/КРОСС/Александър Петров, бивш дългогодишен член и зам.-председател на ЦИК, началник на кабинета на вътрешния министър Румен Петков по време на тройната коалиция.

- Г-н Петров, стана ли Ви ясно защо беше отстранен вътрешният министър Веселин Вучков?

- Първо - МВР е една много тежка за управление система. Второ - заради големия обем работа министърът трябва да притежава силни организаторски възможности. Т.е. той трябва да има волеви качества да се налага над всички останали ръководни фактори в МВР. Г-н Вучков като че ли не можа да се впише в тази атмосфера на министерството, която познава, но повече кабинетно. Той не е бил в оперативните звена, които се занимават конкретно с работата на МВР. Той е преподавател, безспорно добър юрист и парламентарист. Що се отнася до МВР, като че ли не му достигнаха волеви и организационни качества да мотивира личния състав.

- Но пред обществото бе посочен съвсем друг мотив - саботаж на посещението на важен американски партньор.

- Това е в сферата на различни догадки. Но фактът, че той не замина за САЩ, както сега заминава новата министърка в рамките на веднага поетия мандат, е показателен изобщо за цялостната му дейност. 

- Има ли външна намеса при назначения на такова високо ниво?

- Не би трябвало да има, но в българските условия всичко е възможно. Доколкото съм бил в тази висша администрация, особено за високите постове на службите, все пак има предварителни разговори с партньорските служби. Не бих казал, че са определящи. Това е нормално, тъй като службите трябва да си партнират във всеки момент.

- Как следва да тълкуваме спешната визита на новия вътрешен министър Румяна Бъчварова в САЩ веднага след назначаването й?

- Тази визита е знак за продължаване на поетите съвместни ангажименти между партньорските служби на двете страни. Аз съм бил на такова посещение. Предстоят й срещи поне в пет специални ведомства, включително ФБР, Сикрет сървис, Министерството на правосъдието, Държавния департамент по разузнаване, Департамента по вътрешна сигурност. Тези срещи обикновено са задължителни. Те просто искат да се убедят в продължаването на досегашните отношения между България и Щатите в областта на сигурността - борбата с тероризма, с организираната престъпност, с печатането на фалшиви пари.

- След г-н Вучков оставки подадоха и главният секретар на МВР, шефът на ДАНС, ще бъде отстранен и шефът на военното разузнаване. Наложителни ли са тези смени?

- Това на практика е признание, че каквито и мандати да бъдат определени за шефовете на тези служби, те никога няма да бъдат реализирани. Това е истината. Сега ще назначат нови началници, но ще дойде друго Народно събрание, ще измени законите и от тях няма да остане и помен. Ще дам един пример. Ето, примерно в Националната разузнавателна служба за последните 25 години са се сменили само 3-4 началници. Виждате ли колко дълго са се задържали на поста, без мандати и без закон. Значи не мандатите са определящи за функционирането на една система, а по-скоро политическите апетити. В момента наблюдаваме точно това. И второ - ако всеки път, когато министър-председателят поиска нечия оставка, всички тичат да си ги дават, докъде ще я докараме. Нали утре ще дойде друг премиер и ще каже "искам ви оставките". И какво? Трябва всички да тичат да си подават оставките ли? Къде е държавността тук? В България е пълно с политици, а няма държавници.

- А можеха ли двамата - Лазаров и Писанчев, да останат на постовете си, при положение че към тях имаше негативно отношение? 

- Негативното отношение идваше единствено заради политическата им импликация с ДПС, което въобще не беше доказано. Без забележки за тяхната професионална дейност. Това внушение просто течеше в общественото пространство и в медиите. Излиза някой и казва "Не, вие сте ДПС - и край!". Утре нещо друго ще измислят за тези ръководители, които сега ще поемат службите, и мандатите няма да ги спасят.

- Защо всяка нова власт бърза да овладее спецслужбите и МВР? Това ли е най-важният инструмент на управлението?

- Това стана практика в България, защото всяко правителство иска спецслужбите да са му подръка - да комуникира с тях, да може да ги пита непрекъснато, да получава информация. Но как при това положение ще се мотивират служителите? Сега на новия министър ще му бъде много трудно, защото трябва да го приеме целият състав. Какво като си министър? Трябва да те приемат отвътре. Ти всеки ден подписваш документи. Трябва да имаш изключително силни информационно-аналитични звена, без които не можеш да управляваш адекватно. И най-важното - пред състава да не показваш политическа пристрастност.

