/КРОСС/ Веднага след атентата имаше залитане да се посочи за виновник директно „Хизбула", което можеше да подпали сериозен военен конфликт.

- Г-н Генерал, защо ни е необходим закон за военното разузнаване?

- Тази необходимост датира не от вчера. От такъв закон имахме нужда още в края на миналия век, когато се развихриха събитията в Западните Балкани и когато достоверната информация, добивана от нашето военно разузнаване, бе в основата на правилните политически решения на няколко правителства.

- Какви са вашите забележки по закона?

- В този проектозакон преобладават добрите неща. Ясно са дефинирани принципите, на които залага военното разузнаване. Имам забележки по чл. 23, където се казва, че директор на службата може да е лице с висше военно звание или цивилен. Според мен цивилен едва ли би се справил с тази работа.

- Но сега за шеф на службата се предлага именно цивилен?

- Въпрос на политическо решение. В закона обаче задължително трябва да се даде предимство на професионалните военни. Защото военното разузнаване не е служба, която се занимава само с военно-политически анализи. На тактическо и оперативно ниво например военните разузнавачи доставят информация директно за командирите от различни степени. Това е твърде специфична дейност, за нея е необходима специална подготовка. Аз не вярвам да има такова цивилно лице с опит от 10-15 години в системата на разузнаването, което да се справи с тази изключително сложна задача. Допускането на цивилен шеф е малко на инат.

- Имате предвид скандала, който избухна през 2010 г. между тогавашния военен министър Аню Ангелов и президента Георги Първанов кой да ръководи службата?

- Да. Затова вече е време да преосмислим нещата и да ги поправим.

- Но в близките дни вероятно ще бъде назначен нов директор на служба „Военна информация"?

- Което означава, че след обнародването на закона в „Държавен вестник" ще се наложи назначаване на нов директор титуляр по този закон.

- Десет години професионален стаж в системата за защита на националната сигурност достатъчни ли са за назначаване на директор на служба „Военна информация"?

- Националната сигурност е прекалено широко и твърде динамично понятие. И може би затова години наред се бяга от неговото дефиниране. В стратегията за национална сигурност, приета в началото на това десетилетие, се избяга от това определение, така както се бяга и от определението що е тероризъм.

- А не допускате ли, че умишлено се поддържат по-широки граници на понятието национална сигурност, за да минат повече СV-та?

- Както се казва в оня македонски принцип, който един професор цитира често: „Дръж народа в мъгла, за да му е ясно положението".

- Според някои експерти в пакета проектозакони за спецслужбите е залегнала идеята за постепенното обединение на цивилното и военното разузнаване. За основание им служи положението в проекта за агенция ДАР, че служба „Военна информация" е задължена да подава информация на външното разузнаване, докато обратното - цивилното да помага с информация на военното, не се предвижда.

- По принцип аз съм категорично против сливането на двете специални служби. Колкото до тази неравнопоставеност в предоставянето на информация, обсъжданията тепърва предстоят. Държа обаче да отбележа, че в проектозакона за агенция ДАР не се определя справедливо позицията на президента-върховен главнокомандващ. Там е посочено, че за да получава информация или да поставя задача на тази служба, държавният глава трябва да съгласува с премиера. Ако това наистина е така, е смехотворно.

- Като бивш началник на Генщаба не ви ли смущава фактът, че според чл. 22 от проектозакона министърът на отбраната осъществява общото ръководство на военното разузнаване и му поставя задачи, а началникът на отбраната ръководи само т.нар. войсково разузнаване - структурите в различните родове и видове въоръжени сили?

- Ако това се има предвид в текстовете - за мен е недопустимо началникът на отбраната да не може да поставя задачи на служба „Военна информация" в интерес на армията. Освен всичко друго това означава, че войсковото разузнаване няма да получава информация от стратегически характер. Преди това бе разбираемо, но сега - особено след трагичния случай в Кербала, просто е задължително. Защото малцина знаят, че атаката на база „Индия" бе допусната и защото по това време в нашия контингент нямаше нито един разузнавач.

- Как ще коментирате текста в чл. 29, ал. 1 на проектозакона, който забранява службата да предава архивите на агентите - чужди граждани, на Комисията по досиетата?

- Положително, но съм сигурен, че по този текст ще възникнат обструкции.

- Имате предвид това, че реформаторите ще внесат свой проект за закон за обединяване на двете служби, където такова положение е изключено да съществува?

- Моето принципно мнение е, че евентуално обединяване на двете служби е недопустимо не само заради сложната обществено-политическа обстановка в региона, а заради общата неподготвеност за такъв тип структуриране. Ако става дума за чуждите граждани-агенти, би следвало тези текстове да паднат и от двата закона, ако се поправят чл. 16 и 32 от Закона за досиетата.

- Наскоро бившият директор на военното разузнаване о.з. ген. Пламен Студенков риторично попита: „А защо на службата да не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и цитира атентата в Сарафово?" Вие какво смятате?

- Много често не се прави разлика между политическите и чисто партийните задачи. Защото законът за деполитизацията всъщност е закон за департизацията. Вътрешнополитическият характер, за който става дума в проекта, е прекалено широко понятие.

- А може би именно това се цели. Както и не се отчита достатъчно разрастването на тероризма в световен и регионален мащаб?

- Да. Само ще кажа, че НРС и служба „Военна информация" определено помогнаха на нашето политическо ръководство да вземе по-правилни решения след атентата в Сарафово. Отначало имаше залитане, което можеше да подпали сериозен военен конфликт, но слава богу, не се случи. Сарафово можеше да стане второ Сараево! Ако например веднага след атентата бе категорично заявено, че в основата му стои „Хизбула", имаше вероятност за значимо изостряне на политическата ситуация не само на регионално, но и на световно ниво. Което пък можеше да доведе до вземане на неправилни решения.

- В смисъл?

- Световни сили като САЩ, Великобритания, Русия можеше да упражнят не просто политически и дипломатически, а чисто военен натиск в Северна Африка. Искрата на огъня обаче щеше да дойде от Сарафово.

- И накрая един чисто политически въпрос: като депутат от АБВ смятате ли, че трябва да се приеме оставката на Георги Първанов?

- Убеден съм, че не само в структурите на АБВ, а сред неговите симпатизанти такава мисъл изобщо не е минавала. И не вярвам на конференцията през април някой да гласува оставката на Първанов. Без Първанов АБВ просто няма да го има.

Любомир Денов

„24 часа”