По време на паралелно проявяващите се горещи енергийни точки през последните месеци в национален план - проблеми с електроснабдяването при екстремния снеговалеж, изменения в съществуващото и ново законодателство, санирането, избор на комисари в КЕВР и други - темата за изграждането на седми блок на АЕЦ „Козлодуй" изникваше спорадично в контекста на продължаващите преговори между „Уестингхаус" и правителството.
След като първоначално договореният срок за финализирането им изтече, станаха ясни две важни неща. Първото е, че „Уестингхаус" на този етап е потвърдила желанието си да не инвестира, а е останала само с предложението си да ни продаде технологията си. Второто е, че е поискала възстановяване на разходи, свързани с работата си по проекта - по неофициални данни сумата е около 12 млн. долара.
По този повод си спомних изявленията на министър Драгомир Стойнев: „Никакви разходи няма да се правят. Това е един безплатен билет, който имаме в момента, за да почнем разговорите с банките кредиторки, за да направим финансовия модел. Ако финансовият модел не излезе, ако той не ни устройва, всичко приключва."
В случая конкретно става дума за билета, включително и в малко по-широк контекст.
През последните месеци експерти многократно изразяваха позиции по повод на взаимоотношенията с „Уестингхаус" в различни направления. Мисля обаче, че е по-важно да се припомнят не загубените месеци, а загубените години в лутане относно развитието на ядрения сектор. Независимо от дългия път към днешна дата дори не сме и на етапа „лутане", а всъщност сме още по-назад.
Защото през този период настъпиха сериозни промени и на световната, и на европейската, и на регионалната енергийна сцена. И изглежда, че държавните институции не ги отчитат, докато правят опити да гасят поредния енергиен пожар. Така случаят „Уестингхаус" припомня, че освен за цената на конкретния билет става дума и за това какво реално се прави с ядрената ни енергетика като политика, а и кога се прави. В тази връзка неотдавна проведената в София международна конференция на тема „Ядрената енергетика в условията на либерализиран енергиен пазар - технологии, финансиране, планиране", отлично организирана от Българския енергиен и минен форум (26-27 март), май отрезви само участниците в нея. Тъжното беше, че с изключение на присъстващите на откриването министър на енергетиката Теменужка Петкова и един народен представител отсъстваха именно представителите на държавните институции.
Ето и няколко обобщения на тема „Ядрена енергетика" без претенции за изчерпателност.

✔ От една страна, в управленската програма на правителството има конкретно формулирани акценти във връзка с този сектор. Но от друга, няма актуализирана стратегическа визия, която по закон следва да се приеме от парламента.

✔ В национален план липсва каквато и да е кадрова политика, a това е съпроводено с остра тенденция на загуба на дългогодишна експертиза.

✔ Във връзка с АЕЦ „Белене" на масата са арбитражни процедури със залог около 1 милиард евро.

✔ България в момента е след десет загубени години за вътрешно уточняване на национални позиции. През това време други страни от региона - Турция, Унгария, Чехия - предприемат конкретни действия за развитие на нови ядрени мощности.

✔ На междудържавно ниво по повод на ядрената енергетика България има специфични отношения с Русия и САЩ, които отношения май ще стават все по-специфични.

Ето и няколко допълнителни факти към тези акценти.

В правителствената програма има два приоритета относно ядрената енергетика. Единият задава ясна рамка относно продължаване на експлоатацията на блок V и VI на АЕЦ „Козлодуй" и серия от мерки, свързани с различни аспекти на ядрената безопасност. Другият формулира подхода относно евентуално изграждане на нова ядрена мощност - да има доказан положителен икономически ефект и да бъде без искане на държавна помощ.
В програмата като приоритет е заложено и разработването на нова енергийна стратегия, но кога конкретно ще стане това, засега не е оповестено.
Същевременно извън арбитражната сага темата за АЕЦ „Белене" не изглежда закрита и от формална гледна точка.
Решенията на парламента и липсата на последващи действия в това отношение са достатъчно ясни. По време на изслушването на кандидат-комисарите в КЕВР на 31 март с основание беше засегната темата за ролята на страната ни във връзка с износа на електроенергия. Някои политици, а и представители на бизнеса поставят от доста време въпроса в друг контекст: защо евтината електроенергия от АЕЦ се изнася, а за българския потребител остава по-скъпата. Въпросът за евентуалното строителство на нови ядрени мощности следва да бъде изяснен и от този ъгъл.
Този проблем от своя страна е пряко свързан с развитието и на националния, и на регионалния енергиен пазар, включително от гледна точка на въпроса България иска ли да бъде в бъдеще износител на енергия, а и ще може ли да бъде. Само че за конкретен и обоснован отговор отново опираме до своевременната и ясна политическа позиция каква е националната визия в това отношение. Независимо от същността на крайното решение по темата моментът за вземането му е повече от назрял. Защото, докато губим време за уж инвеститори, които предлагат уж безплатни билети, регионалният и европейските пазари се развиват не наужким, а България губи позиция след позиция.
Да припомня и факта, че като цяло българското общество е положително настроено към развитието на ядрената енергетика, включително и за седми блок. Да припомня и това, че вече има произведен реактор от най-ново поколение за страната ни, чието евентуално използване би решило не само въпроса за нова ядрена мощност, а ще даде напълно друга перспектива за взаимоотношенията в контекста АЕЦ „Белене".
Същевременно, дори и тези, които все още желаят да инвестират въобще в енергетиката ни, постепенно преосмислят пренасочване на капиталите си - защото за тях няма безплатен билет, дори и като примамка.
Остава само да бъде взето някакво, каквото и да е, но конкретно решение на политиците и институциите. Защото смятам, че тази агония не може да продължава повече.

Коментар на Славчо НЕЙКОВ, експерт по енергийна политика, в. "Преса"