Политиците смятат, че като говорят просто, опростено, простовато, опростачено или просташки, то те използват езика на обикновения човечец и така едва ли не стават по-разбираеми.
Но структурните лингвисти, лингвистите психолози, лингвистите в сигурността и антропологическите лингвисти - всеки по свой път и със свой инструментариум - са доказали, че между битието и езика, на който то се описва, разказва и реконструира, действа обратната връзка. Казано по-ясно, не само каквото ни е битието, такъв ни е езикът, но и какъвто ни е езикът, такова ни е битието.
Затова, в частност, когато един политик с ключова роля в държавата говори простовато, опростачено или направо просташки (кюфтаци, простаци, шестаци; размазвам ги от бой на изборите; българите са като моите кучета; хванали са ме за шлифера; гъръдите ми са големи, само за кърменето в мола не са ме питали), той не само слиза на езика на обикновения човек, както си мисли, защото в компанията, в която се е движил и в силовата групировка, с която си е вадил хляба, така говорят...
Нищо подобно - като водеща фигура в държавата, той задава по този начин определена езикова рамка за цялото общество - в която то, обществото да осмисля и обяснява процесите. По този начин водещият политик легитимира чалгизацията, хамалщината, дебеловратието, некултурността в речника на обществото и ги превръща в основния арсенал от езикови средства, начини за оценяване на случващото се в страната и способи за изразяване на мислите.
А това вече е свидетелство за катастрофа, за пошлост и арогантност, достигнали най-високите нива на държавното управление.

Коментар на Николай Слатински