/КРОСС/Цената на тока от АЕЦ „Козлодуй" е най-ниската в енергийния микс за потребителите. Посочвайки цените от различните видове източници, началникът на отдел „Планиране и продажби" в централата Снежана Янкова, изясни на каква е цената на тока, преди да тръгне по жицата към крайния клиент. Изкупните цени на производителите, участващи в търговския микс за регулирания пазар, се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране. На регулация подлежат цените на енергията със задължително изкупуване (от ВЕИ, когенерациите - основно топлофикационни и заводски централи) и на производители с определяни квоти. Цените на енергията от други централи с дългосрочни договори, подлежаща също на задължително изкупуване, са съгласно договорените параметри.

Предвид задължителния характер на изкупуваната енергия от посочените производители, квотните производители АЕЦ и Марица Изток-2 само допълват недостигащата енергия до осигуряване на необходимите количества, каза Снежана Янкова. Тя и експертът с дългогодишен опит в ядрената енергетика Красимир Николов разясниха пред Дарик повече за цената на тока, инсталираните мощности в страната и необходимостта от базови мощности, каквато е АЕЦ „Козлодуй", за електроенергийната система на страната.

Дори след спиране на първите четири блока в АЕЦ „Козлодуй" България все още има значителен производствен потенциал спрямо останалите страни на Балканите, равняващ се на над 12 000 мегавата, посочва Снежана Янкова.

Производственият капацитет в страната е ситуиран в течение на годините така, че да обезпечава динамиката на потреблението при гарантирана сигурност и надеждност на сисетмата, чрез базова мощност в лицето на АЕЦ "Козлодуй", по-маневрени базови и подвърхови мощности (основно на въглища) и върхови мощности - големите ВЕЦ, допълва Янкова.
АЕЦ "Козлодуй" е типичен базов производител. Използвайки специфична технология за електропроизводство с приоритет на безопасността, 5 и 6 блок не могат да работят в режим, следящ потреблението. Въпреки това и независимо че цената, с която АЕЦ участва във формиране на крайната цена за потребителите е най-ниската, при текущата конфигурация на регулирания пазар - а именно приоритетно изкупуване на енергията от ВЕИ и други централи с дългосрочни договори, през последните години АЕЦ се използва и за балансиране на системата чрез принудително ограничаване на работната й мощност. От това за централата произтичат значителни и невъзстановяеми загуби - недопроизведена и съответно нереализирана електроенергия, което означава липса на приходи, обяснява Снежана Янкова.

След предсрочното спиране на четирите ядрени блока съответно в края на 2002 и 2006 г., в АЕЦ „Козлодуй" се експлоатират два хиляда мегаватови блока, уточнява тя.

Освен АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток-2" и другите въглищни централи също са базови мощности, но със значително по-маневрени характеристики за разлика от атомната централа. Те могат да осигуряват подвърховото потребление и допълнителни услуги за управление на електроенергийната система.

Според Снежана Янкова електроенергийната система ще изпитва нужда от допълнителни базови мощности, за да се осигури и гарантира непрекъснатостта и надеждността на потреблението в страната.

Много съществена разлика е, че използваемостта на ВЕИ е в пъти по-ниска от тази на АЕЦ „Козлодуй". Зависейки изцяло от природните условия, тяхната разполагаемост за производство е непостоянна и почти непредвидима.

За формирането на цената на тока Янкова обясни:

Цената на енергийния микс, който обществения доставчик изкупува и продава на ЕРП, е 12,5 ст., а до крайния потребител енергията достига на цена 13,1 - 13,8 ст. (без мрежовите такси). Забележете, че енергията от АЕЦ "Козлодуй" излиза на 2,9 ст., и по пътя до потребителя надхвърля 13 ст. Оттук следва недвусмислено каква е ролята на АЕЦ "Козлодуй" във формирането на крайната цена на енергията за населението и малките стопански клиенти - ценови балансьор със социални функции.

Предвид поетия ангажимент от страната за либерализация на пазара и последващото му интегриране в европейския енергиен пазар, вменената на АЕЦ "Козлодуй" роля на ценови балансьор би следвало да става все по-малка с оглед пазарните условия, с всички произтичащи от това последствия за крайните клиенти в страната.

По отношение на ценовата си политика и стратегия за участие, не мисля че пълното отваряне на пазара ще наложи съществени изменения в пазарното поведение на централата. Практически до момента АЕЦ "Козлодуй" реално прилага точно пазарно ориентиран подход при формиране на цени, които отчитат пазарните условия, включително и конкурентното предлагане на енергия от съседни страни (Румъния). В крайна сметка дали цената е адекватна или не, показва пазара - той е този, който определя цената.

Очакванията на АЕЦ "Козлодуй" са за повишаване на обемите за продажба по свободни цени и съответно осигуряване на повече и гарантирани приходи за успешната реализация на приоритетния проект с национално значение - удължаване ресурса на експлоатация на ядрените мощности.

Най-големият противник на българската ядрена енергетика е Гърция, коментира Красимир Николов.Те дори бяха организирали конференция на тема „АЕЦ Козлодуй - ядреният боклук в нашия заден двор". През 2004 г. по време на олимпиадата им изключиха основни мощности и единствено тока от АЕЦ „Козлодуй" спаси електроенергийната система на Гърция от разпадане и проваляне на летните олимпийски игри, добавя той.

Ако искаме да не закриваме държавата, а да възродим нейната икономика, то са ни необходими нови стабилни, евтини базови мощности. Строителството на една електроцентрала заедно с проектирането и получаването на разрешенията, продължава 10-15 години.

Ако искаме да имаме икономика, ако искаме да имаме държава, то строителството на нови ядрени мощности трябваше да започне още вчера, казва още Николов.