/КРОСС/Ниските цени на нефта оголиха доста проблеми на тази индустрия в САЩ, пише в коментара си за "Дума" Георги Георгиев

"Борихме се много упорито за нещо, което не съществува". Това заяви в края на 2014 г. румънският премиер Виктор Понта пред телевизия "Антена 3" по повод решението на американския концерн "Шеврон" да прекрати търсенето на шистов газ в Румъния и да напусне страната. Северната ни съседка стана поредната европейска държава, която през последните една-две години се раздели с шистовите си илюзии. С изявлението си Понта признава, че данните на американската Агенция за енергийна информация отпреди две години, че Румъния има петите в Европа запаси от шистов газ, са меко казано недостоверни. Изтеглянето на "Шеврон" от Румъния бе определено от американската телевизия Си Ен Би Си като "голям удар за европейската шистова индустрия". В интерес на истината, такава индустрия всъщност няма. Имаше мащабни проучвания в Полша, Литва, Румъния и Украйна, провеждани под знака на борбата с "руската енергийна зависимост", и всички те завършиха с фиаско. 
В Литва например през 2012 г. американските специалисти твърдяха, че има 120 млрд. куб. м шистов газ, който ще стигне за 40 години на прибалтийската държава при сегашните нива на потребление. През октомври 2013 г. "Шеврон" след направени проучвания напусна страната, защото се оказа, че в Литва няма газ. Ама съвсем няма. Ръководителят на местната геоложка държавна организация Юозас Моцкявичюс обяви през юли 2013 г., че по новите данни на американците запасите от шистов газ в Литва са нула. Кръгла при това.
"Шеврон", която очевидно е

флагманът на политиката на САЩ

по отношение на нетрадиционния газ в чужбина, напусна и Украйна в края на м.г., и то не заради гражданската война, както твърдят някои, а заради "ниските цени на нефта и бюрократични трудности", както коментира тогава говорител на компанията. Впрочем има и друго обяснение - според геолози строежът на земните пластове в Украйна и Полша е аналогичен, а това означава, че и резултатите от направените проучвания в двете страни ще бъдат сходни. А в Полша, която беше сочена като "най-голямата надежда на ЕС за разбиване на руския монопол върху доставките на природен газ", както писа специализираният сайт Oilprice.com, конфузът с проучванията за добив на шистов газ се оказа действително епичен.
Преди няколко години тогавашният министър-председател на Полша, а сега президент на Европейския съвет, правеше смели изявления, че през 2014 г. в Полша ще има индустриален добив на шистов газ. А местните журналисти, окрилени от възможността да покажат на руснаците "къде зимуват раците", започнаха да пишат, че страната им ще се превърне в "Катар на Източна Европа". През 2015 г. в Полша не само, че няма индустриален добив на шистов газ, но и тя беше напусната от всички водещи световни фирми от бранша като "Ексон Мобайл", "Тотал", "Маратон Ойл", "Талисман Енерджи" и... "Шеврон". От търсенето на шистов газ се отказа и местната компания "Лотос". През 2011 г. американците рисуваха пред поляците светло бъдеще за местната газова промишленост. Агенцията за енергийна информация на САЩ прогнозираше, че Полша има запаси от 5,3 трилиона куб. м природен газ, добиван от шисти, което уж покриваше нейните потребности за 300 години напред. Прогнозите постепенно падаха и в края на 2014 г. вече се говореше, че Полша има запаси от шистов газ за... 55 години. Към миналата година в "надеждата на ЕС" бяха направени около 60 сондажа за шистов газ и само в един от тях е намерено това, което са търсели специалистите. Сега оптимистичните прогнози са, че на Полша ще и бъдат нужни още поне 6 години и стотици милиони долари, за да постигне някакви резултати. Що се отнася до "Катар на Източна Европа", то в момента Полша трябва вече да получава първите партиди природен газ... от Катар чрез терминала за втечнен газ в град Швиноуйшче. По някои данни цената, по която е било договорено да се купува катарският газ, е за
    
над 650 долара за хил. куб. м

при положение, че средната цена на "Газпром" за Европа е 380 долара за хил. куб. м. Сега полската страна започва предоговаряне на условията с Катар поради падналите драстично цени на петрола, към които са вързани и тези на газа, но и така е видно каква е цената зорлем да се опитваш да постигнеш енергийна независимост от Русия по чисто политически причини, подплатени и с исторически фобии.
Падналите от средата на миналата година двойно цени на нефта нанесоха допълнителен удар по надеждите за създаване на шистова индустрия в Европа. Както е известно, себестойността на добива на шистов газ е по-висока от тази на традиционното синьо гориво и продължава да остава такава и години в САЩ, родината на т.нар. "шистова революция". В Европа, както се и прогнозираше, един сондаж струва 3-4 пъти по-скъпо, отколкото в САЩ. При сегашната цена на нефта, към която е вързана например цената на руския природен газ, е икономически нерентабилно в Европа да се добива такъв скъп продукт като шистовия газ, независимо дали го има или не. Това е въпрос на счетоводство, а не на измерване на градуса на русофобията в тази или онази страна. "На шистовия фронт ще настъпи пълна тишина", прогнозира в края на 2014 г. анализаторът на газовия пазар Михаил Корчемкин, ръководител на компанията " Еast European Gas Analysis". В случая Корчемкин, който се е специализирал в буквално ежедневна критика на проектите и политиката на "Газпром", се оказа прав. Разбира се, както винаги, се намират хора, които не са разбрали какво става. Така и българските политици от десницата и ГЕРБ веднага след като дойдоха на власт миналата есен, зинаха с уста, че е време да се реанимират проучванията за шистов газ в Добруджа.

