/КРОСС/ - Светът и Европа се променят с толкова бързи темпове, напрежението е толкова голямо, че хората не можем да разберем какво става. Накъде вървим, проф. Йончев?

- Ние започваме да живеем все по-взаимнозависими. Но участието ни остава подчинено на културата, на традициите, на навици и умения, придобити в друг свят, който вече си отиде. Затова има сериозно разминаване между начина, по който големите играчи в света разбират света и участват в него, и процесите, които протичат в самия свят. Те изпреварват умението ни да живеем в него. И затова имаме такова напрежение.

- Сблъскват се интересите на Европа и на САЩ - докъде ще доведе този сблъсък?
- САЩ четат света като място, където биха могли да се наложат без конкуренция. Без пряка намеса със сила навсякъде, но чрез манипулиране на ситуацията в свой интерес. Това превръща общото ни живеене в много прагматичен въпрос. След края на Студената война хората бяха обхванати от такъв ентусиазъм и увереност, че Европа изключи войната от отношенията на страните вътре помежду си... Днес обаче виждаме, че този период е бил по-скоро романтичен, отколкото реалистичен. Геополитическият сблъсък на САЩ с Русия има за цел да държи Европа разединена.

- Защо, това ли е крайната цел на американците?
- Целта е ресурсите на Русия и нейният огромен пазар да се отделят от капацитета на западноевропейските държави - индустриален и производителен, и по тоя начин да не се получи силен конкурент. В геополитиката има виждане, че ако се оформи оста Берлин -Москва-Пекин (на времето я наричаха Берлин-Москва-Токио), то тя би станала център на бъдещия свят и САЩ няма да могат да бъдат едноличен лидер в него.

- В центъра на Стария континент се води гражданска война, Западът е наложил санкции над Русия. Какво продължава да губи Европа от всичко това?
- Европа най-вече губи възможността самостоятелно да решава нещата на своя територия, да бъде себе си. Ако тази ос Берлин-Москва-Пекин се случи, това ще е непреодолима икономическа сила. Това са огромни ресурси, грамадни пазари, отваряне на германското производство към Евразия. Това е много силна Европа и не става дума за воюване със САЩ, а за относителна икономическа независимост и налагане на друг свят. Свят, в който доларът не е световна валута и в който САЩ не управляват света.

- Европа в момента изглежда доста отслабена. Как може тя да излезе от тази ситуация?
- Европа не е била кой знае колко силна, защото тя никога не се е била сглобявала като политически субект. Освен това Европа носи на гърба си като охлюв къщичката си - цялата тежка история с непрекъснати конфликти помежду си. В гардероба на Европа е пълно със скелети, не е трудно да я разчовъркаш и така да я противопоставяш. Видяхме какви духове излязоха в Украйна. Започна да се преразглежда дори Втората световна война - кой кого освобождавал, кой за кого е загивал, кой колко е прав и колко крив. В балтийските републики вилнее неофашизмът. Това са много тежки белези.

- Анализатори отбелязват, че по-малките държави като нас сме прекалено зависими от Америка. А по този начин като че ли не помагаме на Германия и Франция в общото дело, вярно ли е?
- Ние не сме зависими, а нашите т.нар. елити проявяват лична зависимост. Иначе страната като цяло не може да зависи по такъв начин. Ние сме влезли в НАТО не за да създаваме санитарен пояс около Русия и да участваме в евентуални военни противопоставяния. В алианса сме, за да си гарантираме сигурността като член на едно пространство за колективна сигурност. Сега ни обясняват как Русия била агресор и ще извърши агресия срещу нас, затова трябва да влезем във фронтовите държави. Не виждам обаче каква е логиката за такава агресия.

- Но не мислите ли, че тази агресия непрекъснато се тиражира в информационната война и от въображаема тя се превръща в реална, защо?
- Сатанизирането на Русия продължава вече десетилетия. И според мен, ако гледам историческата тенденция, стремежът на Щатите повече от век е да не разрешават сближаване на Русия и на Германия. И комунизмът е по-скоро някакъв епизод от геополитическата борба на САЩ и Русия. Защото САЩ не се бориха с комунизма, а с Русия. Последната в момента не е комунистическа държава, а е образ на злото. Не искам да говоря за симетрични действия, защото не е прилично. Но ако тези действия, които сега се прилагат по отношение на Русия в близост до нейните граници, се прилагаха до Щатите, светът отдавна щеше да е потънал в кръв. Европа и САЩ трябва да проумеят, че светът не е място за един лидер. Светът е място за всички лидери.