- Съгласен ли сте с твърдението, че Бъчварова ще е продължението на Борисов в МВР?

- Колкото и да е странно, министърът не може по цял ден да си говори с премиера, тъй като има много работа. Особено ако трябва да подписва СРС-та. Всеки ден министърът подписва десетки СРС-та. Ако въобще ще подписва, защото сега нали има спор по този въпрос. Предложенията за СРС се носят от директора на ДОТИ, министърът чете и преценява. Но какво значи "преценява"? Ако откаже да подпише, има ли право да се мотивира, или може да откаже просто така. И възниква въпросът: има ли субективизъм при подписването на СРС, или няма? Може би този въпрос трябва да се уреди в закона. Има две възможности - политическият контрол да се повери изцяло на бюрото за контрол на СРС или да се запази положението, при което министърът има право да прави каквото си иска със СРС-тата - да подписва или не, да се мотивира или не. Министърът трябва да може да вниква в целесъобразността на разработките.

- Това означава ли, че се запазва възможността за безконтролно подслушване, което е проблем от много мандати насам?

- То е проблем заради многото телефони, които ползват престъпниците. Хората, които се подслушват, обикновено ползват много телефони - на близки, познати, шофьори и пр. И всички тези хора влизат в полезрението на службите. Доколко в полезрението могат да влизат и лица, които нямат нищо общо с престъпната дейност, това трудно може да се уреди със закон. По-скоро трябва да се предвидят надеждни гаранции, че всички тези странични разговори, прихванати в рамките на едно подслушване, ще бъдат надлежно унищожени. Това трябва да стане с новите закони, внесени за обсъждане в парламента. Защото в службите има много информация, която може да се използва в една или друга посока. И дори може да се изфабрикува информация, ако няма контрол.

- Как ще коментирате скандала "Червей"? 

- Моята хипотеза е, че информацията е била нужна на определени фактори, не само в България, а вероятно и зад граница. 

- Действително ли е свързана с подслушване на протестиращи?

- Не. 

- Да поговорим за другата ви специалност - изборите. Трябва ли да се промени Изборният кодекс преди местния вот?

- Аз имам само една забележка към кодекса. По подобие на текста, с който се дава право на печатницата на БНБ (държавна фирма) да печата бюлетините, предлагам държавната фирма "Информационно обслужване" да бъде записана в закона като преброител на изборите по силата на това, че 20 години само тя брои и се справя с тази задача. 

- Как референдумът за задължителното и електронното гласуване ще се отрази на резултатите от вота?

- Първо, бих искал да отбележа по същината на референдума, че задължителното гласуване много трудно може да се приложи на практика заради голямото разминаване между данните от преброяването на населението и избирателните списъци. Ти не знаеш върху какво да стъпиш, за да санкционираш негласувалите. Този проблем е практически нерешим. Колкото до гласуването по интернет - ние ще сме първата държава в ЕС, ако го въведем. В Германия конституционният съд се произнесе, че няма гаранции за тайната на вота, и то беше отхвърлено. Аз съм за машинното гласуване, което свежда до нула невалидните бюлетини. А с тях се правят големи манипулации в секционните комисии. Преференциите също трябва да останат като заместител на мажоритарния вот, но без привилегиите за водачи на листи. Аз лично съм и за отмяна на регионалните листи на парламентарни избори. Вариантът да се гласува за национални листи на партиите е много по-чист и улеснява изчисляването на мандатите.

- Какво следва, ако на референдума българите се произнесат в полза на задължителното гласуване и той бъде признат за валиден?

- Тогава парламентът ще изпадне в задънена улица. Какъв ще е този текст и каква ще е процедурата, която ще те задължи да гласуваш? С какви санкции? Затова е много важно да се обмислят добре въпросите към българските граждани. 

- Ами ако народът каже, че иска електронно гласуване, а пред Конституционния съд се оспори?

- Така стана в Германия. Там отпадна.

- Значи този референдум ще има за единствена цел да вдигне избирателната активност и нищо повече?

- На практика - да. А от високата избирателна активност ще спечелят големите партии - ГЕРБ, БСП, ДПС.