/КРОСС/ Сред пост­мо­дер­нист­ките рефлек­сии върху Бал­ка­ните, ангажи­рани с раз­вен­ча­ване на вся­ка­кви „митове" и съграж­да­нето на нови неби­ва­лици за една дузина народи, от древни до по-​млади - стой­ност­ната историко-​социологическа лите­ра­тура сякаш потъна в сво­ята ентропия. „Раз­чекна" се, така да се каже, между Ори­ента и Окси­дента. Зарови се в множе­ство факти, трен­дове, псев­до­ана­лизи, кате­рейки една „мета" струк­тура на нова културно-​духовна кате­драла тук на Бал­ка­ните. Докато купо­лите на нашето пра­во­сла­вие все тъй лъщят, ако не с позлата, то от дъжда на слънцето...

Раз­де­лени на източни и западни, че и на про­ва­лен Север и Юг, раз­къ­свани от стари фил­ства и фоб­ства, реани­ми­рани ксе­но­фо­бии, наци­о­на­лизми, изку­шени от един нов „искейпизъм", сиреч бяг­ство от себе си, и мним кос­мопо­ли­тизъм - бал­кан­с­ките хора изглеж­дат за сетен път обър­кани сред сво­ите „множе­ствени" иден­тич­но­сти, как­вито ни натрапва гло­бал­ният свят.

В този лаби­ринт на „гори и шуб­раци", на потайни завери, на борби за наци­о­нално осво­бож­де­ние, на коварна дипло­мация на вели­ките сили - една „типична" бал­кан­ска иден­тич­ност системно чезне и се пилее. Че и рев­ностно се отрича от мастити запад­но­ев­ропе­йски академици.

В не по-​малко про­ти­во­ре­чив порядък и австрийски исто­рици напо­следък пред­ста­виха свои трак­товки на „ото­ман­ството", „като такова". Ску­до­умни нара­тиви за живота, бита и нра­вите на „бал­канците" в пре­де­лите на някогаш­ната Ото­ман­ска, че и Австро-​унгарската импе­рия, като лоно в което са живели едва ли не безме­тежно, зали­ват читателя.

Попро­че­тохме и за вли­я­ни­ето на импер­ска Русия за българ­ската държав­ност, въз­кръс­нала след 500 години „тур­ско при­съствие". И съв­сем не осво­бо­дена, а „окупи­рана", както пише в Сан­стефан­ския договор...

Стой­но­стен сбор­ник с очерци върху най-​новото битие и перипе­тии на бал­кан­с­ката иден­тич­ност ни пред­ставя рус­кият проф. В. И. Косик. Осо­бе­ният му при­нос се състои в това, че е брък­нал не само в много архиви. Но е пре­ос­ми­слил тол­кова обрати в бал­кан­с­ката поли­тика, държавно стро­и­тел­ство, дипло­мация, кул­турни насло­ява­ния, че чита­те­лят ще го чете и пак ще се връща към писаното.

Сбор­ни­кът със 7 исто­ри­че­ски очерка за Бълга­рия, Босна и Херцего­вина, Косово, Маке­до­ния, Сър­бия и Черна гора пре­вежда чита­теля през исто­ри­ята, поли­ти­че­с­ките борби, перипе­ти­ите на държав­ното стро­и­тел­ство и форми­ра­нето на „мла­дите нации", както ги дефи­нира европе­й­с­ката мисъл.

Става дума за общи спе­ци­фични черти на наци­о­нал­ния харак­тер на наро­дите, които ожи­вя­ват в очерците на В.И. Косик. Трудът оставя чита­теля не само да се рее сред нови факти, тен­денции, проце­су­ални пара­докси, но и син­те­зира бал­кан­с­ката иден­тич­ност с ней­ните крайъгълни камъни - сла­вян­ството и православието.

Авторът борави с множе­ство исто­ри­че­ски, поли­ти­че­ски, лите­ра­турни, антропо­логични, етнограф­ски и етно­ложки „казуси", с фолк­лорни пре­да­ния, рефлек­сии на мъдри мъже и жени - учени, хора на изку­ството, сеячи на кул­ту­рен въз­ход от близо и далеч. Това съжи­вява и тек­ста, който се чете леко, макар и не на един дъх. Наред с това чита­те­лят ще раз­бере и уни­кал­ното, спе­ци­фич­ното, за да сравни себе си като бал­кан­ски човек с други, съседни нему народи, но вече сякаш по-​малко познати.

Пред нас е четиво, което търси движещите сили за обнов­ле­ние и модер­ност от нов тип. Преди всичко като дело на тези народи, като при­зна­ние и за тех­ния суве­ре­ни­тет, изстра­дан във времето, но и за нова отго­вор­ност преди всичко пред себе си и после пред другите.

Зат­ва­ряйки книгата на проф. Косик „Бал­ка­ните: „Скъса се брънка велика...", чита­те­лят пре­кра­чва отвъд прага на XXI век. Сякаш загър­бва носталги­ята по изгу­бе­ната идея за сла­вян­ско обе­ди­не­ние, че и държавно стро­и­тел­ство. Така трудът на проф. Косик раз­крива нов сми­съл и про­ви­жда нова пер­спек­тива сред водо­вър­тежа на гло­ба­лизма, него­вите импе­ра­тиви и лъжовни илюзии.

Бал­ка­ните са полегнали здраво върху двата крайъгълни камъка - еди­ния на пра­во­сла­ви­ето и другия на сла­вян­ството - „верига скъ­сана", както се пояс­нява в нара­тива на автора, от импер­ски амбиции и от една вме­нена „кокоша слепота" на бал­кан­ски поли­тици - по израза на Марко Семов. Но затова пък изтъ­кана от фибри и нишки на духовна спойка и съпричастие.

Какво по хубаво от това, да не висят „воде­нични камъни" на вра­то­вете ни. Още по-​малко - нови предубеждения?

Автор Проф. Пламен К. Георгиев, док­тор на социо­логи­че­с­ките науки

Източник: в. Русия днес - Россия сегодня