/КРОСС/Трудно е да се прецени какви биха били реалните резултати в близко време, но очевидно има политическа воля Единният европейски енергиен съюз да се реализира, смята Христо Казанджиев, член на УС на Българския енергиен и минен форум. Единствената възможност за България да постигне някаква енергийна независимост и сигурност на доставките на енергия е да бъде активен член в този Съюз и да подпомага неговата реализация, смята експертът. 

В момента страната ни е на 100% зависима от доставките на природен газ от Русия, припомни Казанджиев пред БНР. Всички останали страни в ЕС в една или друга степен са започнали да преодоляват тези проблеми.

Румъния обяви съвсем скоро, че ще прекрати доставките на природен газ от Русия и в резултат от мерките, предприети в енергетиката, намалява потреблението и ще задоволява изключително собствени нужди. Една Украйна, която доскоро нямаше алтернативни доставки на природен газ, започна да доставя от Запад и то в значителни количества. Единствената страна, която би била най-тежко засегната от едно спиране на доставките, е България. За съжаление, за пръв път от последните 15 години, тя нищо не предприема. Напротив, бих казал, че предприема само контрапродуктивни мерки, коментира Христо Казанджиев.

Той посочи, че към настоящия момент нямаме никаква реална перспектива за постигане на енергийна диверсификация в скоро време.

Казанджиев е убеден, че е възможна появата на единен европейски енергиен пазар, за която се правят и много сериозни стъпки. България може да играе много сериозна роля в електроенергийния пазар и като естествен разпределителен център, ако се развият необходимите междусистемни връзки, допълни той.

Да се говори за пълна прозрачност на договорите, които правителствата трябва да сключват, е нереалистично, защото те са двустранни и имат конфиденциални клаузи, но от декларациите на ЕС се разбира, че се търси съгласуваност на някои аспекти в тях като цени и точки на предаване, каза Казанджиев. Според него е възможно членство на България в Енергийния съюз да привлече чуждестранни инвеститори в сектора у нас, каза Казанджиев.

Политическо решение е това дали държавата ще се откаже от директното участие в инфраструктурните връзки, защото, откровено казано, чрез инфраструктурните мрежи за пренос на енергия България капитализира географското си положение и би могла да получава значителни приходи. По мое лично мнение би било много полезно в изграждането на инфраструктурните връзки да се включат и чуждестранни инвеститори от ЕС с оглед подобряване на мениджмънта и разходването на средства, коментира експертът. 

Според Казанджиев е нормално България, Румъния, Гърция и Унгария, а в бъдеще и Сърбия и Македония, да участват в съвместно изграждане на терминал за втечнен природен газ на гръцкото крайбрежие, който да гарантира доставките за всички страни в региона и да избегне всички зависимости от „стационарни тръби".

Енергийният експерт коментира, че преговорите между Русия и Турция за газовите цени напомнят ситуацията след строежа на „Син поток".

Турция, след изграждането на „Син поток", отказа да закупува скъп руски природен газ и Русия се принуди да намали цените. В случая се наблюдава подобна ситуация. Много е вероятно Русия, с оглед на геополитическите си цели, да направи някои отстъпки на Турция. Нормално е всяка страна да се възползва от геополитическото си и геостратегическото си местоположение, каза Христо Казанджиев.