/КРОСС/Безспорно, за управителя на БНБ г-н Иван Искров най-големият подарък би бил да бъде освободен от гуверньорската си позиция. Самият той е напълно наясно, че неразказаната част от приказката за КТБ му гарантира безпроблемно слизане от ветровития връх на БНБ и последваща безнаказаност, коментира за БГНЕС Десислав Данов, юрист към Български финансов форум.

Защото няма как само той да бъде наказан за системни дефекти на банковия надзор, трупани с десетилетия. Няма как само един човек да понесе огромната вина за случая КТБ. Не че останалите "актьори" биха имали нещо против. Просто проблемът е прекалено голям и ако бъде спуснат само върху плещите на г-н Искров, или дори на целия УС НА БНБ, би изглеждал нелеп.

Смятам, че изказването от преди два дни в парламента на Искров, извън емоционалната окраска "обич, отговорност, родина", съдържа един втори информационен пласт, а именно, че в сагата КТБ има много недоизказани неща, много полуистини, до които широката аудитория никога няма да бъде допусната. Независимо какво се говори в публичното пространство. Независимо какво ще открие въпросната временна комисия на НС.

Иначе нещата, погледнато цинично, са напълно ясни. КТБ, макар и банка, дълго време е управлявана като своеобразен хедж фонд, който събира средства от своите инвеститори, "върти ги" и реализира надпазарна доходност. С тази разлика, че КТБ се е водела банка, че е събирала депозити и че за нейното сгромолясване плащат всички. В нейния възход и падение има много непазарни моменти и да се разчита, че институционалната и законовата рамка ще сработят там, където има изчистени политически, корупционни и прочее детайли, ми се струва проява на незрялост. Всички участващи ще направят необходимото резултатите от едно разследване, ако е безпристрастно, полека-лека да потъне в пясъка на времето.

Мога само да напомня за първата вълна банкови фалити от средата на 90-те години на миналия век. Всичко утихна, превърна се в смехотворни обвинения и съвсем естествено - "падна" в съда. Поправете ме, ако бъркам, но героите от онези години и до днес се радват на безоблачни старини. Нека да съм лош пророк, но не виждам причина да очаквам различно развитие този път.