/КРОСС/ Исландия се отказа от членство в Европейския съюз (ЕС). Турция все още върви към прага на Европа, но и за нея ЕС е по-скоро противоречива, отколкото обединяваща цел. И ако за България и Румъния членството в съюза беше цивилизационен избор, постигнат с много ентусиазъм и здравословен компромис, за Исландия и Турция това е въпрос на взаимноизгодна сделка.

Земеделието и рибарството са „камъчетата", които препънаха фатално присъединяването на Исландия към ЕС. Шест години и 11 затворени преговорни глави се оказаха недостатъчно сериозна основа за това Брюксел и Рейкявик да потърсят компромис. Вероятно и от двете страни са си мислили дали северната държава няма да се окаже новата Великобритания в съюза - леко встрани от континентална Европа, с исторически отстъпки от пълното присъединяване и със скептицизъм, който никога не изчезва напълно.

В момента Исландия преживява икономически ръст от около 2% спрямо предходната година и спомените за „токсичните" банкови активи от 2008 г. избледняват. Страната търси възможно най-неограничения от тежки регулации контрол на капиталите. Исландия избра да кандидатства за европейско членство като решение на тежката банкова криза, а се оттегля в момент, когато новата гръцка реалност поразително напомня онези времена. Страната засега остава част от Шенген и от европейското икономическо пространство, което улеснява търговията. Външният министър Гунар Свенсон заяви ясно, че „е важно да продължат близките отношения с ЕС".

Отказът на исландците да станат част от обединена Европа показа ясно наличието на по-сериозен проблем - позициите на съюза спрямо трети страни са разколебани поради икономическата тежест, която му се налага да издържа, вътрешните противоречия по световни кризи и не на последно място, необходимостта от отказ от суверенитет в определени области.

„Интересите на Исландия са по-добре обслужени извън ЕС", обясни кратко исландският премиер. Така изрази мнението на повечето си съграждани, които са по-заинтересовани от това как ще се изплатят дълговете, натрупани по време на кризата и как банковият сектор ще върне позициите си за международния бизнес.

Възможно е подобни доводи да спъват преговорния процес на Турция с ЕС много повече от проблемите с правата на гражданите, демокрацията и свободите. През септември 2014 г. правителството в Анкара обяви амбициозна стратегия за присъединяване към съюза, като подчерта важността на партньорството в новата външнополитическа ситуация. В срок до 2019 г. документът постави цели като промени в конституцията, по-добро правораздаване и промяна на обществото мнение.

През януари 2015 г. обаче европейските дипломати останаха „не особено впечатлени" от прогреса на страната. Германия и Франция не станаха по-доверчиви към Анкара, а Великобритания и Швеция не спечелиха нови поддръжници за турското членство.

С нейната територия, население и икономически потенциал Турция би променила сериозно разпределението на влиянията в европейските институции, както и в бюджетната и финансовата сфера. Въпрос на уговаряне на взаимни ползи са отношенията й с Русия и евентуалното участие или отсъствие на Анкара от т.нар. енергиен съюз на ЕС. Залогът е висок и може да се окаже ключов за преговорния процес.

ЕС има нужда от Турция, защото тя е портата към Изтока, която е под реалната заплаха на групировката „Ислямска държава" и през която бежанците от Сирия влизат към ЕС.

Енергийната сигурност на ЕС също стана част от сделката за присъединяването на Турция. След като България се отказа от проекта „Южен поток" в изпълнение на европейските регулации, Анкара с още по-голяма готовност заработи по своята „енергийна карта" и утвърждаването си на важен фактор в тази сфера. За по-малко от месец Русия и Турция се договориха за „Турски поток", който ще замени газопровода през България. С хъб на турско-гръцката граница новата тръба ще минава под Черно море и ще доставя 15,75 млрд. кубически метра газ на турските потребители.

Междувременно Турция и Азербайджан положиха началото на Трансанадолския газопровод (ТАНАП). Той трябва да бъде завършен през 2018 г. и ще осъществи връзка към съществуващата тръба "Южен Кавказ", която свързва Турция с азербайджанските газови находища в Каспийско море. ЕС ще бъде клиент на ТАНАП, който от своя страна не е заместител на „Турски поток".

"Позицията на ЕС няма да повлияе върху реализацията на енергийната "пътна карта" на Турция. Ние сме готови да окажем съдействие за намирането на компромис между ЕС и Русия по енергийните въпроси", каза министърът на енергетиката Танер Йълдъз.

ЕС е уморен от последните две вълни на присъединяване от 2004 и 2007 г., а Исландия и Турция показаха, че са кандидат-членки от друго поколение. За тях съюзът не е еднозначен избор, а възможност за добре обмислено партньорство. Така оживлението на пътя към прага на ЕС от края на ХХ и началото на ХХІ век се замени от делова строгост. Политиката на разширяване на ЕС се променя динамично и девизът „Единни в многообразието" означава постигане на повече взаимни ползи въпреки различията, отколкото успешна междукултурна комуникация.

мая Цанева

„Труд”