- Как да тълкуваме думите на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, че България, Полша, Румъния и балтийските държави са фронтови?
- Много произволно, дори нагло изказване на Нюланд. И е странно, че в България никой не реагира на него. Да си фронтова държава, означава да си в предвоенно положение и някой да заплашва твоите граници. Бих попитал кой заплашва нашите граници и с какво? Къде са агресивните действия, къде са разменените ноти, къде са тези подготовки за нахлуване. Ние ставаме смешни по този начин. Европа се намеси в големите отношения в света, но тя е недостатъчно сглобена, все пак се състои от отделни независими държави. Точно това я удря в сърцето. Затова, когато виждаш оголен цинизъм, реалността е без дрехи. Когато у нас говорят за центрове на НАТО, за фронтова държава, всичко се описва в розово. А всъщност става дума за жесток цинизъм.

- Българският президент Плевнелиев отказа да присъства на парада на победата на 9 май в Москва, как да тълкуваме това?
- Да си спомним 1945 г. - на парада на победата над фашистка Германия на първия ред сред съюзните генерали марширува нашият генерал Владимир Стойчев. Това е цивилизационна победа, която спасява света от фашизма. Сега един „велик" президент като Плевнелиев наказва Русия, като не иска да присъства на парада на 9 май. Какво точно отрича в момента той? Победата, войната, държи Хитлер да е победил ли? Защо не приема историческия факт, че ние сме се били заедно с всички съюзници срещу Хитлер. Какво означава този негов жест! Не ги разбирам тези неща. Може би трябва да се запитаме какво общо има историята и войната с величието на българския президент през 2015 г.!

- Скоро бе отбелязана 70-годишнината от освобождението на концлагера „Аушвиц", наближава 9 май - Денят на победата над фашистка Германия, а за фашиз ма пак започна да се говори като за реална опасност, защо?
- Сега фашизмът се проявява като човекомразие към различния. А предизвикателство на сегашния свят е умението да живееш с различния. Светът все повече ни прави взаимозависими, а реакциите ни са в противоположна посока. Все едно не искаме да разберем в какъв свят живеем. А той е свят, в който не искат да разберат, че лидерството трябва да се дели. И като САЩ създават напрежение на много места. Който не иска да приеме другия, създава ксенофобия, фашистки движения, расизъм. Ето тези неща съпътстват днес света. Той е подинамичен от друг път и изисква дори повече интелигентност на индивидуално равнище.

- Западни медии коментират и нещо друго - опасността от нови цветни революции, които САЩ може би готвят в страни от бившия Съветски съюз като Армения, Грузия, Азербайджан. Доколко това е възможно? Виктория Нюланд ги посети една след друга през февруари.
- Цветните революции са откритие на времето след Студената война. Те бяха заложени като възможност за спазване на човешките права в Хелзинки и са добър начин да създадеш неравновесие в страна, където искаш да упражняваш контрол. Но светът попривикна, видя какво става - от една арабска пролет много лесно може да стане арабска зима, дори ледников период, че едно затопляне, както беше Оранжевата революция в Украйна, след две години може да стане кърваво събитие със смяна на властта. Не е толкова лесно вече да намериш строителен материал за подобни неща.

- Пропагандата винаги е била силно оръжие, но като че ли сега отново е оръжие номер едно.
- Да, това е най-тъжното. Влезли сме в откровена информационна война с новите възможности на технологиите и имаме цели области, цели поколения, цели страни, които се държат изключително на изкуствена храна и така се създават превратни представи за света. А това означава да подготвиш почва за непопулярни решения. Хората не обичат да се задълбочават. И когато им предлагат прости решения и повтарят безкрайно чертите на врага, те свикват с тази работа. Това е много зловещо, защото ние не можем да сравняваме. Мисля, че тази политика ще продължи и алтернативните гледни точки ще стават все по-малко. И не говоря за България, а за света.

- Значи започваме да живеем пак в света на Оруел, нещо, което бяхме позабравили?
- Да, Оруел доста добре напипва пулса на времето, защото, за да държиш нещата под контрол, преди всичко трябва да контролираш образите на света, които тиражираш. Доказателствата за това са очевидни. Добре е хората да се оглеждат повече и да четат, но не тези автори и медии, които разказват за света в черно-бели цветове - те имат дефект на зрението. Питайте офталмолозите.

- Бихте ли направили прогноза: вървим ли към трета световна война?
- Далеч не всички участници имат този интерес. Даже и Щатите нямат интерес от голяма война, но имат интерес от поддържане на равновесие и контрол на цялото пространство, което е много вредно. И ако за целта трябва да се пусне малко европейска кръв, не е чак толкова страшно за тях, защото те са далеч. Не трябва да бъдем ние наивниците и да служим за кръводарители. Не се създава милионна война от порядъка на Първата, Втората. Ще изживеем периоди на неравновесие, които граничат с дрънкане на тежки оръжия. Но за нова трета световна война не става дума.

Мариела Балева

„Преса”