После внезапно млъкнаха

Може пък менторите им да са им обяснили, че моментът за самоинициативи не е подходящо избран, кой знае.
Въпреки всички маневри на Европейската комисия, които са призвани да изобразят бурна дейност по т.нар. намаляване на енергийната зависимост от Русия, е очевидно, че това няма как да стане в близкото десетилетие. Собствените добиви на природен газ в ЕС падат, добивът в Норвегия според редица специалисти се намира на плато, т.е. поддържа се едно ниво. Прословутият катарски газ отива основно в страните от Югоизточна Азия, Индия и Китай. По някои информации Катар до 2025 г. е осигурил пазари за своя природен газ и за ЕС няма свободни обеми. Единствените реални доставчици за съюза, с големи свободни обеми природен газ, се очертават Алжир и Русия. При това само руската страна благодарение на системата от тръбопроводи и газови хранилища може да осигури непрекъснато подаване на синьо гориво към Стария континент.
Макар че американските твърдения за огромните количества шистов газ в недрата на Европа се оказаха леко несъстоятелни, в момента се лансира идеята, че ЕС може да бъде спасена от "руската заплаха" с помощта на внос на втечнен газ от самите САЩ. Само че и в Америка нещата с добива на шистов газ и нефт както си бяха противоречиви, така си и останаха такива. Като оставим настрана въпроса с екологията, който е един от най-острите при добива на тези нетрадиционни въглеводороди, въпросите пред бъдещето на тази индустрия в САЩ продължават да стоят. Спадът на цените на нефта, както предполагаха мнозина, се отрази негативно на тази индустрия. Скъпият добив на шистов газ и нефт стана нерентабилен и в САЩ компаниите започнаха сериозно да съкращават броя на сондите, които дупчат земята, а също и разрешителните за нови сондажи. Появиха се и

първите банкрутирали компании

като "Кодияк", а лидери в бранша като нашумялата през годините "Чезапийк енерджи", която е втората по добив на газ в САЩ, влошиха финансовите си резултати - ако в средата на 2014 г. компанията е струвала на борсата 24 млрд. долара, то сега тя падна до 14 млрд. 
Анализаторите на пазара на шистов газ и нефт, които предупреждаваха, че отрасълът е печеливш само заради високите, над 100 долара за барел, цени на нефта, май ще се окажат прави. През септември 2009 г. анализаторът Бил Пауърс публикува в списание "Форбс" обширна статия за газовата индустрия в САЩ с красноречивото заглавие "Спукването на балона на шистовия газ" ("The popping of the shale gas bubble"). В нея той показва с данни, че по-голямата част от газовите находища в САЩ вече показват спад в добивите и че без големия ръст на добива на газ в находището "Марселъс" общото производство на шистовия газ в САЩ е щяло да достигне пика си още през 2012 г. Пауърс прогнозира, че дори цените на природния газ в САЩ да нараснат, това само ще доведе до забавяне на спада в добива на шистов газ, но не и до обръщане на тенденцията. Негативни тенденции има и в добива на шистов нефт. Агенцията за енергийна информация обяви през миналата седмица, че трите водещи находища на шистов нефт "Игъл форд", "Бакен" и "Ниобара" ще започнат още през април да показват спад в добивите.

Получава се парадоксална картина

Американската страна обективно е заинтересована във високи цени на петрола, за да поддържа в добро състояние шистовата си индустрия. Това показват данните от последните месеци. В същото време администрацията на Барак Обама и лично той се хвалят, че имат пръст в двукратното падане на цената на нефта на световните пазари. Те не крият, че са направили това, за да навредят на Русия заради случващото се в Украйна. Но се оказва, че докато са вредели на Русия, политиците във Вашингтон са нанесли удар върху шистовата индустрия, с чието развитие се свързват надеждите не само за реиндустриализацията на САЩ, но и "спасяването" на Европа от прословутата руска енергийна зависимост. Впрочем този резултат е напълно логичен, след като икономиката се поставя в угода на идеологията и обикновената отмъстителност заради провалените геополитически планове. Опитът да се пребори реалността винаги води до тежък сблъсък с нея и на американците им предстои да изпитат това.