от народния театър, където директорът не се занимава с това. 

- Ще ви опонирам, че в 3 от последните 5 години Националният филмов център е оглавяван от временна администрация. Не пречи ли това?

- Пречи. Страшно много пречи. Аргументите, които изтъква Министерството на културата на срещата, на която бях поканен, бяха много тревожни от гледна точка на това, че има процеси и определени задачи, които трябва да се изпълнят, а ситуацията с конкурса замразява хода на тези действия и затова министерството трябва да пристъпи към следващ конкурс. Вероятно в него то ще трябва да мотивира бъдещия избор с по-подробни изисквания, за да може тези колеги, които ще се включат в този конкурс, да развият достатъчно добра и широка концепция.

- Вие сте човек, който е вътре в киното дълги години. От какво е недоволна филмовата гилдия?

- Първото нещо, от което като цяло не е доволна е, че не може да се постигне онзи обем на финансиране, който е заложен в Закона за филмовата индустрия. Ако е трябвало да има едно постепенно нарастване и да речем (това са условни цифри) е трябвало през 2015 г. да сме на равнище 20 млн. лв., а ние сме на равнище 14 млн., разликата е 6 милиона, което е един много значителен обем за българското кино. И ние трябва да се стремим да се върнем на равнището от 80-те години, когато се правиха 40 игрални филма за една година в телевизията и Кинематографията. Няма да можем да го постигнем, но да постигнем 10 игрални филма, 50-60 документални и още толкова анимационни е реално. Тогава вече бихме могли да кажем, че това е адекватен обем на българското филмопроизводство, който отговаря както на мащабите на страната, така и на потенциала на творците. 

- Защо при игралното кино на всяка сесия има скандали за субсидиите?

- Винаги ще има. Това е такъв вид материя, в която е заложен субективният подход, като навсякъде по света. Погледнете историята на американското кино и ще видите какви чудовищни драми се случват заради това, че един филм е трябвало да получи 20 млн. долара, а той взел 15 и не станал. Работил съм с продуценти от Гърция, Русия, Сърбия, Словения, Франция, Италия. Няма разлика в тия проблеми. Просто отпускането на средствата не може да бъде обективизирано. А според мене дори трябва да отидем към онази формула, в която комисиите да не се сменят всяка година, а да имат един по-продължителен мандат, така както навремето в Киноцентъра имаше творчески колективи. Поемането на риска да се заснеме един игрален филм трябва да даде след това и куража на тези, които са успели да го направят, да създадат и нови продукции. А сега с различния състав на комисиите всяка година се получава една формула на безотговорност - т.е. аз съм член на комисията през 2015 г., но филмът реално излиза през 2017-а, на екран - след година, и ако е пълен провал, как ще ми търсите отговорност, като аз вече съм на друго място. Този елемент в нашата нормативна база го няма. 

- Напоследък се появиха филми, които обраха международни награди, без да са финансирани от Националния филмов център. В тази връзка коя е правилната политика - да се финансира или да не се финансира?

- Тук има един много важен елемент; обикновено много от изявените творци в киното са хора, които чупят и мачкат канони. Създали сме някаква инерция, идват едни, обикновено млади хора, които се дистанцират от това, което ние правим и вече е започнало да става някакъв стереотип, и, разбира се, успяват. За да може след години това да стане канон и други да започнат да се борят срещу него. Това е кръговрат в живота и изкуството. Но за да се появи един филм, трябва да има среда. Той не може да се реализира, ако няма кинематографисти, количество продукция, ако няма филми такива и онакива, ако няма публика, а тя, за да отиде на този, трябва да е гледала и много други. Това е взаимна зависимост и затова всички възможни форми и формули, по които да се създава кино, трябва да съществуват. 

- Не е ли странно, че Вие и Сашо Морфов, които открито се обявихте против назначението на Слави Бинев за шеф на парламентарната комисия за култура, станахте директори?

- За Сашо това е вид понижение. Казвам го най-откровено, защото в йерархията на театралния свят главен режисьор на Народния театър е най-високата позиция, която съществува. Сашо направи един компромис в полза на театъра, подкрепяйки колегите си артисти, и се смъкна на равнището на чиновника, бюрократа, администратора и организатора. Казвам това с пълното съзнание, че в работата, която вършех, има много малко творчество. Тя е свързана по-скоро с баланса на това какви режисьори да се поканят, каква драматургия да се избере, но във всички случаи главната роля е на режисьорите, които са най-важното нещо за всяка една театрална структура. А директорът, такъв какъвто бях, е само човечето, което съединява различните елементи на целокупната театрална дейност. Колкото до Слави Бинев, при протестите ставаше дума не толкова за личността му, а за това, че политиците действат по един начин, загърбвайки категорично дейците на културата. Не може да се работи на принципа това е печелившо - ще го има, другото не е печелившо - трябва да го няма.