/КРОСС/ Между мол и битак България повече прилича на битак. Неподредено, шумно, интересно, мръсно. Можеш да си купиш всякакви неща за един лев - телекомуникационна компания, мултиплекс, военен завод и всякакви такива неща. На битака никой не ти дава гаранции за нищо. Всеки се надява да прецака другия. Боклукът на едни е стока за други. Тук не важи принципът, че твое е само онова, което можеш да продадеш. Тук можеш да продадеш и неща, които допреди малко не са били твои.

Между търговски център и България молът прилича повече на България.
Показността е повече от реалността имитацията надвишава същността. Много стока за малко хора. Продавачите повече от купувачите. Мирис на пране на пари. Това, което става по горните етажи, не дава никаква представа какво става в подземието. Долу е опасно, горе е лъскаво. Полицията чисти следите и затваря устите на свидетелите. Посрещат по дрехите, изпращат по покупките. България е мол, молът е България.

Живеем във време, в което колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на магазина над човека. Пазаруването е новата религия, манекените са новите икони, витрините са витражите на новия храм. В него не ти казват да постъпваш с другия така, както искаш да постъпват с теб. Тук всичко крещи: „Искаме да се изгубите!" Казал го е Тим Магил, дизайнер на „Мол ъф Америка", месията на новата религия.

Стоката е на втори план, важно е преживяването. То не е по-различно отколкото в катедрала. От архитектурата на храма очакваме да смири посетителите, да ги накара да пристъпват с благоговение. Светлината през витражите, звукът на органа трябва да те отделят от външния свят в друг, в който думите капят в душите с нова тежест. Чувството за ориентация се губи,
ставаш уязвим, податлив

Е, в мола е същото. Само че тук целта не е да отвориш душата си, а портмонето.
Знаете ли какво е имало в първия мол на Виктор Груен през 1956 година? Груен е австриецът, който претворил в сграда американската мечта. Архитектът, който събрал под един покрив главната улица. Бащата на мола. В мола на Груен освен обичайните търговски обекти и поща имало библиотека. Не книжарница, библиотека. Много скоро станало ясно, че хората не отиват в мола заради удобството, че всичко е събрано под един покрив. Те отиват, за да видят, да избягат, да забравят, да се отърват от чувството за изолация, да научат, да вкусят, да се запознаят, да общуват... Появили се първите тийнейджъри, за които молът станал агора, мегдан, площад, на който могат да прекарват кажи-речи целия си ден. После се появило и названието за тях - mall rats, молските плъхове.

За един мол да обзаведе образцова стая за кърмене на бебета, е разход колкото джобни пари. Само че за какво му е такава стая? Да си правят срещи тълпите от БГ мама на едно кафе и да си бъбрят над чашката половин ден, като отскачат до онази стая да накърмят бебето? На мола не са му нужни такива посетители, тях не ги втриса Груеновият пренос (термин за изпадане в състояние, в което се превръщаш в импулсивен купувач), те няма да разтворят кесии. Ако са дошли да купуват, могат да го направят и за времето между две кърмения. Кърмачките с нищо не са по-доходоносни от молските плъхове, само че тях как да ги изгониш, сноват насам-натам и си поръчват някой друг сандвич. Кърмачките са нещо като молски мишки по-добре е да не ги пуснеш, отколкото после да ги гониш. Да очакваш от мола да създаде удобства за кърмене, е кажи-речи същото, като да очакваш от социалното министерство да реши социалните проблеми на хората. В природата на мола по-скоро е да създаде щанд за продаване на кърма, отколкото удобства за кърмене. Долу-горе по същото време в един варненски мол убиват един човек, като преди това са пребивали неизвестно още колко. Молът е България, нали го казахме? Ако в една малка държава има неоткриваеми и ненаказуеми „Наглите", защо в една толкова голяма сграда да няма малка дружинка, която се забавлява с насилие? То е като всичко останало, което се случва по пътищата, в дискотеките, по улиците, в селските къщи на самотни старци, в учебните стаи също така. Какво да попречи на насилието в мол -полицията? Във варненския случай повече е помагала, отколкото е попречила, да има изненадани от това?

И ето ги тези два случая един до друг във времето - единият възможно най-тежък, другият почти забавен. По кой от двата случая говорихме повече и по-ожесточено? По кой се скарахме, дърпахме, разделяхме? Не беше по този, в който ставаше дума за живот. Беше по този, в който ставаше дума за млечна жлеза - онази част от женското тяло, за която се хваща всеки, който иска да ни продаде нещо.

Продадоха ли ни нещо и какво тези, които са професионалисти в продажбите на всичко? Те използват за продажбите си всички наши сетива - очите, ушите, допира, усещането за светлина, топлина, чистота, мирис... Впрочем - мирис. Аромат на вкусна фурна в магазините за бисквити, мирис на цветя в магазините за бельо - това е вече твърде обикновено. Висшият пилотаж е с аромати, които въздействат пряко върху мозъка, а не върху съзнанието. Изследвания на психолози потвърдиха, че казино, ароматизирано с въздействащи върху рецепторите съединения от растителни извлеци, отровата на някои насекоми и животински хормони, увеличават с 45 процента използването на игралните автомати. Рецептите за миризми са строго пазени търговски тайни. Най-добре ги знае английската компания „Атмосферикс", тя печели, като произвежда корпоративни аромати. Известен производител на ризи например им е поръчал за своите фирмени магазини аромат на проснато бельо. Такъв магазин вече не продава ризи, той продава представата за чистота. „Атмосферикс" създава продуктите си на базата на проучвания в японския университет „Тохо", където учени изследват как човешкият мозък реагира на отделни миризми. Управата на японски мол си поръчала аромат, който предизвиква чувство на страх, и изпълнила с него отдела за оплаквания. Под въздействие на този аромат, т.е. под въздействие на чувството за страх, недоволният клиент бързо се отказва да подава оплакване. Ако знаем това, какво ли още има, което не знаем? Този път ни продадоха морален казус
Кърменето - що е то? - свещенодействие или търсеща интереса на околните демонстрация? Ти! - изказа ли вече своето мнение, участва ли в новата национална постановка, натри ли носа на тези, които не мислят като теб, доказа ли се, победи ли? Молът този път ни призова да се изгубим по малко по-различен начин - нищо по-лесно от това за всички нас, непрекъснато го правим.

Ние не успяваме да се ориентираме какво правят с нас нито извън мола, нито в мола. Българският потребител, който за изумление на чужденците можеше да се справи с живота при празни социалистически магазини, който смогва да се ориентира в тъмните гънки на битаците, който успява да изрови елегантност и шик от парцаливите купчини на втората употреба, е абсолютно безпомощен пред опитите да го направят купувач на каквото и да било - стока, отклоняващ пиар или партийна бюлетина.

Веселина Седларска
„Преса"